България подкрепя усилията на Европейския съюз за изграждане на трансгранична високоскоростна свързаност в райони с недостатъчно развита широколентова инфраструктура. Тази позиция бе представена от директора на дирекция „Информационни технологии” Христо Христов, в рамките на пленарна сесия за възможностите и предизвикателствата пред цифровата трансформация в Европейския съюз. Събитието е част от Дигиталната асамблея в Малта.
Достъпът до възможностите, предоставяни от информационните технологии и Интернет, както и наличието на високоскоростна електронна съобщителна инфраструктура, са условие за икономика, базирана на знанието, добави още Христо Христов. По думите му, районът на Балканите е под средното за Европейски съюз ниво, по отношение на широколентова инфраструктура. „Някои от държавите от Западните Балкани имат слабо развити мрежи за интернет. Дори и след като инвестират в широколентови мрежи на своя територия, те продължават да имат слаба свързаност със съседните държави“, каза още българският представител. В тази връзка, те могат да бъдат подпомогнати от съседните държави с финансовата подкрепа на Европейската комисия.
Като държава-членка на Европейския съюз, която скоро предстои да поеме председателството през първата половина на 2018 г., приоритетите на България в телекомуникациите са свързани с дневния ред на Европейския съюз, заяви по време на форума Христо Христов. България съзнава ролята си на Балканите да координира процеса на създаване на високоскоростна оптична свързаност в региона, включително и с държави като Македония, Албания, Черна гора и други. Това ще помогне и за задълбочаване на сътрудничеството между научните и академични среди от тези държави. Съвместните проекти между партньори от съседни държави, ще повишат цифровата компетентност на хората и ще промотират модерни практики в различни сектори на икономиката и социалния живот. Това ще помогне за модернизиране на образованието, здравеопазването и работата на административните структури.
България участва активно в редица европейски инициативи и проекти на научната общност като GÉANT и PRACE, посредством националната изследователска мрежа. Така българското правителство може да улесни развитието на информационните магистрали за достъп на съседните страни до информационните ресурси на Европейския съюз, каза в заключение представителят на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.