|
Декларация на Комитета на министрите относно засилване на участието на държавите членки в сферата на управлението на Интернет – Консултативния правителствен комитет (GAC) на Интернет корпорацията за домейн имена и Интернет адреси (ICANN)
(приета от Комитета на министрите на 26 май 2010 г. по време на 1085-та среща на представителите)
- Всички държави членки на Съвета на Европа са поели задължението да осигурят правата и свободите, залегнали в Европейската конвенция за правата на човека, в рамките на своята юрисдикция.
- Интернет и другите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) служат, за да насърчат упражняването и използването на правата на човека и основните свободи и следователно имат висока обществена ценност.[1] Във връзка с това подпомагането на достъпа до Интернет и до ИКТ и тяхното използване, както и осигуряването на защитата им, трябва да бъдат най-висши приоритети за политиката на държавите членки относно управлението на Интернет.
- Решенията относно информационното общество, взети в Тунис (т.нар. дневен ред от Тунис)[2], определят управлението на Интернет като „развитие и прилагане от правителствата, от частния сектор и от гражданското общество, всеки в съответната си област, на споделени принципи, норми, правила, процедури за вземане на рашения и програми, които оформят еволюцията и използването на Интернет”. По-нататък те потвърждават, че „управлението на Интернет обхваща както технически въпроси, така и проблеми на обществената политика и трябва да включва всички заинтересовани страни и съответните междуправителствени и международни организации”. Те признават , че „властта върху всички теми на обществената политика, които се отнасят до Интернет, е суверенно право на държавите” и че държавите „имат права и отговорности относно международните въпроси на политиката, свързана с Интернет”. Решенията подчертават също така, че „междуправителствените организации са имали и трябва да имат и в бъдеще роля за улесняване на координацията между проблемите на обществената политика, отнасяща се до Интернет”.
- Държавите членки на Съвета на Европа споделят отговорността за вземането на разумни мерки, чрез които да се гарантира непрекъснатото функциониране, стабилността, откритостта и универсалността на Интернет и в този контекст солидарността в междудържавните отношения има важно значение.[3]
- Властта, която се отнася до политиката в областта на Интернет и съответните отговорности, засягат, от една страна, техническата координация на общите глобални ресурси и от друга – човешките права и основните свободи и по-специално – свободата на изразяване, правото на личен живот и свободата на сдружаване. Правата, защитени от Европейската конвенция за правата на човека и от протоколите към нея, се разпростират и върху въпроси от областта на физическата сигурност и цялост, образованието и собствеността.
- Трябва да получат признание и да бъдат приветствани ръководството на частния сектор в областта на управлението на основните Интернет ресурси и постоянните усилия на неправителствените участници за разширяване на универсалността на Интернет и за осигуряване на стабилността, сигурността, силата и възстановимостта на неговите мрежи.
- По-конкретно международната Корпорация за домейн имена и Интернет адреси (ICANN) играе ключова роля в осигуряването на стабилността на работата, сигурността и възстановимостта на Интернет. Още повече, че при осъществяването на мисията си и в унисон с целите, одобрени в Тунис, ICANN възприема подход на въвличане на всички заинтересовани в организационните структури и процеси и насърчава откритото и прозрачно развитие на политиката в тази сфера.
- Правителственият консултативен комитет (GAC) на ICANN може да играе важна роля за това да осигури, че техническите решения и дейностите във връзка с управлението на Интернет ресурсите в рамките на компетентността на ICANN вземат напълно предвид международното право за човешките права и други цели на обществената политика. GAC може също да допринесе за насърчаване на прозрачността и за засилване на отговорността в процеса на управление на посочените ресурси.
- Понастоящем административното обслужване на комитета зависи от ангажименти, организирани от отделни национални органи и възникнали ad hoc. Преди време Европейската комисия улесняваше извършването на тези услуги. Сега се полагат усилия за създаването на компетентен, независим и по-стабилен секретариат на GAC.
10. Съветът на Европа би искал да насърчи вземането предвид на основните права и свободи в процеса на разработване на политиката от страна на Корпорацията за домейн имена и Интернет адреси. По време на конференцията в Рейкявик през 2009 г. министрите на държавите членки на Съвета на Европа, отговарящи за медиите и новите комуникационни услуги, взеха решение да проучат значението на ценностите на организацията в тази област и ако се окаже необходимо, да посочат начини, чрез които да дадат съвет на различните корпорации, агенции и организации, управляващи Интернет ресурсите като междунационална дейност. Това е необходимо, за да се има напълно предвид международното право, вкл. международното право за човешките права. Ако се окаже подходящо, трябва да се насърчават и международният контрол и отговорността в процеса на управлението на тези ресурси.
11. Комитетът на министрите следователно:
- насърчава активното участие на всички държави членки на Съвета на Европа в работата на Правителствения консултативен комитет (GAC) или в други форми на въвличане в работата на Корпорацията за домейн имена и Интернет адреси (ICANN) с цел разширяване на прилагането на ценностите и принципите за управление на Интернет с включването на всички заинтересовани на Съвета на Европа;
- приканва генералния секретар да предприеме необходимото, за да може Съветът на Европа да участва като наблюдател в дейността на GAC и да проучи след консултации с GAC, ICANN и с други заинтересовани участници възможните начини, чрез които Съветът на Европа да подпомага ангажиментите на секретариата на GAC без всякакво бюджетно обвързване.
[1] Препоръка CM/Rec (2007) 16 на Комитета на министрите до държавите членки относно мерките за насърчаване на обществената ценност на Интернет.
[2] Решенията в Тунис относно информационното общество (The Tunis Agenda on the Information Society) бяха приети от втората фаза на Срещата на най-високо равнище за информационното общество на ООН, проведена в Тунис от 16 до 18 ноември 2005 г.
[3] Резолюция относно управлението на Интернет и основните Интернет ресурси, приета от 47-те държави членки на Съвета на Европа по време на Първата министерска конференция на Съвета на Европа по въпросите на медиите и новите комуникационни услуги, проведена в Рейкявик, Исландия на 28 и 29 май 2009 г.
|
|