Уважаеми г-н Мендес,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,

Позволете ми от името на Правителството на Република България и лично от мое име да приветствам венецуелската делегация с "Добре дошли" в България!
За мен е чест да открия Първата сесия на българо-венецуелската Смесена комисия за търговско, икономическо и научно-техническо сътрудничество.

Правителството на Република България провежда успешна политика, която е насочена към стабилен икономически растеж, към превръщане на страната ни в привлекателно място за инвестиции и за осъществяване на печеливш бизнес.

Република България традиционно поддържа активни отношения със страните от Латинска Америка и Карибския басейн. Това се определя основно от дългогодишните ни отношения с тези страни, както и от нашите търговско-икономически интереси.
Процесът на интегрирането ни в Европа ще предостави допълнителни възможности и форми за обогатяване на отношенията с латиноамериканските държави. Имаме амбицията да влезем в обединена Европа с богатите традиции в областта на взаимното сътрудничество със страните от Латинска Америка и Карибите.

Провеждането на настоящата сесия сам по себе си е доказателство за готовността и желанието на Република България и Боливарска Република Венецуела да динамизират и конкретизират отношенията помежду си.
Моето убеждение е, че настоящото заседание на най-висшия орган в областта на двустранните ни икономически отношения, каквато е Смесената комисия, ще се превърне във форум, на който съществуващите открити перспективи в отношенията между България и Венецуела ще успеят да намерят своето развитие под формата на взаимноизгодни ангажименти.

Искам да подчертая своята увереност, че работата на сесията ще протече в добра и ползотворна атмосфера, като вярвам, че двете страни ще положат нужните усилия за успешна реализация на намеренията и ще постигнат резултати, които да послужат като тласък по отношение активизирането на двустранното сътрудничество и партньорство.

Позволете ми да представя българската делегация (Приложение №1 - официалната българска делегация).

Уважаеми г-н Мендес,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,

На сегашния етап българо-венецуелските отношения са поставени на принципно нова основа, с акцент върху взаимноизгодното сътрудничество в търговско-икономическата област.
През изминалите години България и Венецуела са доказали своите традиционно добри отношения.
С голямо удовлетворение мога да заявя, че българо - венецуелските отношения имат дългогодишна история, основана на взаимното разбирателство, добронамереност и откритост.

Заслужава да бъде отбелязано, че през последните две години е налице силно активизиране на двустранните отношения. Свидителство за това са разменените посещения, засилените двустранни контакти, институционалното укрепване на сътрудничеството, подобряването на работата по изграждането на положителен образ на всяка от страните в общественото мнение на другата страна и т.н.. Можем да назовем няколко конкретни проявления на новата динамика в двустранните отношения:

• Беше реактивиран механизмът за политически консултации между министерствата на външните работи на двете страни. След прекъсване от 5 години венецуелска делегация, водена от заместник-министъра на външните работи, посети София през 2000 г., а в началото на тази година заместник-министър Петко Драганов проведе политически консултации в Каракас.
• През втората половина на 2001 г. бяха създадени групи за приятелство в българския и във венецуелския парламент. Преди 3 месеца председателят на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, заместник-председателката д-р Камелия Касабова и депутати от всички парламентарно представени партии направиха официално посещение в Каракас. Там имаха полезни срещи с председателя на Националното събрание, с изпълнителния вицепрезидент на републиката и с председателя на Върховния съд. Очаква се до края на годината ответна визита на венецуелски парламентаристи в София.
  
• През последните две години са разменени проекти и контрапроекти за 21 споразумения, засягащи всички области на двустранното сътрудничество.
  
• В началото на годината бе създадена Венецуелско-българска търговска камара, която пряко ще съдейства за укрепване на търговско-икономическите отношения. В скоро време се очаква да бъде подписан договор за сътрудничество между Българската търговско-промишлена палата и венецуелската Федерацията на търговските и индустриални камари. Основната цел на този договор да бъде осъществявана взаимоизгодна размяна на информация и да бъдат организирани преки контакти между бизнес-средите от двете страни.
  
• Напредък има и в българското културно присъствие във Венецуела. През последните 3 години в края на м. май в Каракас се провеждат Дни на българската култура.
  
• От средата на миналата година българската тема във венецуелските медии има засилено присъствие.
  

Търговско-икономическите отношения между България и Венецуела имат добри традиции в областта на стокообмена, инженеринга, научно-техническото сътрудничество.
Търговският ни стокообмен с венецуелската страна за съжаление е на незадоволително равнище. През последните години е търговското салдо на България е трайно негативно, а стокообмена - неравномерен. За 2001г. стокообмена възлиза на 6 987 000 щ.дол., от които износ за 651 000 щ.дол. и внос за 6 336 000 .щ.дол.
Структурата на българския износ се формира главно от карбонати, инсектициди, части и стругове.
Вносът от Венецуела се състои предимно от железни и манганови руди, коксуващи се каменни въглища и др.

Партньорството между България и Венецуела има добри традиции като цяло, но същевременно е налице необходимост от съществено активизиране на диалога между двете страни в различни области на двустранното сътрудничество.

