Форум за управлението на Интернет (IGF)-втора среща / Рио де Жанейро 12-15.11.2007 г./

Форум за управлението на Интернет (IGF)

Втора среща

Рио де Жанейро 12 – 15 ноември 2007 г.

Обобщаващ материал, подготвен от секретариата на IGF

“Форумът е скромен по средства, но не и по своите амбиции. Негова отличителна черта е многостранното сътрудничество, основано на обмена на информация и размяната на добри практики. Новият форум за международно сътрудничество е както интегриращ, така и егалитарен. Той дава възможност на правителствата, на частния сектор и на гражданското общество, вкл. академичните и техническите общности, да работят заедно за устойчив, силен, сигурен и стабилен Интернет, такъв, какъвто проницателно бе видян и отразен в плана от срещата в Тунис за информационното общество”.

Генерален секретар Бан Ки-муун

Съдържание

1.Въведение

2.Най-важното съдържание от дневния ред на срещата в Рио де Жанейро

2.1 Общи бележки

2.2 Интернет ресурси с ключово  значение

2.3 Достъп

2.4 Разнообразие

2.5 Откритост

2.6 Сигурност

3. Ролята и функционирането на IGF

3.1 Общи коментари

3.2 Годишната среща

3.3 Групата за консултации

3.4 Динамичните коалиции

4. Пътят напред

Приложение1: Списък на докладите

Приложение 2: Съкращения

1. Въведение

1.  Настоящият обзорен материал е принос към дискусиите, проведени  по време на Втората среща на Международния форум за управление на Интернет (IGF). Той обобщава 28-те доклада, получени от 13 различни автори преди консултациите в Женева на 3.IX. 2007 г. Материалът беше разпространен като допълнение към консултациите под формата на работен проект.  Той се опира на по-ранни изложения и доклади, както и на изказвания, направени по време на консултациите, а също и чрез дистанционно участие. Материалът не отразява непременно всеки аргумент във всеки доклад. Пълният текст на всички доклади може да се намери на уебсайта на IGF: http://www.intgovforum.org/contributions.htm

Пълният препис на консултационните срещи също е достъпен на сайта на форума.

1. Учредителната среща на IGF се състоя в Атина от 30.X до 2.XI.2006 г. Като продължение на тази среща секретариатът се обърна с молба за публикации на  сайта на форума на 11. XII. 2006 г. с цел да се вземе предвид направеното по време на срещата в Атина, да се оцени това, което работи добре и това, което не работи толкова добре, и да се направят предложения във връзка  с подготовката на срещата в Рио де Жанейро. За да стимулира дискусията, Секретариатът създаде он-лайн форум на уеб сайта на IGF. Повече от 800 потребители се включиха във форума и бяха разработени 7 линии за активна дискусия по четирите широки теми на срещата в Атина, както и относно това, как да бъде подобрено дистанционното участие.

3.      Като първа стъпка към подготовката на срещата в Рио де Жанейро, беше проведена анализираща среща на 13 и 14.II.2007 г. Обзорният доклад[1] беше написан като допълнителен материал за срещата през февруари. Текстът се отнасяше както за нещата, които са били положителни, така и за тези, които не са имали особено добро въздействие по време на учредителната среща на IGF.

4.     Подготвителният процес за втората среща на Международния форум за управление на Интернет беше проведен по открит, обединяващ и прозрачен начин. В Женева бяха проведени три кръга от публични консултации, открити за всички заинтересовани (съответно на 13. II., на 23.V. и на 3.IX). От тези консултации се роди проектът за програма и дневният ред на втората среща на форума. Консултациите позволиха на всички участници, вкл. и на индивидуалните участници с доказан опит и експертни познания, да участват на равни начала.

