Декларация на Комитета на министрите относно засилване на участието на държавите членки в сферата на управлението на Интернет – Консултативния правителствен комитет (GAC) на Интернет корпорацията за домейн имена и Интернет адреси (ICANN)

(приета от Комитета на министрите на 26 май 2010 г. по време на 1085-та среща на представителите)

1. Всички държави членки на Съвета на Европа са поели задължението да осигурят правата и свободите,  залегнали в Европейската конвенция за правата на човека, в рамките на своята юрисдикция.
2. Интернет и другите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) служат, за да насърчат упражняването и използването на правата на човека и основните свободи и следователно имат висока обществена ценност.[1] Във връзка с това подпомагането на достъпа до Интернет и до ИКТ и тяхното използване, както и осигуряването на защитата им, трябва да бъдат най-висши приоритети за политиката на държавите членки относно управлението на Интернет.
3. Решенията относно информационното общество, взети в Тунис (т.нар. дневен ред от Тунис)[2], определят управлението на Интернет като „развитие и прилагане от правителствата, от частния сектор и от гражданското общество, всеки в съответната си област, на споделени принципи, норми, правила, процедури за вземане на рашения и програми, които оформят еволюцията и използването на Интернет”. По-нататък те потвърждават, че „управлението на Интернет обхваща както технически въпроси, така и проблеми на обществената политика и трябва да включва всички заинтересовани страни и съответните междуправителствени и международни организации”. Те признават , че „властта върху всички теми на обществената политика, които се отнасят до Интернет, е суверенно право на държавите” и че държавите „имат права и отговорности относно международните въпроси на политиката, свързана с Интернет”. Решенията подчертават също така, че „междуправителствените организации са имали и трябва да имат и в бъдеще роля за улесняване на координацията между проблемите на обществената политика, отнасяща се до Интернет”.
4. Държавите членки на Съвета на Европа споделят отговорността за вземането на разумни мерки, чрез които да се гарантира непрекъснатото функциониране, стабилността, откритостта и универсалността на Интернет и в този контекст солидарността в междудържавните отношения има важно значение.[3]
5. Властта, която се отнася до политиката в областта на Интернет и съответните отговорности, засягат, от една страна, техническата координация на общите глобални ресурси и от друга – човешките права и основните свободи и по-специално – свободата на изразяване, правото на личен живот и свободата на сдружаване. Правата, защитени от Европейската конвенция за правата на човека и от протоколите към нея, се разпростират и върху въпроси от областта на физическата сигурност и цялост, образованието и собствеността.
6. Трябва да получат признание и да бъдат приветствани ръководството на частния сектор в областта на управлението на основните Интернет ресурси и постоянните усилия на неправителствените участници за разширяване на универсалността на Интернет  и за осигуряване на стабилността, сигурността, силата и възстановимостта на неговите мрежи.
7. По-конкретно международната Корпорация за домейн имена и Интернет адреси (ICANN) играе ключова роля в осигуряването на стабилността на работата, сигурността и възстановимостта на Интернет. Още повече, че при осъществяването на мисията си и в унисон с целите, одобрени в Тунис, ICANN възприема подход на въвличане на всички заинтересовани в организационните структури и процеси и насърчава откритото и прозрачно развитие на политиката в тази сфера.
8. Правителственият консултативен комитет (GAC) на ICANN може да играе важна роля за това да осигури, че техническите решения и дейностите във връзка с управлението на Интернет ресурсите в рамките на компетентността на ICANN вземат напълно предвид международното право за човешките права и други цели на обществената политика. GAC може също да допринесе за насърчаване на прозрачността и за засилване на отговорността в процеса на управление на посочените ресурси.
9. Понастоящем административното обслужване на комитета зависи от ангажименти, организирани от отделни национални органи и възникнали ad hoc. Преди време Европейската комисия улесняваше извършването на тези услуги. Сега се полагат усилия за създаването на компетентен, независим и по-стабилен секретариат на GAC.

10.   Съветът на Европа би искал да насърчи вземането предвид на основните права и свободи в процеса на разработване на политиката от страна на Корпорацията за домейн имена и Интернет адреси. По време на конференцията в Рейкявик през 2009 г. министрите на държавите членки на Съвета на Европа, отговарящи за медиите и новите комуникационни услуги, взеха решение да проучат значението на ценностите на организацията в тази област и ако се окаже необходимо, да посочат начини, чрез които да дадат съвет на различните корпорации, агенции и организации, управляващи Интернет ресурсите като междунационална дейност.  Това е необходимо, за да се има напълно предвид международното право, вкл. международното право за човешките права. Ако се окаже подходящо, трябва да се насърчават и международният контрол и отговорността в процеса на управлението на тези ресурси.

11.   Комитетът на министрите следователно:

-             насърчава  активното участие на всички държави членки на Съвета на Европа в работата на Правителствения консултативен комитет (GAC) или в други форми на въвличане в работата на Корпорацията за домейн имена и Интернет адреси (ICANN) с цел разширяване на прилагането на ценностите и принципите за управление на Интернет с включването на всички заинтересовани на Съвета на Европа;

-             приканва генералния секретар да предприеме необходимото, за да може Съветът на Европа да участва като наблюдател в дейността на GAC и да проучи след консултации с GAC, ICANN и с други заинтересовани участници възможните начини, чрез които Съветът на Европа да подпомага ангажиментите на секретариата на GAC без всякакво бюджетно обвързване.