Република България отчита важното географско разположение на Венецуела, както и възможностите за балансиране на търговското салдо между двете страни посредством навлизането на нови продукти на венецуелския пазар, например изделия на текстилната и кожарската промишленост. Интерес за венецуелския пазар биха представлявали български продукти на машиностроителната, металообработващата, селскостопанската техника, хранително-вкусовата, фармацевтичната, химическата, текстилната и кожарската промишленост. Ние разглеждаме Венецуела като стратегически партньор на България в северната част на Южна Америка. Каракас играе много важна роля в рамките на най-старата и най-развита латиноамериканска интеграционна система - Андския пакт. България няма посолства в нито една от останалите страни от Андския пакт/Колумбия, Перу, Еквадор и Боливия/. Дипломатическото ни присъствие в Каракас е показателно за нашия политически и търговско-икономически интерес към Венецуела.

Същевременно предимствата на България - нейното стратегическо положение в Югоизточна Европа, политическа и икономическа стабилност и перспективите за устойчив икономически растеж, създават условия за успешно партньорство с Венецуела във все повече области на икономиката: търговия, промишлено коопериране, инженеринг, обмен на специалисти и кадри в различни области и др. Тези предимства трябва да бъдат използвани в максимална степен. Съществуват възможности за комерсиализация на български технологии, патенти, лицензи, ноу-хау, научни открития и научно-изследователски продукти в различните отрасли на икономиката, перспективни са редица съвместни проекти, изграждането на смесени дружества и фирми, както и създаването на смесени финансово-кредитни институции и клонове на български банки. В тази връзка бих искала да подчертая напредъкът на България в преговорите с Европейския съюз и бъдещата изгодата за онези страни и капитали, които сега биха изградили смесени предприятия у нас. Добра среда за инвестиции, все още ниски цени на работната ръка и суровините, добра инфраструктура и големи перспективи за бъдещо пряко присъствие на пазарите на Европейския съюз - това са атрактивни аргументи за венецуелския бизнес. Позволете ми накратко да представя политическата макро-рамка на Република България.

На 17 юни 2001 г. в България се проведоха национални избори, които бяха спечелени с голямо мнозинство от Националното движение Симеон ІІ. По силата на българската конституция движението оглави правителството (с 120 от 240 депутатски места) начело със г-н Симеон Сакскобургготски, който стана министър председател на Р България.
Стратегията на правителството за стабилизация на икономиката е основана на валутния съвет, който бе въведен в България на 01 юли 1997 и е насочена към финансова стабилизация и ускорена приватизация на икономиката. Тази стратегия и подкрепата от страна на МВФ направиха възможно възстановяването на икономиката от тежката криза от края на 1996 и началото на 1997 г.
Днес българската икономика се характеризира с трайна макроикономическа стабилност. Основните елементи на тази стабилност са запазването на валутния борд до членството на страната в Европейския валутен съюз, поддържането на ниска инфлация и ниски лихвени проценти.
Ограничаването на инфлацията чрез инструментите на фискалната политика е един от основните приоритети на правителството. За края на 2001 г. инфлацията e 4,8% , а в края на 2002 г. правителството си поставя за цел тя да спадне на 3,5%. Тук ще добавя, че правителството полага усилия в посока на достигането на нулев бюджетен дефицит. За 2002 г. е заложен бюджетен дефицит от 0,8% от БВП. Този показател ние предвиждаме да постигнем чрез оптимизиране и ограничаване на бюджетните разходи и запазване на строга финансова дисциплина. В икономически план сред запазващите се приоритети е поддържането и повишаването на нивото на финансова стабилност при запазване на валутния борд. Тук веднага бих искала да подчертая, че в това отношение данните на институциите за кредитен рейтинг като Мудис, Стандарт и Пуърс, Фитч ИБКА красноречиво сочат повишение по основните показатели за България, което е в голяма степен заслуга на нашето правителство и провежданата от него икономическа политика.

Бих искала да се спра и на високия икономически растеж на България. За 2001 г. страната ни постигна ръст на БВП от 4,9%, който е най-високият сред страните от ЦИЕ. През 2002 г. е налице значително висок потенциал на националната икономика да генерира растеж. Но на фона на неблагоприятните тенденции в световната икономика и ниското външно търсене от страна на основните търговски партньори на България това ще доведе до известно задържане в темповете на растеж на БВП, като за 2002 г. е предвиден ръст от 4%.
Като основен двигател за намаляване на безработицата и бедността правителството цели достигането на устойчив, реален средногодишен икономически растеж от 5-7% за периода 2002-2005 г.

За поддържането на висок икономически растеж ние провеждаме радикална данъчна реформа в посока на намаляваща данъчна тежест.
Правителството на Република България счита за приоритетни отрасли, допринасящи за устойчивото развитие на икономиката - енергетиката, туризма, високите технологии, селското стопанство и инфраструктурата. В енергийния отрасъл предвиждаме да създадем условия за либерализация и конкуренция, осигуряващи възможност за избор и свободен достъп на потребителите, максимално използване на уникалното геостратегическо положение на България чрез реализиране на регионални инвестиционни проекти.