5.          Както и по отношение на първата година, всеобщото мнение бе, че IGF трябва да запази ориентацията си към общото развитие. Укрепването на административния капацитет беше една от най-често споменаваните теми по време на публичните консултации и в няколко от докладите. Тя беше представена не само в рамките на растящия консенсус за приоритета й при създаването на условия за значимо участие, но също и като специфичен проблем на политиката в областта. Когато участниците се спираха върху създаването на кадри, се подчертаваше, че достъпът до образование и знания е признато човешко право. Изтъкваше се също така необходимостта да се разширяват възможностите на всички заинтересовани от всички страни да участват в процеса на управление на Интернет. Предложено беше специално да бъдат предприети действия, за да се проучи предлагането на подходящи образователни възможности за управлението на Интернет он-лайн.

6.       Втората среща на IGF в Рио де Жанейро включва четирите теми от Атина, както  и още една - пета тема, отнасяща се до ресурсите в Интернет с ключово значение. В допълнение програмата обхваща и сесия, посветена на нови, непосредствено възникващи проблеми. Дневният ред, обявен от генералният секретар и публикуван на сайта, е следният:

-          Интернет ресурси с ключово значение;

-          Достъп;

-          Разнообразие;

-          Откритост;

-          Сигурност.

7.   Мандатът на Групата за консултации беше подновен на 20.VIII. Като съ-председатели бяха назначени специалният съветник по въпросите на управлението на Интернет на генералния секретар – Нитин Десай и Хадил да Роха Вианна, директор в областта на науката и технологията в Министерството на външните работи на Бразилия, представляващ домакините. Всичките 47 члена на съвета за консултации работят в лично качество. Те бяха избрани от правителствата, от частния сектор и от гражданското общество, вкл. академичната и техническата общност, от всички региони.

2. Най-важното съдържание от дневния ред на срещата в Рио де Жанейро

2.1 Общи бележки

8.      По общо признание първата среща в Атина, Гърция е била ефективно начало, върху което по-нататък трябва да се гради. Посочено беше, че IGF трябва да продължи дейността си като многостранен форум за политически диалог така, както е предвидено в плана от срещата в Тунис.[2]

9.     Въпросите около същността на управлението на Интернет бяха издигнати в няколко доклада в процеса за консултации. Те бяха съсредоточени върху няколко теми и по-специално върху общата организационна структура на съществуващите механизми за управление на Интернет, процесите, които те поставят в действие, както и ръководството и задачите на организациите, заети с управлението на Интернет.

10.   Един от участниците[3] се спря на дискусиите в Африка, които подчертават важността на свързването на управлението на Интернет с местната среда. Посочването на характеристиките на мястото би позволило не само да се даде израз на местните проблеми, но би помогнало тези тенденции да се поставят в центъра на вниманието на международната общественост. Изразена бе и сериозна загриженост относно осигуряването на многостранния характер на общностите на местно, както и на регионално и международно равнище.

11.     Няколко от коментарите, получени в течение на годината, обсъждаха начините, чрез които механизмите за управление на Интернет биха могли да бъдат разбрани в по-широк контекст и в рамките на международните и националните политики. Например, докладът на Съвета на Европа  (СЕ) посочи, че управлението на Интернет обхваща принципите и рамките, които са създадени, за да осигурят развитието на Интернет и на информационното общество за неговите членове. По този начин управлението на Интернет включва Европейската конвенция за правата на човека и останалите актове на СЕ, както и Конвенцията за престъпления в мрежата (The Cybercrime Convention), които предлагат рамка за наблюдение на отговорностите на държавите и за направляване на решенията в тях.

12.     Съветът на Европа изрази също така мнението, че управлението на Интернет трябва да се ръководи при всички положения от правата на човека и особено от правото на изразяване.

13.     Предложено беше развитието да бъде обсъждано наред с другите пет теми като главен тематичен фокус, т.е.като начин, който осигурява достатъчно внимание върху това измерение.[4]

14.   В един доклад беше обявено, че е имало недостатъчна дискусия относно определението на последователността на развитието.[5] Характеризирането на етапите на развитие чрез подготовката на кадрите беше непълно, тъй като то просто подпомогна утвърждаването на статуквото.

