Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Препоръка CM/Rec(2007)11

на Комитета на Министрите към страните-членки
относно насърчаване на свободата на изразяване и на информация в новата информационна и комуникационна среда

(Приета от Комитета на Министрите на 26 септември 2007 г. по време на 1005-та среща на представителите на Министрите)

Комитетът на Министрите, в съответствие с Член 15.b от Статута на Съвета на Европа,

Потвърждавайки ангажираността на страните-членки към фундаменталното право на свобода на изразяване и на получаване и предаване на информация и идеи без намесата на обществените власти и независимо от държавните граници, както е гарантирано в Член 10 на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ECHR, ETS No. 5);

Със загриженост за потенциалното въздействие, както положително, така и отрицателно, което информационните и комуникационни технологии и услуги могат да имат върху упражняването на човешките права и основните свободи в информационното общество и специфичните роли и отговорности на страните-членки при осигуряването на защитата и насърчаването на тези права;

Подчертавайки, в тази връзка, че развитието на информационните и комуникационните технологии и услуги трябва да допринасят за упражняването на правата, гарантирани от Член 10 на ECHR, от всички хора, за благото на всяка отделна личност и за културата на демокрацията на всяко общество

Позовавайки се на Препоръка R (99) 14 на Комитета на Министрите относно универсалната обществена услуга, касаеща новите комуникационни и информационни услуги, която подчертава необходимостта от непрекъснато развитие на тези услуги с цел да се подпомага правото на всеки да изразява, търси, получава и предава информация и идеи, за благото на всяка отделна личност и обществото като цяло;

Подчертавайки важността на свободния или с достъпна цена достъп до съдържание и услуги, предвид на конвергенцията на медиите и новите сектори на комуникационните услуги и появата на общи платформи и услуги между телекомуникационните оператори, производителите на хардуер и софтуер, издателите, новите изнесени точки за достъп до електронни и комуникационни услуги, доставчиците на Интернет услуги и други оператори на мрежи от следващо поколение;

Позовавайки се на Декларацията от 2005 г. на Комитета на Министрите относно правата на човека и господството на закона в информационното общество, която признава, че ограниченият достъп или липсата на достъп до информационни и телекомуникационни технологии (ІСТ) може да лиши хората от способността да упражняват в пълен обем техните човешки права и основни свободи;

Позовавайки се също така на Препоръка Rec(2002)2 на Комитета на Министрите относно достъпа до официални документи и Препоръка No. R (81) 19 на Комитета на Министрите относно достъпа до информация, притежание на публичните власти;

Съзнавайки, че комуникациите, които използват нови технологии и новите информационни и комуникационни услуги трябва да зачитат правото на лично пространство и тайната на кореспонденцията, както е гарантирано в Член 8 на ECHR и доразвито в прецедентното право на Европейския Съд по правата на човека, както и в Конвенцията за защита на личността при автоматичната обработка на лични данни (ETS No. 108) и Препоръка No. R (99) 5 на Комитета на Министрите относно защитата на личното пространство в Интернет;

Позовавайки се на Декларацията на Комитета на министрите от 2003 г. относно свободата на комуникации в Интернет, в която се подчертава, че такава свобода не трябва да е в ущърб на човешкото достойнство или правата на човека и основните права на другите хора, особено на децата;

Позовавайки се на Препоръка Rec(2001)8 на Комитета на Министрите относно саморегулирането при кибер-съдържанието (саморегулиране и защита на потребителите срещу незаконно или зловредно съдържание при новите комуникационни и информационни услуги), която подкрепя неутралната оценка на съдържанието, за да се даде възможност на потребителите да направят собствена преценка за стойността на такова съдържание;

Позовавайки се също така на Препоръка Rec(2006)12 на Комитета на Министрите относно даването на права и възможности на децата в новата информационна и комуникационна среда, която подчертава важността децата да придобиват необходимите умения, за да творят, създават и разпространяват съдържание и комуникации по начин, който едновременно зачита основните права и свободи на другите и способства за упражняването на собствените им основни права;

Съзнавайки риска от причиняване на вреда чрез съдържание и начини на поведение в новата информационна и комуникационна среда, които са способни да окажат вредно влияние върху физическото, емоционалното и психическото здраве на децата, като например порнографията в реално време, описанието и възхвалата на насилието и самонараняването, унижението, дискриминационните или расистки изрази или проповядването на такова поведение (напътстване), сводничеството, воайорството и други форми на посегателства върху личността;

Позовавайки се на важността на образованието за демократичното гражданско общество, което предоставя на децата и на техните педагози необходимите възможности и способности (знания, умения, разбиране, начин на мислене, ценности на човешките права и поведение), които са им необходими, за да живеят, да участват активно и да действат отговорно, като в същото време зачитат правата на другите, както е посочено в Препоръка Rec(2002)12 на Комитета на Министрите относно ролята на образованието за демократичното гражданско общество;

