През 1995 г. Международната морска организация (ИМО) прие изменения на Международната конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW 78/95), с които настъпи нов етап в условията за осъществяване на международното корабоплаване.

Основните цели на измененията бяха завишаване на изискванията за подготовка, заложени в учебните планове и програми, акцентиране на практическите умения на морските лица, засилване на контрола върху националните системи на освидетелстване и регистрация. Новите изисквания бяха посрещнати като предизвикателство от международната морска общност и по-специално от морските администрации на държавите - страни по Конвенцията, които направиха всичко възможно да приведат националното си законодателство в съответствие с изискванията на ИМО.

През 1997 - 2002 г. и след представяне на цялата съответна документация, държавите-страни по Конвенцията преминаха през мащабна проверка от страна на ИМО с цел установяване на съответствие с изискванията на Конвенцията STCW 95.

След обстойна проверка от страна на назначения Панел компетентни лица, включително и на място, Република България е включена в "Белия списък" на ИМО още с първата вълна държави с международно призната система на образование, освидетелстване и регистрация на морските лица. Пряка последица от това е, че българските свидетелства за правоспособност се признават по цял свят. Освен положителните последици, обаче, това е свързано с редица задължения за нашата страна. Едно от произтичащите задължения за българската морска администрация бе националните документи за правоспособност, до 01.02.2002 г. да бъдат приведени в съответствие с конвенцията STCW 95. Това наложи Изпълнителна агенция "Морска администрация" да извърши постепенно подновяване на старите документи с нови.

Снабдяването на моряците с нови документи е изключително важно и с оглед на това, че след 31.07.2002 г., притежаването на невалидни документи ще се отчита като основно несъответствие и основание за задържането на кораби по линия на държавния пристанищен контрол.

Конвенцията STCW 95 въведе изисквания за сключване на специални споразумения между морските администрации за признаване на свидетелствата за правоспособност. В момента българската морска администрация е в процес на засилени приготовления за сключване на такива споразумения с редица държави, като до момента са подписани такива с близо 20 държави, между които пет от Европейския съюз - Великобритания, Германия, Франция, Италия, Холандия.

Досегашната практика при наемане на чужди моряци не е налагала специални договорености между морските администрации. Но съгласно Пр.I/I0 на STCW 95, сключването на споразумения за признаване на свидетелства за правоспособност, се въвежда като задължителна практика при наемането на моряци, освидетелствани от администрацията на една държава за работа на кораби, плаващи под знамето на друга държава. За България навременното сключване на такива споразумения е от изключително значение, като се има предвид големия брой български моряци, плаващи на кораби под чуждо знаме.

Дейността по спазване на подписаните споразумения и навременната информация за промяна в националното законодателство, касаещо въпросите в тях, представлява постоянен ангажимент за Морската администрация спрямо администрациите, признаващи българските сертификати. Изисква се непрекъснато спазване на определени условия, поддържане на системата за освидетелстване на морските лица на високо ниво, предоставяне на обемна информация/документация.

Процедурата е свързана с отговаряне на многобройни молби от чужди администрации за потвърждаване на валидността и автентичността на свидетелства, издадени от Изпълнителна агенция "Морска администрация".

За да се отговори на изискванията и с цел запазване на завоюваните позиции, Морската администрация на Република България полага огромни усилия по поддържането на тази дейност, която изисква наличието на достатъчен специализиран персонал и ефективна техническа база.

Понастоящем около 6000 български моряци плават на кораби под чуждо знаме. Постоянното и ефективно поддържане на такава система ще гарантира повишаване на техния авторитет и ще даде възможност на все повече български морски кадри да работят на чужди кораби. Това, от своя страна, ще доведе до увеличаване на постъпленията на валутни приходи в страната, както и до положителен ефект върху безработицата.