15.   Беше издигнато предложение Форумът за управление на Интернет да се съсредоточи повече върху подходящите теми, като конкретни решения и програми, приети от съответните междуправителствени, частни и многостранни организации и мрежи, които се занимават със сигурността и управлението.[6]

2.2 Интернет ресурси с ключово  значение

16.   Докато всички доклади, отнасящи се до основните Интернет ресурси, подчертаваха важността на имената и цифрите, няколко от тях поддържаха идеята за широко понятие за ресурси с ключово значение. Специално в това отношение беше изтъкнато определението за Интернет ресурси с ключово значение, представено в доклада на Работната група по въпросите на управлението на Интернет (Working Group on Internet Governance – WGIG), който обхващаше въпроси като инфраструктура, технически стандарти, общуване и взаимно свързване, далекосъобщителна инфраструктура, вкл. иновативни и конвергентни технологии, както и многоезичността. Беше направено предложение дискусиите по тази тема да включват също така различните гледни точки на всички заинтересовани.[7]

17.        В правителствен доклад[8] бяха направени следните конкретни предложения:

-  Включването на подготовката на персонала в подробната характеристика на управлението на най-важните Интернет ресурси трябва да бъде част от дневния ред на IGF. Това може да бъде направено от съответните заинтересовани, които понастоящем са отговорни за механизмите и структурите, включени в съществуващото администриране на най-важните ресурси.

-  Всички заинтересовани страни, особено правителствата, трябва да използват платформата на форума, за да обсъждат участието в държавната политика на управлението на  ресурсите с ключово значение в Интернет. Тези дискусии трябва да отразяват “в пълна степен принципите на многостранността, демокрацията и прозрачността на управлението на Интернет”.

-     Необходимо е да има дискусия относно разпространението на Интернет адресите “в рамките на IGF относно това, как да бъде осигурен равен достъп на всички страни до възможностите, които дават адресите IPv6 и как да бъде насърчено балансираното развитие на бъдещия Интернет във всички страни особено в развиващите се страни по време на преминаването от IPv4 към IPv6”.

-     Нужно е да се обсъжда въпросът относно “справедливото добавяне, изтриване и настройване на g TLD.

18.   В друг доклад[9] беше подчертано, че управлението на най-важните Интернет ресурси има значителни последици за държавната политика. Когато частни организации, например ICANN, са отговаряли за тях, особено за ресурсите, засягащи проблемите на държавната политика, те стават представители на държавата и трябва да бъдат подчинени на държавно регулиране и контрол.  Посочено беше също така, че  ICANN, който в настоящия момент отговаря само пред САЩ, трябва да отговаря и пред широката международна общност.

19.       Коментиран беше също проблемът[10], че задълженията на частния сектор днес по отношение на функционирането и управлението на Интернет работят добре и не трябва да се променят. Изтъкнато беше също така, че тъй като ICANN все още има договор с правителството на САЩ, трябва да бъде обсъден начинът, чрез който може да се постигне по-голяма необвързаност и да се разшири всеобщото управление на Интернет.

20.  В един от докладите[11] беше препоръчано, че трябва да бъдат проучени “политическите предпоставки и цели на съществуващите структури и процеси” относно управлението на най-важните ресурси на Интернет. Прегледът на политическите предпоставки и цели на съществуващите структури и процеси на подобно управление, който трябва да се предприеме, включва и проучване на бенефициентите от гледна точка на статуквото. Необходимо е такава дискусия да разгледа същността на техническите проблеми на фона на държавната политика, същността на съвпадането/взаимодействието между тях, както и подходящите институционни механизми.

21.   Прибавянето на проблема за най-важните ресурси на Интернет като самостоятелна тема беше подложено на съмнение[12], както и това, което беше наречено “стойността на отделни дебати, които се спират на обстоятелството, че няма “ясни граници между главните теми”, също отнасящо се до ключовите ресурси на Интернет.   Ударението беше поставено върху необходимостта от ясно дефиниране на обхвата на дискусиите. Проблеми, за които е взето решение по време на Световната среща на най-високо равнище за информационното общество (WSIS),  не трябва да бъдат преразглеждани и работата на съществуващите организации не трябва да се поставя под съмнение.

