Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви

Предложените изменения и допълнения са във връзка с влизането в сила за Република България на 20 август 2013 г. на Международната трудова конвенция от 2006 година, ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 42 от 2009 г.). Разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от конвенцията изисква от всяка държава – страна по конвенцията приемането и съответно влизането в сила на закони или подзаконови актове или други мерки, чрез които да изпълни задълженията си, произтичащи от конвенцията. В тази връзка със Заповед № РД-08-673/09.11.2012 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията беше формирана работна група със задача изготвяне на предложения за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа, с цел привеждането й в пълно съответствие с изискванията на Морската трудова конвенция от 2006 г., като се отчитат и разработващите се в момента нова директива относно задълженията  на администрацията на знамето за въвеждане в сила на Директива на Съвета 2009/13/ЕС за изпълнение на Споразумението, сключено между Асоциацията на корабособствениците от Европейската общност (ECSA) и Европейската федерация на транспортните работници (ETF) във връзка с Морската трудова конвенция от 2006 г. и изменяща Директива 1999/63/ЕС и Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2009/16/ЕС за държавния пристанищен контрол. Привеждането на дейността на посредниците за наемане на работа на моряци в съответствие с разпоредбите на Морската трудова конвенция от 2006 г. и последващото им сертифициране гарантира, че чуждите корабопритежатели ще продължават да използват услугите на българските посредници и да наемат български моряци и след влизането в сила на конвенцията.

Проектът на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа осигурява изпълнението на Правило и Стандарт 1.4 – Набиране и настаняване на работа на Морската трудова конвенция от 2006 г. Целта е да се гарантира, че моряците имат достъп до ефективна и добре регулирана система за набиране и настаняване на работа.

Промените на наредбата предвиждат:

1. Изменение и допълнение на чл. 8:

Изменението на ал. 1, т. 2 се прави с цел уеднаквяване на наредбата с изискванията на чл. 27а, ал. 1, т. 1 от Закона за насърчаване на заетостта. Законът регламентира условията, на които трябва да отговарят лицата, за да бъдат регистрирани за извършване на посредническа дейност по наемане на работа.

Допълнението на ал. 1 с т. 8 и добавянето на нова ал. 4 цели изпълнението на задълженията на Република България, възложени със Стандарт А 1.4, т. 3 на Морската трудова конвенция от 2006 г. и регламентира дейността и регистрацията на посредниците, осигуряващи работа на български моряци на кораби, плаващи под българско знаме, които са организации на моряците.

Допълнението на ал. 1, с т. 9 цели изпълнението на задълженията на Република България, възложени със Правило 1.4, т. 2 и Стандарт А 1.4, т. 6 на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно които:

• службите по набиране и настаняване на работа на моряците, действащи на територията на държава-членка, трябва да отговарят на установените в Кодекса на Морската трудова конвенция 2006 г. норми.
• Компетентната власт на държавата-членка следи и контролира отблизо всички служби за набиране и настаняване на работа на моряци, които функционират на територията на тази държава-членка. Тя издава или подновява всички лицензи, или свидетелства или други подобни упълномощаващи документи за дейността на частните служби на територията на тази държава-членка само след като се убеди, че съответната служба за набиране и настаняване на работа на моряци отговаря на изискванията на националното законодателство.

С въвеждането на изискване за представяне на типов посреднически договор с корабопритежател към момента на подаване на заявление за регистрация, се дава възможност за преценка от страна на компетентната власт доколко посредникът осъществява дейността си в съответствие с разпоредбите на раздел IV на Глава трета „Извършване на посредническа дейност” и респективно на Правило 1.4 и Стандарт А 1.4 на Морската трудова конвенция от 2006 г. По този начин се гарантира, че удостоверение за регистрация ще бъде издавано само на посредници, които отговарят на изискванията на конвенцията и се изпълнява задължението на Република България като страна по конвенцията.

2. Допълнението на чл. 10 с нова ал. 5 цели изпълнение на изискванията на Правило 1.4, т. 2 и Стандарт А 1.4, т. 6 на Морската трудова конвенция от 2006 г.

Новата форма на удостоверението за регистрация на посредници за наемане и настаняване на моряци съдържа текстове, удостоверяващи, че същите осъществяват дейността си в съответствие с разпоредбите на националното законодателство и Стандарт А 1.4 – Набиране и настаняване на работа на Морската трудова конвенция от 2006 г., както се изисква в Правило 1.4, т. 2 и Стандарт А 1.4, т. 6 на Морската трудова конвенция от 2006 г. Същевременно тези текстове са неприложими по отношение на лицата, извършващи посредническа дейност по наемане на работа в Република България и в други държави, поради което не може да се използва еднакъв образец за издаване на удостоверение за регистрация на всички посредници.

