На свое заседание на 17 юли 2002 г. Комисията за защита на конкуренцията (комисията) отхвърли молбата на "Нова Плама" АД против Министерството на транспорта и съобщенията. "Нова Плама" поиска образуването на производство с молба, в която се съдържат твърдения за допуснати нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), от Министерството на транспорта и съобщенията. Нарушенията правели невъзможен достъпа на "Нова Плама" АД до "единственото уникално пристанище за извършване на товаро - разтоварни работи на нефт и нефтопродукти в северна България". Изразеното становище от страна на министерството беше:

Съгласно молбата на "Нова Плама" АД, "държавата е извършила действия и бездействия", които са нарушение на чл. 30, във връзка с чл. 17 и чл. 18 от ЗЗК. Смятаме, че позоваването от страна на "Нова Плама" АД на посочените текстове, е неточно, както и неотносимо по отношение на министерството. Чл. 30 от ЗЗК дава определение на нелоялната конкуренция, като разпоредбата на ал. 2 от същия текст забранява нелоялната конкуренция. Чл. 17 и 18 последователно дефинират господстващото и монополното положение, като забраняват злоупотребата с тях. Посочените текстове са приложими за "предприятие" (като такова по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на ЗЗК, е определено "всяко физическо, юридическо лице или гражданско дружество, което извършва стопанска дейност на съответния пазар, независимо от правната и организационната си форма". Очевидно е, че Министерството на транспорта и съобщенията не е сред кръга на тези правни субекти, за което не може и да извърши посочените нарушения (в тази връзка нееднократно се е произнасял и Върховният административен съд, който в решенията си отбелязва, че "не може да се осъществява нелоялна конкуренция там, където няма стопанска конкуренция").

Изложените в молбата на "Нова Плама" АД твърдения не са подкрепени от доказателствени средства, които по безспорен начин да установяват наличието на нарушения от страна на министерството по ЗЗК, както и конкретните текстове от закона, които със свои действия или бездействия министерството е нарушило.

По повод твърденията на "Нова Плама" АД, че министърът на транспорта и съобщенията "не е влязъл ефективно в прерогативите си на собственик на пристанище Петрол - Варна и не е създал никакъв държавен механизъм (в това число финансов), по силата на който това пристанище да работи като пристанище за обществен транспорт и да бъде достъпно без ограничения, срещу заплащане", изразихме следното становище:

Правото и задължението на държавата е чрез органите на законодателната власт да даде критериите, на които трябва да отговаря едно пристанище, за да може да бъде определено като пристанище за обществен транспорт. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗМПВВППРБ дава легалното определение на пристанище за обществен транспорт и за да бъде определено едно пристанище като такова, е необходимо то да отговаря на изискванията на чл. 103, ал. 1 (да е съоръжено и да позволява извършването на дейности, свързани с товарно - разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от "на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства"). Като последващо условие, той е заложил и пристанището за обществен транспорт да бъде достъпно без ограничение, срещу заплащане. В тази връзка несъстоятелно и неаргументирано е твърдението, че държавата не е създала условия, по силата на които това пристанище да работи като пристанище за обществен транспорт.