22.    Споделен беше и възгледът[13], че въпросът за най-важните ресурси в Интернет трябва да се обсъжда в по-широкия контекст на управлението на Интернет и трябва да бъде свързан с националното и с местното ръководство на тези ресурси.

2.3 Достъп

23.    Много от изказващите се по време на подготвителния процес посочваха, че независимо от бързото разширяване на Интернет, пет милиарда души остават без достъп до това важно средство за икономически растеж и социално развитие.  Те припомняха, че достъпът може следователно да бъде единственият и най-важен проблем за повечето хора, особено в развиващите се страни.

24.    В един от докладите[14] се казваше, че постигането на обществената ценност на Интернет изисква всеобщ и приемлив достъп за всички до ИТ инфраструктура. Изказано беше мнението, че това изисква стабилна правна и регулативна структура, която позволява на бизнеса да инвестира в сигурна среда. Държавите бяха призовани да осигурят места за обществен достъп, които да гарантират “минимален набор от средства за комуникация и информация в съответствие с всеобщата обществена услуга”.

25.     Беше посочено също така[15], че създаването на инфраструктура е задача, която е неотделима от задачата за намаляване на цифровото разделение особено в земеделските райони. Обучението относно начините за използване на Интернет трябва да съпътства всеки етап от построяването на инфраструктурата.

26.    Беше поставено ударението върху важността на темата “достъп до достъп” в контекста на достъпа до знания. Без изграждането на административен капацитет по отношение на основните умения за използване на технологията в Интернет “значителни части от населението никога не биха имали достъп”.[16]

27.      Прочетен беше доклад от заседанието, посветено на управлението на Интернет, на срещата в Абуджа, Нигерия през май 2007 г. Участниците в тази среща говориха колко е важно да се разширява реформата в регулирането на местно равнище, за да се насърчи създаването на среда, която е “по-благоприятна и предоставя достъп на по-ниска цена” [17].

28.    Няколко автори и участници подчертаха колко е важно създаването на по-мощна среда на национално равнище с цел да бъде подобрен достъпът. По тяхно мнение има значение ударението да бъде поставено върху правните, политическите и регулативните условия, които дават възможност на частния сектор да инвестира и да подобрява, да разгръща конкуренцията и да насърчава предприемачеството, за да разшири достъпа до инфраструктурата и до Интернет.[18]

29.    Общността на бизнеса[19]представи доклад относно значението на препоръките за обществения сектор, направени от Световната търговска организация (СТО), по повод създаването на точна регулативна и политическа среда за разгръщането и публичното усвояване на широколентова инфраструктура. Компонентите на тази политика включват либерализиране в областта на далекосъобщенията, както и насърчаващи конкуренцията правила за основните далекосъобщения. В доклада също така се обсъжда и въпросът, колко е важно да се осигури ефикасно и ефективно използване на радио спектъра.Това би означавало премахване на правителствените пречки пред услугите, които биха могли да се ползват чрез някои честоти и преодоляване на изкуствената ограниченост на спектъра. По отношение на случаите със земеделски, отдалечени и други не толкова достъпни услуги посоченият доклад поддържа тезата, че държавната политика трябва да осигурява достъп, вкл. и някакво субсидиране за земеделски потребители или потребители с ниски доходи, ако тази помощ става по прозрачен и състезателно-неутрален начин и чрез механизма на общите данъци върху доходите или данъчни облекчения.