Правителството акцентира също и върху развитието на финансовата индустрия и капиталовите пазари, подпомагането на развитието на високотехнологичните отрасли, повишаването на производителността, стимулирането на научно-развойната дейност и задълбочаването на връзката между Висшите учебни заведения и бизнеса, с цел създаване условия за задържане в България на интелектуалния потенциал на нацията.
Водещите принципи на правителството за подобряването на бизнес-средата в страната са нулевата толерантност към корупцията, развитието на системата "обслужване на едно гише" и създаване на по-малка, но компетентна и ефективна администрация и свеждане до минимум на регистрационните и лицензионни режими.

По отношение на приватизацията правителството обяви вече своите намерения да завърши процеса на приватизация до края на 2003 г. Преструктуриране и приватизация на инфраструктурните отрасли остава централна част на новата приватизационна стратегия. През 2002 г. се очаква да бъдат раздържавени основната част от оставащите държавни предприятия-монополисти като БТК, Булгартабак Холдинг, банка Биохим, топлоелектрическите централи и др.
Нашите усилия са също така насочени към подобряването на търговския баланс и текущата сметка на платежния баланс чрез агресивна политика за стимулиране на износа и превръщането на България в крупен износител на продукти с висока добавена стойност. Правителството ще продължи да съчетава двустранни, регионални и многостранни инициативи, с цел разширяване на възможностите за българските производители и отварянето на нови пазари за българския износ.

Сред безспорните предимства на страната ни са стратегическото географско положение, високо образованата и в същото време евтина работна ръка, отличното образование и либерализираният достъп до пазар с над 550 млн. потребители. България е подписала Споразумение за асоцииране с ЕС и Споразумение за свободна търговия с Турция, Македония, Литва, Р Хърватска, Израел и Естония, а от 1999 г. сме член на ЦЕФТА.
Като цяло България е страна по 52 споразумения за избягване на двойното данъчно облагане /38 от които са действащи/, както и 52 споразумения за насърчаване и защита на инвестициите /39 от които са в сила/.

Усилията на правителството са насочени към провеждането на активна политика за привличане на чуждестранни инвестиции и превръщането на България в най-привлекателното място за инвестиции сред страните от Централна и Източна Европа
Икономическата стратегия на Правителството предвижда привличане на значителни чуждестранни инвестиции от 1-1,2 милиарда долара средногодишно за периода 2002-2005 година. Ние ще следваме ясни правила и ще бъдем стимулиращ фактор за създаването на благоприятна среда за българските и чуждестранните инвестиции, спазвайки принципите на пазарната икономика.

Искам да Ви уверя, че българското правителство ще подкрепя и насърчава всички инициативи, които са в интерес на задълбочаването и интензифицирането на търговско-икономическото сътрудничество между нашите две страни.
В заключение мога да обобщя, че България концентрира усилията си в областта на икономиката - в заздряване на пазарните реформи и политика и в заздравяване на институциите на функционираща пазарна икономика. България постигна значителен напредък в преструктурирането на промишления, селскостопанския и финансовия сектор, подкрепяна от Европейския съюз и международните финансови институции.

Провеждането на Първата сесия на Смесената комисия е необходима стъпка към активизиране и конкретизиране на сътрудничеството между България и Венецуела на дълготрайна и взаимноизгодна основа. Едно от направленията, целящо активизиране на търговско-икономическите отношения, е изграждането на съвременна двустранна договорно-правната база, регламентираща тези отношения, затова и процесът на размяна на проекти и съгласуване на споразумения във всички области на двустранните отношения трябва продължи. На тази сесия се очаква да бъдат финализирани текстовете на Споразумениата за карантината и защитата на растенията, за сътрудничество във ветеринарната област, за туризма и инвестициите, както и Програмата за сътрудничество в областта на културата, образованието и спорта. Венецуела е на първо място сред държавите от Латинска Америка по брой на разменени проекти на споразумения, като повечето от тях са в напреднал стадии на съгласуване и се надявам в най-близко бъдеще да бъдат подписани. Обновяването на договорно-правната база на двустранните отношения ще стимулира сътрудничеството във всички области и ще даде тласък за развитието на търговско-икономическите отношения.

Благодаря Ви за вниманието.
Давам думата на г-н Мендес.
......
Благодаря.

Във връзка с максималната ефективност на работата на сесията на Смесената комисия и предвид обсъждане на широк кръг въпроси и перспективи в двустранните отношения, предлагам да бъдат създадени следните работни групи:

1. Търговско - икономически въпроси /инвестиции, малки и средни предприятия, др./; 2. Селско стопанство, Транспорт, Здравеопазване; 3. Правосъдие, правна помощ, финанси; 4. Култура, образование, наука и спорт; 5. Редакционна комисия.

Уважаеми г-н Мендес,
Ваши Превъзходителства,
Уважаеми дами и господа,

Преди да закрия Пленарното заседание, позволете ми да пожелая успешна и ползотворна работа на всички участници в работата на Първата сесия на Смесената българо-венецуелска междуправителствена комисия.

БЛАГОДАРЯ ЗА ВНИМАНИЕТО!