Вземайки предвид документите с резултатите от Световните срещи на върха по Информационно общество (Женева 2003 г. – Тунис 2005 г.), касаещи важната роля и значимостта на всички участници и заинтересовани страни при изграждането на информационното общество, като в същото време изцяло се зачитат правата на човека и основните свободи;

Съзнавайки, че действията и решенията на участниците и заинтересованите страни, както от държавната, така и от неправителствената сфера, особено от частния сектор, могат да имат въздействие върху упражняването и използването на основните права, като правото на изразяване и зачитането на човешкото достойнство в информационното общество;

Подчертавайки необходимостта страните-членки непрекъснато да проучват и преразглеждат законовата и регулаторна рамка, в която работят участниците и заинтересованите страни, която влияе върху упражняването на човешките права и основните свободи;

Препоръчва правителствата и страните-членки да предприемат всички необходими мерки за да се подпомага упражняването в пълен размер на човешките права и основни свободи в новата информационна и комуникационна среда, особено що се касае до правото на свобода на изразяване и на информация, в съответствие с Член 10 на ECHR и съответното прецедентно право на Европейския Съд по правата на човека, като:

–  приемат общи стандарти и стратегии за реализирането на настоящите основни насоки; и

–  поставят тези основни насоки на вниманието на всички участници и заинтересовани страни, особено частният сектор, гражданското общество и медиите, така че те да предприемат всички необходими мерки, за да допринесат за тяхната реализация.

Основни насоки

I. Даване на права и възможности на индивидуалните потребители

Постоянната еволюция и промяна в модела и начина на ползване на технологиите и услугите поставя предизвикателство пред способността на индивидуалните потребители напълно да разбират и упражняват своите права и свободи в новата информационна и комуникационна среда. В тази връзка прозрачността при обработката и представянето на информация, както и предоставянето на информация, упътване и други форми на съдействие и помощ са от изключителна важност. В този контекст медийното образование е от особена важност.

Страните-членки, частният сектор и гражданското общество се приканват да разработят общи стандарти и стратегии за насърчаване на прозрачността и за предоставяне на информация, упътване и помощ на индивидуалните потребители на технологии и услуги, по-конкретно в следните ситуации:

i.          при мониторинг на електронната поща, при използването на Интернет и при обработка на лични данни, с оглед на правото на личен живот и на тайна на кореспонденцията;

ii.          определяне на нивото на персонална анонимност при използването на технологии и услуги, във връзка с правото на личен живот и на тайна на кореспонденцията;

iii.         определяне на нивото на лична безопасност при използването на технологии и услуги, във връзка с правото на личен живот, на тайна на кореспонденцията и за спазване разпоредбите на закона;

iv.         при събиране на информация за профила на потребителите и при запазване на лични данни от търсачката и от доставчиците на съдържание във връзка с правото на личен живот и на тайна на кореспонденцията;

v.         при изготвяне на списъци и подреждане по приоритети на информацията, предоставена от търсачките, във връзка с правото да се получава и предава информация;

vi.         при блокиране на достъпа до и филтриране на съдържанието и услугите, във връзка с правото да се получава и предава информация;

vii.        при отстраняване на съдържание, счетено за незаконно, във връзка със спазване разпоредбите на закона;

viii.       при излагане на децата на опасност от достъп до съдържание и начини на поведение, носещи риск от причиняване на вреда, с оглед на човешкото достойнство, правата на другите и правото на личен живот;

ix.         при производство на съдържание, базиращо се на получени от потребителите данни и комуникации с тях, с оглед на човешкото достойнство, правата на другите и правото на личен живот.

II.         Общи стандарти и стратегии за надеждна информация, за създаване на гъвкаво съдържание и за прозрачност при обработката на информация

Скоростта, разнообразието и обема на съдържанието, циркулиращо в новата информационна и комуникационна среда, може да бъде предизвикателство за ценностите и чувствителността на отделните личности. Трябва да бъде постигнат един добър баланс между правото за свободно изразяване и предаване на информация в тази нова среда и съблюдаването на човешкото достойнство и правата на другите, като се има предвид, че правото на свобода на изразяване може да бъде обект на спазване на установени правила, условия и ограничения, за да се осигури пропорционалност

В тази връзка, частният сектор и страните-членки се приканват да разработят общи стандарти и стратегии по отношение на:

1. Класифицирането и оценяването на качеството на съдържанието и услугите, при които има риск от причиняване на вреда и при които няма риск от причиняване на вреда, особено на онези, имащи отношение към децата;
2. Класифицирането, оценяването на качеството и прозрачността на филтриращите механизми, които са проектирани специално за децата

iii.  Създаването на интерактивно съдържание и неговото разпространение между потребителите (примерът на Р2Р мрежите и блоговете), като в същото време се съблюдават законните интереси на притежателите на права, за да се защитят техните права върху интелектуалната собственост;

iv.         Класифициране и стандарти за достъп до и обработка на лични данни.