2.4 Разнообразие

30.    Въпреки че всички въодушевено посрещнаха факта, че досега почти едни милиард души използват Интернет, беше подчертано, че повечето от тези хора не могат да четат или да пишат на английски език и че те също използват езици, които не се изписват на латински. Общото мнение бе, че хората навсякъде трябва да могат да използват Интернет на собствения си език. Многоезичният Интернет би дал тласък на  интегриращо, демократично, легитимно, авторитетно и разширяващо местните възможности информационно общество.

31.    В един от  докладите[20] се обсъждаше важността на въпроса относно насърчаването и защитата на местното съдържание, вкл. и съдържанието, което не е жизнеспособно от търговска гледна точка като средство за разширяване на многообразието в Интернет. Беше посочено и значението на езиковите общности за създаването на многоезично съдържание, вкл.съдържание на езика на местното население и на малцинствата.

32.    Предложено[21] беше заинтересованите участници да обменят технологии и ноу-хау, за да помогнат на възрастните хора и на хората с увреждания да използват мрежата без стреса, който нормално изпитват, когато работят в Интернет.

33.   Няколко доклада ориентираха дискусията около значението на международните наименования на домейни (Internationalized Domain Names - IDN) като жизненоважна за продължаващото развитие на Интернет. Един от тях[22] отбеляза, че “многоезичната среда ще повиши местния интерес към Интернет-съдържанието и ще увеличи възможностите на всички езикови групи да обменят информация и да имат достъп до нея на своите езици”.

34.     Беше повдигнат и въпросът[23] относно въвеждането на IDN, което би могло да бъде дискредитирано в много отношения поради неблагоприятното си влияние както върху бизнеса, така и върху потребителите. Огромната загриженост е предизвикана поради объркването, което би могло да настъпи, при преминаването на езиковите или писмените граници. Безпорядъкът може да засегне доверието на потребителите в търговските марки и да направи защитата на интелектуалната собственост твърде скъпа за бизнеса. Тревогата се засилва и от използването с цел измама, което би настъпило в случая, когато объркването служи за “зарибяващи” атаки. Друга голяма грижа за бизнес кръговете е необходимостта да се поддържа пространство с едно наименование в рамките на различните езици и писмености.

2.5 Откритост

35.   По време на подготвителния процес много участници и автори изтъкнаха значението на откритостта като един от основните основополагащи принципи и характеристики на Интернет. Беше отбелязано, че отворената същност на Интернет е част от неговата уникалност и е важно средство за разгръщане на напредъка на човечеството.  Беше подчертано, че Интернет осигурява активна и спокойна среда за обмяна на информация и приветства милиони хора като потребители от всички кътчета на света. Ползвателите на Интернет разменят идеи и информация и разчитат на тях, като по този начин увеличават богатството на познанието за всеки един – днес и утре. Отвореният характер на Интернет беше определен като ключова особеност за осигуряване на неговата стабилност и сигурност.

36.     Много специалисти посочиха, че Интернет позволява повече хора, от когато и да било, да общуват и следователно да изразяват своите възгледи. Достъпът до познанието и разширяването на възможностите на хората чрез информация и знание, достъпни в Интернет, бяха определени като най-важните цели на информационното общество за всички и на непрекъснатото икономическо и социално развитие.

37.    Няколко доклада поставиха ударението върху факта, че Интернет може да бъде отличен чрез демократичните ценности като откритост и достъпност.

38.      Един от докладите[24], въпреки че отдаваше признание на легитимните обществени цели като защитата на широката публика и особено на децата от неправомерно съдържание в Интернет и забраната за използването на Интернет за престъпна дейност и информация, която може да заплаши всеобщата сигурност, предупреждаваше срещу налагането на ненужни ограничения върху съдържанието в Интернет, поради от увеличаващите се информационни и търговски потоци за обществото. В него се заявяваше, че преките действия на правителствата за наблюдение и контрол на Интернет-съдържанието биха компрометирали цялостната сигурност, както и доверието на ползвателите. Препоръчано бе да се разработи политика на саморегулиране с доброволно определяне на съдържанието като алтернатива на законодателството. В случаите, в които законите са абсолютно необходими, се препоръчваше ясно,точно и тясно фокусирано върху областите на възможни нарушения и изискващи правна намеса, законодателство, тъй като излишните законодателни мерки имат т.нар. ”възпиращ ефект” (chilling effect) върху Интернет като средство за бизнес и за насърчаване на икономическото развитие. В допълнение беше подчертано, че подобни закони не трябва да стоварват прекомерни тежести или разходи върху бизнеса и трябва да ограничат отговорността на предоставящите Интернет услуги.

