Уважаеми Госпожи и Господа,

Позволете ми най-сърдечно да Ви поздравя с празника по случай 17 май - световният ден на далекосъобщенията. На тази дата през 1865 година в Париж, в резултат от продължителни сериозни преговори, представители на двадесет държави подписват първата Международна телеграфна конвенция. По силата на тази Конвенция се създава Международния съюз за телеграфни съобщения, прераснал по-късно в Международният съюз по далекосъобщения, специализирана организация на ООН в областта на далекосъобщенията със седалище Женева, Швейцария. След повече от 130 години съществуване, днес Съюзът наброява вече 189 държави членки и над 650 членове на трите сектора - съобщителни оператори, производители на техническо оборудване, финансови институции, междуправителствени и неправителствени организации в областта на съобщенията.
Чест е за нас, че Княжество България става член на тази организация още през 1885 година. От 1989 г. досега Република България трикратно е избирана за член на Съвета на МСД - ръководния орган на Съюза с мандат от четири години.

В началото на XXI век сме свидетели на един безпрецедентен процес, стимулиращ прехода от индустриално към информационно общество. Общество, в което информацията ще бъде най-ценната стока, а средствата и способите за пренасянето й - ежедневна необходимост. В този процес, с помощта на съвременните технологии, трите сектора - далекосъобщения, информационни технологии и медии скъсяват с дни разстоянията между себе си, проникват едни в други и правят все по - незабележими границите между тях.

Международният съюз по далекосъобщения е изправен пред предизвикателствата на информационната ера и е призван да завърши хармоничното взаимодействие между всички участници в процеса на установяване на глобална информационна инфраструктура.

Тази година Световният ден на телекомуникациите се отбелязва под мотото "Информационни и комуникационни технологии за всички - да се даде възможност на хората да преодолеят разделението в цифровите технологии". Членовете на МСД избраха тази тема, поради големия потенциал на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за осигуряване на бърз растеж и намаляване на безработицата. Наличието, използването и приложението на ИКТ се различава значително между селските и градските райони, според доходите на хората, тяхното образование, възраст и пол. ИКТ могат да помогнат на отделни хора, малки компании или групи от занаятчии в най-бедните и изолирани области на света да станат част от националните или дори глобалните пазари. Те помагат за преодоляване на слабо-развитите транспортни инфраструктури, така че отдалечеността от пазарите да не представлява пречка за производителите. ИКТ са в състояние фундаментално да променят естеството на глобалните връзки, които са източници на конкурентноспособност и възможности за развитие на икономиката и обществото. Развитието на тези глобални мрежи е обусловено от това, че действително всеки и навсякъде има възможност да усети предимствата на свързването към тези мрежи.

Концепцията за глобалното информационно общество е предмет на значителни обсъждания от 1995 г.- досега, първоначално в групата на Г-7 на напредналите индустриални държави, а по-късно и в по-широката международна общност.

В Европа се говори за изграждане на "Европейски модел" за информационно общество като изходна позиция в процеса на глобализация. В процеса на интегрирането ни към Европейския съюз, България активно участва при съставянето, а впоследствие и официално се присъедини към Плана за действие eEurope+, който дефинира приоритетите за развитие на информационното общество за страните- кандидатки.

У нас вече е създадена нормативната рамка на Информационното общество чрез Закона за далекосъобщенията, който дава правен израз на стратегическата цел на Секторната политика в далекосъобщенията - осигуряване на възможности за достъп на населението и бизнеса до съвременни и качествени далекосъобщителни услуги, предоставяни на разумни цени в условията на лоялна конкуренция; Закона за електронния документ и електронния подпис; Закона за защита на личните данни; Националната програма за развитие на информационното общество в Република България, която периодично се актуализира.

Приоритет на правителството на България е развитието на високите технологии, част от които са ИКТ. Този приоритет се разглежда като важна стъпка, а защо не и решаваща за присъединяването на страната ни към Евроатлантическите структури. До края на 2002 ще бъде прието законодателство, което да урежда развитието на високо-технологичните паркове, създаването на инвестиционен фонд за начално финансиране и стимулиране на високотехнологични паркове. Ще бъде регламентирано участието на държавата в инвестиционния фонд и ще бъдат привлечени чуждестранни капитали.

Необходимо е да бъде осигурен достъп до основни информационни услуги на обществени места, като специално внимание трябва да се обърне на достъпа до мрежите и услугите на хора с увреждания.

Предпоставка за развитието на Интернет и услугите на информационното общество е създаването на високоскоростна комуникационна инфраструктура на основа на изискванията за взаимно свързване и отворени стандарти. Наред с това, съществено значение има наличието на компютри или други технически средства за свързване към Интернет.

Предприемат се мерки за намаляване на данъчната тежест, което допълнително ще стимулира инвестиционния процес в страната, особено в областта на информационните и комуникационните технологии.

В края на 2001 г. Интернет потребителите са 10,4% от населението. Само за първите 4 месеца на 2002 г. се наблюдава растеж от близо 4%.

Въпреки окрупняването на голяма част от компаниите, предлагащи достъп до Интернет (техния брой сега е над 100), съществува голямо разделение на пазара. Повече от хората, които имат възможност за Интернет достъп са в София и по-големите градове. Интернет достъпът в малките градове и селата е ограничен.

Стратегията и Националната програма за развитие на информационното общество в България определят конкретни приоритетни дейности и проекти, които водят до хармонизирано внедряване на информационните и комуникационни технологии в България. Те са разработени въз основа на идеята, че постиженията на информационните и комуникационни технологии и Интернет не бива само механично да се предоставят до мнозинството български граждани. Те трябва да придобият знания и опит, за да се възползват от предоставените им услуги, а и да създават нови.

Въведено е обучение по информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в средните и професионалните училища. До края на 2005 г. задължително ИКТ обучение ще бъде въведено и в основното образование.

Според социологическо изследване от началото на 2002 г. България е на осмо място в света по брой издадени ИТ сертификати и трета по отношение на брой сертификати към брой жители.

Наблюдава се положително развитие при представянето на държавната администрация в българското уеб пространство. Повече от 90% от държавните институции имат Интернет страници. Някои от тях предлагат и възможности за изтегляне на бланки и формуляри. Очаква се след влизане в сила на наредбите от Закона за електронния документ и електронния подпис повечето правителствени сайтове да станат интерактивни и да позволяват извършването на електронни плащания и електронно приемане на документи.

Българските Интернет приложения също набират скорост. Сега над 90% от съдържанието е на български, включително ежедневни новини и информация, възможности за търсене и др.

Ръководството на МТС ясно осъзнава необходимостта от преодоляване на разделението между по-малкото на брой българи, които ползват преимуществата на информационните и комуникационните технологии и онези, които нямат възможност за достъп до тях. Ето защо задоволяването на нуждите на бизнеса и населението от съвременни, ефективни и качествени съобщителни и информационни услуги представлява един от главните приоритети, залегнал в управленската програма на правителството. Ние, заедно с многобройните служители заети в сферата на телекомуникациите, полагаме всички усилия, за да стимулираме и ускорим този процес на приобщаване на все по-широки слоеве от населението към ИКТ. Тези усилия непременно ще дадат положителен резултат, защото сме убедени, че това е един от сигурните пътища към просперитета на България.

Накрая бих искал да пожелая успехи на всички тези, които със своя труд допринасят за реализиране на практика на идеите за глобален обмен на мнения за изграждането на един бъдещ свят без граници, свят на равните възможности за достъп до информацията.

Честит празник!