Общата дължина на Общоевропейски транспортен коридор VIII е между 1220 и 1350 км., в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета. На българска територия дължината на пътната част на Коридора е 631 км, а изградената железопътна част е 747 км. Това означава, че около 52 % от пътната инфраструктура и над 55 % от железопътната инфраструктурата на Коридора са на територията на Република България, която е изградена и се експлоатира. Единственият неизграден български участък по Коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница, с дължина около 2,5 км, чието строителство започна през 1998 г.

Основен приоритет в развитието на железопътната инфраструктура по трасето на Коридора е изграждането на железопътната връзка между Гюешево (Република България) и Беляковци (Република Македония).

За целта със средства на Програма "ФАР" през 1998 г. се проведе международен търг и започна строителството на един от етапите за този проект. Етапът включва преустройството на сградите на гара Гюешево и изграждане на нови сгради, свързани с бъдещото предназначение на гарата като обща международна гранична гара на Република България с Република Македония. През март 1999 г. министрите на външните работи на двете страни подписаха спогодба, с която се регламентира статутът на гара Гюешево като обща гранична гара и се регулира създаването на пряка железопътна връзка между София и Скопие, като елемент от Коридор VIII.

В началото на 2000 г. се проведе търг за доизграждане от българска страна на свързващият железопътен тунел "Деве баир". Предстои провеждането на търг за изграждането на железопътна връзка между гара Гюешево и тунела. Тези проекти се финансират изцяло със средства предвидени в държавния бюджет. Предвижда се цялостното завършване на железопътния тунел до края на 2004 г.

Съществуващата транспортна инфраструктура в Република България, обслужваща Коридора, е развита и е в добро състояние. Пристанищните комплекси Бургас и Варна имат необходимия капацитет и са в състояние да посрещнат и обработят товарния трафик, който се очаква да преминава по протежението на Коридора. Те притежават мощности за специализирана обработка на насипни и генерални товари, на контейнерни и Ро-Ро превози. За двете морски пристанища Варна и Бургас са разработени генерални планове за бъдещото им развитие, позволяващи тяхното разширение и модернизация през следващите години и поемането на допълнителен товаропоток по направлението на Коридор VIII и връзката с TRACECA.

Предвидени са изграждането на контейнерен терминал и на терминал за зърнени товари в пристанище Варна, разширение и реконструкция на нефтената база Росенец край Бургас и строителство на четири нови терминала в пристанище Бургас.

Проектът за разширение на пристанище Бургас е в ход, като в момента се изпълнява проект за разширение на терминал 2А, финансиран със средства главно от Японската банка за международно сътрудничество (JBIC).

Около 200 км или над 31 % от българската пътна мрежа по коридора е изградена с магистрален габарит с четири активни и две аварийни пътни платна. Останалите пътища са предимно първи клас с габарит за международни пътища, чиято рехабилитация се провежда интензивно от 1995 г. насам, по линия на проектите "Транзитни пътища 1, 2 и 3" и с кредити, отпуснати от Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и съфинансирани от Програма "ФАР" на Европейската комисия.
Досега са завършени няколко десетки пътни участъци с обща дължина над 630 км, голяма част от които са по трасето на Коридор VIII.

През 2003 г. се предвижда рехабилитацията и по трите проекта да приключи окончателно, с което практически цялата международна пътна мрежа на страната ще бъде приведена в съответствие с европейските норми.

Връзката ТРАСЕКА - Общоевропейски транспортен коридор VІІІ

Връзката ТРАСЕКА (международен транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия) Общоевропейски транспортен коридор VІІІ е изключително перспективна за България. Това е най-пряката връзка между Централна Азия и Западна Европа.

Привличането на транзитни товаропотоци, превозвани през територията на България, оправдава целенасоченото инвестиране по българската отсечка на Коридор VIII. България потвърждава ефективността на връзката ТРАСЕКА - Коридор VІІІ и с участието си в Спогодбата за развитието на коридора Европа-Кавказ-Азия, като си поставя за цел да приобщи и Македония и Албания към протичащите интеграционни процеси.

Общоевропейският Коридор VІІІ се развива и в рамките на други международни и регионални програми и инициативи, като: Инициативата за сътрудничество в Югоизточна Европа (SECI), Организацията на Черноморското икономическо сътрудничество (BSEC), TINA(Transport Infrastructure Needs Assessments /Оценка на необходимостта от изграждане на транспортна инфраструктура), Икономическата комисия за Европа на ООН, Главна дирекция "Транспорт и енергетика" на Европейската комисия, Европейската конференция на министрите на транспорта (ЕCМТ), Централноевропейската инициатива (CEI), Г-24 и др.