Издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 18 от 25.02.2003 г.

Раздел I

Общи разпоредби

Чл. 1. Тази наредба определя изискванията и необходимите документи за извършване на комбиниран превоз на товари.

Чл. 2. (1) Комбинираният превоз е превоз на товари, при който в транспортната верига се използват най-малко два вида транспорт, както следва:

1. товарен автомобил, ремарке или полуремарке със или без теглещи единици, сменяеми каросерии или 20- и повече футови контейнери, извършва автомобилен превоз в началната или крайната отсечка на пътуването, а останалата част се извършва с железопътен, морски превоз или с превоз по река, като тази отсечка надхвърля 100 км по права линия;

2. между пунктове, където стоките се товарят, и най-близката удобна товарна жп гара за начална отсечка, и между най-близката удобна разтоварна жп гара и пункта за разтоварване в крайната отсечка;

3. в радиус, ненадхвърлящ 150 км по права линия от вътрешното речно или морско пристанище за товарене или разтоварване.

(2) Комбиниран превоз е налице и когато в рамките на комбинирания превоз изпращачът извършва автомобилен превоз в началния участък за собствена сметка, и/или когато получателят извършва автомобилен превоз за собствена сметка в крайния участък до местоназначението на товара.

Чл. 3. При комбиниран превоз не се извършва обработка на товарите, когато се сменя видът транспорт.

Чл. 4. (1) Комбинираният превоз на товари се осъществява при условие, че е сключен договор за комбиниран превоз.

(2) В договора за комбиниран превоз на товари всяка част от превоза се урежда от приложимите разпоредби за съответния вид транспорт.

(3) Договор по ал. 1 не се сключва, когато в началния и крайния участък изпращачът или получателят извършва автомобилен превоз за собствена сметка, а в основния участък превозът се извършва с един вид транспорт.

Чл. 5. (1) Комбинираният превоз се организира и/или извършва от оператори.

(2) Операторът може да извърши сам изцяло или отчасти комбинирания превоз. В този случай той има правата и задълженията и на превозвач.

(3) В случаите по ал. 2 операторът трябва да отговаря на законовите изисквания за извършване на превози на товари за съответния вид транспорт.

Чл. 6. (1) Превозвачи, които участват в комбиниран превоз с железопътен транспорт на територията на Република България, трябва да бъдат лицензирани съгласно Закона за железопътния транспорт.

(2) Превозвачи, лицензирани от чуждестранни железопътни администрации, могат да участват в комбиниран превоз, ако това е уговорено в международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 7. (1) Превозвачи, които участват в комбиниран превоз с пътни превозни средства, трябва да бъдат лицензирани съгласно Закона за автомобилните превози.

(2) Лицата, които извършват автомобилен превоз за собствена сметка в рамките на комбинирания превоз, трябва да притежават удостоверение за регистрация, издадено по чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози .

Чл. 8. Превозвачи, които участват в комбиниран превоз по вътрешни водни пътища или по море, трябва да отговарят на изискванията на Кодекса на търговското корабоплаване .

Чл. 9. (1) Чуждестранните автомобилни превозвачи, които използват пътищата на Република България за международен комбиниран превоз на товари между граничните пунктове и интермодалните терминали, както и между интермодалните терминали и товарно-разтоварните пунктове, извършват превоз без разрешително, ако това е уговорено в международни договори, по които Република България е страна.

(2) Превозът по ал. 1 се извършва с удостоверение за вътрешен комбиниран превоз на територията на Република България по образец, утвърден от министъра на транспорта и съобщенията.

(3) Превозвачите получават удостоверението по ал. 2 на граничния пункт при влизане в страната и го връщат при напускане на страната.

Чл. 10. Удостоверението по чл. 9, ал. 2 се съхранява в пътното превозно средство и се представя при поискване от компетентните органи.