III.        Достъпност на цената за достъп до ICT инфраструктурата

Новата информационна и комуникационна среда стана важна част от живота на много хора, с помощта на която живеят, работят и упражняват правата и свободите си в пълна степен. Ето защо достъпността на цената за достъп до ІСТ инфраструктурата е необходима предпоставка за достъпността на достъпа до Интернет, като по този начин се спомага за преодоляването на  дигиталното разделение, с цел да се увеличи в максимална степен упражняването и ползването на тези права и свободи.

В тази връзка, страните-членки се приканват, в сътрудничество с частния сектор и гражданското общество, да се подпомогне и разшири достъпа до ІСТ инфраструктурата чрез:

1. Създаване на среда с голям потенциал, която е привлекателна за частния сектор за инвестиции в ІСТ инфраструктурата и услугите, включваща стабилна законова и регулаторна рамка;
2. Насърчаване и подкрепа на базирани в общността мрежи;
3. Подпомагане на политики и партньорства, които съдействат за качественото и количественото развитие на ІСТ инфраструктурата, с оглед осигуряването на всеобщ и достъпен като цена достъп до Интернет;
4. Проучване и създаване на задължения за предоставяне на универсална услуга, като се вземат под внимание, inter alia, конвергентните мрежи от следващо поколение.

IV. Достъпът до информация като обществена услуга

Интернет има все по-нарастващо значение за улесняване на живота на много хора, които използват и зависят от обществените услуги. Достъпът до новата информационна и комуникационна среда улеснява упражняването на техните права и свободи, особено що се касае до участието им в обществения живот и демократичните процеси.

В тази връзка страните-членки трябва:

i.          да подпомагат политики и партньорства, които съдействат за инсталирането на точки за достъп до Интернет в сгради и помещения на публични институции и, където е подходящо, на други обществени места. Тези точки за достъп до Интернет трябва да са със свободен достъп за всички потребители, включително за хората със специални потребности;

ii.          да осигурят така, че публичните власти да увеличат предоставянето и прозрачността на техните online услуги за гражданите и бизнеса, за да се даде възможност на всеки отделен индивид за достъп до обществена информация;

iii.         да се осигури така, че публичните власти да предлагат широк спектър от online обществени услуги в подходящ формат на лингвистичните знаци (например, с не-ASCII писмени знаци), който да е в съзвучие с общите стандарти (например, основните насоки на Инициативата Достъпност до Мрежата “Web Accessibility Initiative”)

V. Сътрудничество между всички участници и заинтересовани страни

За да могат отделните индивиди да се възползват и упражняват правата си в пълна степен в новата информационна и комуникационна среда, по-специално правото за свобода на изразяване и на информация и правото на личен живот и на тайна на кореспонденцията, от изключително значение е държавите-членки , частният сектор и гражданското общество да разработят различни форми на сътрудничество и партньорство с многостранно участие, като се вземат предвид съответните роли и отговорности на участниците.

В тази връзка, страните-членки се приканват:

i.          да се ангажират в един постоянен диалог с всички участници и заинтересовани страни с оглед формулирането и очертаването на границите на ролите и отговорностите им по отношение на правото за свобода на изразяване и на информация и другите човешки права;

ii.          да създадат, където е уместно, в сътрудничество с другите заинтересовани страни, ясна законова рамка за ролите и отговорностите на участниците и заинтересованите страни;

iii.         да осигурят така, че допълнителните регулаторни системи, като нови форми на ко-регулиране и саморегулиране, да отговарят адекватно на промените в технологичното развитие и че са взети предвид правата на човека и са спазени изискванията на закона.

Частният сектор се приканва:

i.          да осъзнае и да приеме своите нарастващи етична роля и отговорности, и да сътрудничи при преразглеждането, и където е необходимо, коригирането на основните си действия и решения, които имат въздействие върху правата и свободите на отделните индивиди;

ii.          да разработи, където е уместно, нови форми на открито, прозрачно и отговорно саморегулиране.

Гражданското общество, включително висшите учебни заведения и медиите, трябва да бъдат насърчени да извършват мониторинг на етичните и социални последици от действията и решенията на участниците и заинтересованите страни и тяхната обвързаност със спазването на  правата на човека и на разпоредбите на закона, да информират обществеността за онези фирми и организации, които имат не-отговорно поведение и да помагат на онези отделни лица и групи от лица, чиито права и свободи са нарушени, като отнесат въпроса към фирмите и организациите, поради чиито действия и поведение е станало това.