Освен това Морската трудова конвенция от 2006 г. в същността си е „морска“ конвенция, допълваща конвенциите на Международната морска организация (ИМО) и следва тяхната логика. Всички документи, издавани от администрациите на държавите на основание конвенциите на ИМО са двуезични в случаите, когато официалният език в държавата не е английски. В голяма степен прилагането на разпоредбите на Морската трудова конвенция от 2006 г. и в частност на изискванията на Правило 1.4 и Стандарт А1.4 ще се контролира и гарантира посредством проверките, които ще се извършват на корабите по линия на държавния пристанищен контрол (ДПК) в чужди пристанища след 20 август 2013 г. Инспекторите, осъществяващи ДПК, боравят с издадени на английски или двуезични документи, удостоверяващи съответствието на корабите с изискванията на приложимите инструменти. Издаването на удостоверение за регистрация на посредниците само на български език налага посредниците да правят превод и легализация на документа, но тези преводи ще имат всеки път различен вид и различна интерпретация на специфичните термини, което създава необосновани рискове от възникване на проблеми при проверките по линия на ДПК на чужди кораби, на които служат български моряци, наети или настанени чрез български посредници.

3. Допълнение на чл. 35:

Допълнението на чл. 35, ал. 3 с нова т. 7 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Стандарт А 1.4, т. 5, буква (c), (vi) на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който държавата-членка трябва да гарантира, че посредниците, функциониращи на нейна територия, са създали система за защита на моряците чрез застраховка или други равностойни мерки, за компенсиране на парични загуби на моряците, които те биха могли да понесат в резултат на неизпълнение от страна на посредника или съответния корабособственик според трудовия договор на задълженията, които имат към тях.

Допълнението на чл. 35 с нова ал. 4 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Стандарт А 1.4, т. 5, буква (c), (iv) на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който държавата-членка трябва да гарантира, че посредниците, функциониращи на нейна територия, осигуряват, доколкото е осъществимо, че корабособственикът разполага със средствата да защити моряците от изоставяне в чуждестранно пристанище.

4. Допълнение на чл. 36:

Допълнението на чл. 36 с нова ал. 2 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Стандарт А 1.4, т. 5, буква  (а) на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който държавата-членка трябва да забрани на посредниците да използват средства, механизми и списъци, целящи да възпрепятстват моряците от намиране на работа, за която са квалифицирани.

Допълнението на чл. 36 с нова ал. 3 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Стандарт А 1.4, т. 5, буква (c), (iii) на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който държавата-членка трябва да гарантира, че посредниците проверяват дали наетите или настанени на работа чрез тях моряци са квалифицирани и притежават необходимите документи за съответната работа и че трудовите им договори са в съответствие с приложимото законодателство и всички други колективни трудови договори, съставляващи част от трудовия договор.

Допълнението на чл. 36 с нова ал. 4 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Стандарт А 1.4, т. 5, буква (b) на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който държавата-членка трябва да осигури, че за набирането или настаняването на работа на моряк или осигуряване на работа на моряк не се заплащат такси или други начисления пряко или косвено, изцяло или частично от моряка, с изключение на разходите за придобиването от моряка на установеното със закон национално медицинско свидетелство, национална моряшка книжка и паспорт или други подобни лични пътни документи, без да се включват разходите за визите, които се поемат от корабособственика.

5. Изменението на чл. 37 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Стандарт А 2.1, т. 4 на Морската трудова конвенция от 2006 г., който определя минималните реквизити на индивидуалните трудови договори на моряците. 

6. Изменението на чл. 38, ал. 1 е редакционно и се налага във връзка с Решение № 12614 от 27.10.2010 г. на ВАС (обн., ДВ, бр. 88 от 2010 г.), с което е заличен чл. 35, ал. 3, т. 5.

7. Допълнението на чл. 40, т. 1 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Правило 1.4, т. 2 на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който службите по набиране и настаняване на работа на моряците, действащи на територията на държава-членка, трябва да отговарят на установените в кодекса норми.

8. В § 1 от Допълнителните разпоредби, т. 1 се допълва с цел въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Член II „Определения и обхват на приложение”, т. 4 на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който конвенцията се прилага за всички кораби, държавна или частна собственост, които по принцип са предназначени за извършване на морски превози с търговска цел, с изключение на кораби, предназначени за риболов или подобни дейности, както и кораби с традиционна конструкция като плоскодънни лодки и платноходи. Конвенцията не се прилага за военни кораби и спомагателни военни кораби.

Точка 4 се отменя във връзка с Решение № 12614 от 27.10.2010 г. на ВАС, с което е заличен чл. 35, ал. 3, т. 5.

Добавянето на нова т. 5 цели въвеждане в националното законодателство на разпоредбите на Член II „Определения и обхват на приложение”, т. 1(i) на Морската трудова конвенция от 2006 г., съгласно който кораб означава всеки кораб, който не плава изключително във вътрешни води, или близко прилежащи води, или защитени води или зони, в които се прилагат пристанищни правила.

9. Измененията в точка 13 в Приложение № 1 към чл. 7 са във връзка с измененията на чл. 8.

10. Изменението в Приложение № 2 към чл. 10, ал. 2 е във връзка с чл. 10, ал 5, предвиждаща удостоверението за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане на работа на моряци да се издава по различен образец, съгласно Приложение № 2а.

Пълният текст на проект на Постановление за изменение и допълнение на Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (обн., ДВ, бр. 49 от 2003 г., изм. и доп., бр. 52 от 2006 г., бр. 22 от 2010 г.; изм. с Решение № 12614 от 2010 г. на ВАС на РБ - бр. 88 от 2010 г.; бр. 50 от 2011 г.) може да се види в Приложението.

Лице за контакти:

Радина Русева - Главен експерт, Дирекция "Европейски съюз, международни отношения и проекти", ИА "Морска администрация",
тел. 02/ 930 0933