Въведение

Пълноправното членство на Република България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г. определя потребността от преместване фокуса на националната политика към създаване на благоприятна икономическа и институционална среда в подкрепа на предприемачеството, генериране на нови и по-добри работни места, постигане на устойчиво развитие и подобряване на социалния статус на населението.

Правителството на Република България, поемайки отговорността за постигане на целите залегнали в Лисабонската стратегия и Инициативата i2010, определя Информационното общество (ИО) за приоритет в своята Програма на "Правителството на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност", както и в националите стратегически документи до 2013 г. Следвайки стратегическите цели изготвени от българското правителство, Държавна агенция за информационни технологии и съобщения изготви „Държавна политика за развитие на информационното общество в Република България" (приета от Координационния съвет за информационно общество на 3 май 2006 г.). Успешното реализиране на поставените цели и приоритети в държавната политика изискват последващо прилагане на интегриран подход и концентрирани усилия в рамките на Национална програма за ускорено развитие на ИО.

Националната програма за ускорено развитие на Информационното общество в Република България определя оперативната рамка на българския модел на ИО в технологичен, икономически и социален план. Документът е структурно разделен и функционално обособен по приоритетни направления и определя насоките за създаване на пътната карта включваща проекти от ключово значение за развитието на ИО в България. Избраните направления изключват приоритетните услуги на ИО - електронно правителство и електронно здравеопазване, които ще бъдат реализирани и управлявани съгласно отделни планове за действие, финансово осигурявани от бюджетите на отговорните ресорните министерства.

Програмата поставя ударение върху конвергенцията на информационните и комуникационни технологии (ИКТ), електронното съдържание, обществените услуги и подобряване качеството на живот, като отчита разнообразните възможности, които предоставят ИКТ за социално и икономическо развитие.

С оглед на глобалните тенденции и при отчитане на българските реалности са определени следните основни принципи, които трябва да подпомогнат процеса на развитие на ИО в България:

1. Фокус върху гражданите. Целесъобразността на всяка програма, проект и дейност по изграждането на ИО трябва да се оценяват по приноса и ползите, които те носят за гражданите на Република България като крайни потребители. Те трябва да са съобразени с правата на гражданите, включително правото на лична неприкосновеност.
2. Достъпност. Осъзнавайки социалната същност на ИО, държавата ще инвестира в услуги и дейности за гражданите, които са неизгодни в икономически аспект за отделни региони, но със силен икономически и социален потенциал в бъдеще. Тези услуги, които демонстрират реален бизнес потенциал трябва да бъдат пренастройвани на бизнес основа.
3. Пълна съвместимост с политиката на Европейския съюз. Изграждането на ИО в Република България трябва да следва изцяло правото на Европейския съюз и да бъде в съответствие с политиките на Международния съюз по далекосъобщения, Съвета на Европа и др. международни организации, като отчита националните особености и развитие на страната.
4. Интегриране на националните ИКТ ресурси. Повишаване на ефективността на публичните инвестиции за ИКТ ресурси на база интегриране и централизиране на данни и пълна съвместимост между изгражданите системи. От изключителна важност е въвеждането на централизиран подход на един водещ орган координиращ развитието на информационното общество.
5. Доверие и сигурност на мрежите и информацията. Държавата ще прилага система от норми, санкции и ресурси за осигуряване безопасност на данните и ИКТ системите. Всички усилия осъществявани в областта на ИО трябва да следват утвърдени принципи и стандарти за сигурност и да не създават предпоставки и условия за компрометиране и уязвимост на свои и чужди данни. Това включва: електронни подпис и електронни документи, защита на данните, защита от кибер престъпления, защита на интелектуалната собственост, регулиране на интернет съдържанието, защита на потребителите.
6. Ефективност и ефикасност. Развитието на ИО трябва да бъде осъществено чрез проекти, подкрепящи целите и приоритетите на държавната политика определени на стратегическо национално, регионално и местно ниво при максимално използване на ограничените ресурси.
7. Качество на електронното съдържание. Всяка дейност, проект и инициатива, водещи до създаване на електронно съдържание, особено с национална идентичност, трябва да бъдат подкрепяни и структурирани като част от националното цифрово богатство.
8. Сътрудничество (публично-частно партньорство). Във своите дейности  държавата ще разчита на знанието, компетентността и гъвкавостта на българския ИКТ бизнес, университети и неправителствени организации за ефективно изграждане на информационното общество в България.
9. Технологична неутралност. Държавата трябва да прилага принципа за технологична неутралност при регулаторни действия, свързани с развитието на ИО, с оглед защитата на интересите на гражданите и потребителите.

В резултат на целенасочени действия в избрани области на въздействие програмата ще постави основите на българския модел на ИО за преодоляване на значителното изоставане на Република България при усвояване на нови знания, технологии и практики, необходими за генериране на иновации и осъществяване на технологичен трансфер. Едновременно Програмата включва концепцията за приобщаващо ИО, която интегрира еднакво добре всички слоеве на обществото и подпомага развитието на човешкия капитал.

Преходът към ИО няма алтернатива. Въпрос на национален избор е не дали да се изгражда ИО, а начинът и формите на неговата реализация. Развитието на ИО е трансграничен и транснационален процес, в който отделните държави осъществяват своята национална политика.