Колежът на комисарите е взел решение да сезира Съда на Европейския съюз за неизпълнение на задълженията на Република България да въведе в националното законодателство пълно и точно изискванията на Директива 2004/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно безопасността на железопътния транспорт в Общността и за изменение на Директива 95/18/ЕО и Директива 2001/14/ЕО (Директивата). Решението е оповестено чрез прессъобщение на Европейската комисия (ЕК). В прессъобщението се посочва, че съгласно изискванията на Директивата, държавите членки следва да създадат разследващ орган, който в своята организация, юридическа структура и при вземането на решения е независим от железопътните предприятия, управителя на инфраструктурата, органа, налагащ таксите, органа, разпределящ инфраструктурен капацитет, и нотифицирания орган, както и от всяка страна, чийто интереси биха могли да са в противоречие със задачите, възложени на разследващия орган. В това отношение, се казва в прессъобщението, България не е осигурила пълното транспониране и прилагане на Директивата.
Във връзка с горното решение на Колежа, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията информира, че в хода на наказателната процедура изразява следната позиция:
Българската държава смята, че е приела съответните законови и практически механизми, които да осигурят и гарантират независимостта на разследващия орган.
1. Като единствен орган за разследване е установено Звеното за разследване на произшествия и инциденти (Звеното). (Премахната е възможността Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“ да има функции по разследване на произшествия и инциденти).
2. Звеното е структурирано като постоянен орган, който включва повече от един разследващ инспектор (следовател), както са изискванията на Директивата. Заетите в звеното разследващи инспектори притежават необходимата квалификация и опит да изпълняват функциите си в случай на произшествие или инцидент. Всяка заповед за разследване се издава от ръководителя на звеното. Докладът от приключилото разследване не подлежи на утвърждаване или одобрение от по-горестоящ орган. Подборът на кадри в звеното се извърша от независима агенция за подбор на човешки ресурси.
3. Звеното е независимо при вземането на решения във връзка с разследването. Министерството или който и да е друг орган не оказва намеса в дейността на звеното.
Във връзка с констатацията на ЕК, че независимостта на звеното не е доказана, понеже то е в структурата на министерството и защото министърът е орган на управление на железопътния управител и на държавния железопътен превозвач, Българската държава посочва, че Директивата не въвежда забрана звеното да е част от структурата на министерство или друг орган на изпълнителната власт. Българските власти изразяват становището, че всяка държава има правото да структурира звеното по най-подходящия начин от административна, функционална и структурна гледна точка, стига звеното да е независимо при вземането на своите решения от оператори на инфраструктури, железопътни предприятия, органи, налагащи такси, предприятия, разпределящи инфраструктурен капацитет, органа по безопасността, както и от всякакъв регулатор на железопътни мрежи. Българските власти посочват, че и в други държави-членки (например Австрия), звеното за разследване на произшествия е подчинено на министъра на транспорта и е част от структурата на федералното министерство. В Ирландия звеното е структурирано в департамента по транспорт, туризъм и спорт.
Българските власти посочват, че министерството и министърът не са оператор на инфраструктура или железопътно предприятие, не разпределят инфраструктурен капацитет, не са орган по безопасността, нито пък регулатор на железопътни мрежи. Посочените функции и дейности се изпълняват от други, отделни и независими юридически лица, с абсолютно отделен бюджет, организация, структура и органи на управление – това са железопътните предприятия (лицензираните железопътни превозвачи), управителят на железопътната инфраструктура – Национална компания „Железопътна инфраструктура“ и националният регулаторен орган – Изпълнителната агенция „Железопътна администрация“. Органите за управление на железопътните превозвачи „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД и „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД не се назначават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Органите за управление на двете дружества се назначават от Съвета на директорите на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД. Българският управител на инфраструктурата (НК „ЖИ“) е самостоятелно юридическо лице, отделно и независимо от министъра/министерството, чийто актове се обжалват директно пред съда (тоест министърът не е по-горестоящ орган). Посочените образувания са с изцяло самостоятелен бюджет, отделна и независима структура, с отделен правен статут, отделни органи за управление и отделно финансиране. Те са търговци и не са част от министерството. Българските власти посочват, че в повечето държави-членки на Европейския съюз, министърът, който провежда политиката в железопътния транспорт, назначава и органите за управление на управителя на железопътната инфраструктура, както и на държавния железопътен превозвач.
4. Като защитават тезата, че административното структуриране на звеното в рамките на министерството не е пречка за независимостта в неговата дейности и при вземането на решения, българските власти също така изразяват становище за нецелесъобразността от създаването на нова административна структура, като посочват, че това необосновано надхвърля изискванията на директивата.
5. Във връзка с констатациите на ЕК, че звеното следва да има независим бюджет, българската страна посочва, че директивата изисква звеното да бъде финансово осигурено в своята дейност, така че да може без финансови проблеми да изпълнява своите функции. Това е осигурено от българска страна. Българските власти посочват, че независим бюджет, според българското законодателство означава звеното да бъде структурирано като отделно министерство или държавна агенция. В същото време, министерствата и държавните агенции са структури, които се създават, за да провеждат цялостна държавна политика в определена област, което не може да бъде споделено за звеното, което е разследващ орган. Съгласно българското административно и бюджетно законодателство, както и съгласно установените в страната бюджетни правила и дисциплина, самостоятелен бюджет пред Министерството на финансите от административните структури защитават само министерствата, държавните агенции и държавните комисии – органи, които правят (формират) държавната политика.
6. Българските власти посочват, че българската правна система познава няколко категории звена, които макар и в състава на съответното министерство имат гарантирана независимост при изпълнение на своята дейност и при вземането на своите решения. Това са инспекторатите, които разследват сигнали за корупция, звената за вътрешен одит, които одитират системите за управление и контрол на съответното министерство.
В заключение, становището на българската страна е, че звеното е създадено и функционира като постоянно действащ орган, независим при вземането на своите решения, без каквато и да било външна намеса, на звеното са осигурени необходимите финансов, човешки и технически ресурс, за извършване на разследванията. Всички разходи за дейността на звеното, включително за повишаване на професионалната квалификация се покриват в пълния им размер с бюджет, осигурен от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (ръководителят на Специализираното звено за разследване на произшествия в железопътния транспорт разработва и представя в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията бюджет за следващата финансова година и тригодишна бюджетна прогноза. При представянето им ръководителят на звеното заявява и ресурсните потребности на звеното).
По процедура, службите на ЕК трябва да подготвят документите за внасяне в Съда на Европейския съюз. След образуване на делото Съдът на ЕС ще изпрати официално уведомление до България. Българската страна ще изчака официалното уведомление. Българската страна ще проведе необходимите технически консултации със службите на ЕК, за намиране на най-добро решение.
За българската страна безопасността на железопътния транспорт е приоритет.
Българската страна няма да допусне налагането на финансови санкции за неспазване на правото на ЕС.