39.   Споделено беше мнението, че докато правителствата трябва да създадат разпоредби срещу съдържание,  което нарушава търговските марки или личното пространство, трябва да има сътрудничество между правителствата и саморегулиране по отношение на вредно съдържание като неприлични публикации. Саморегулирането в Япония, например, е ефективно в намирането на работещия баланс между защитата на авторското право и личния живот и свободата на мнение и изразяване[25].

2.6 Сигурност

40.  По време на подготвителния процес на срещата много автори и участници подчертаха, че сигурността в Интернет е основен елемент за формирането на  доверие и увереност между ползвателите на ИКТ. Техният аргумент беше, че Интернет притежава потенциал, който дава възможност на ползвателите да имат достъп до богата информация и възможности, както и сами да ги създават.  За да бъде  достигнат в пълна степен такъв потенциал на Интернет, който да подпомага търговските и социалните взаимоотношения, се изисква среда, която разширява и гарантира доверието и увереността на ползвателите и осигурява стабилна и сигурна платформа за работа

41.  Подчертано беше, че има  значение да се обърнем към проблемите на  международната сигурност, вкл. тероризма и екстремизма в мрежата.[26] В няколко от докладите се обсъждаха темите на сигурността и престъпленията в мрежата, специално по отношение  на сигурността на децата.

42.   Представянето на Съветът на Европа включваше също така и препоръката за приложимостта на различни международни конвенции, като следните:

-          относно престъпленията в мрежата;

-          относно предпазването от терористични действия;

-          относно защитата на лицата и автоматичната обработка на лични данни;

-           относно мерките срещу трафика с хора;

-          относно защитата на децата от сексуална експлоатация и сексуални посегателства.

43.     Съветът на Европа спря специално вниманието си върху  разработената от него Конвенция за защита на децата срещу сексуална експлоатация и сексуални посегателства, която беше открита за подписи от всички държави, европейски и не-европейски, през октомври 2007 г. Конвенцията изисква от държавите да обявят за престъпление поведение, като съзнателния достъп до детска порнография в Интернет и склоняването на децата  към постигането на сексуални цели. Сигурността на Интернет и опазването на децата бяха посочени  като приоритети за Съвета на Европа и като централната тема на проведения от него Отворен форум в Рио де Жанейро.

44.  Университетски доклад[27] препоръча решение за защита на децата от порнография и атаки в Интернет. Съгласно това решение Интернет трябва да бъде разделен на зони така, че цялата порнография да бъде държана извън портала, който нормално се използва за трафик в мрежата, като същевременно по-добре е да има портал, специално определен за трафик на възрастни в мрежата. Според предложението разделянето на Интернет на зони се основава на Декларацията за правата на детето и е оправдано във връзка със защитата и закрилата на децата.

45.    Предложено[28] беше ICANN да поеме отговорността за контролирането на незаконното съдържание он-лайн и за защитата на децата от порнографията в Интернет. Тяхното предложение се базираше на отговорността, която носи ICANN за системата от домейн имена (DNS). Специално предложението включваше използването на съществуващата система от договори и политики, която да помогне на страните да приложат тяхното регулиране на порнографията.

46.     Поддържаше се и възгледът[29], че поради факта, че ползвателите имат право на сигурност, те биха могли в края на краищата да държат отговорна държавата за провалите в сигурността на Интернет. Изразена беше загриженост[30], че проблемите на сигурността в Интернет би подронило доверието на ползвателите на бизнес операции в мрежата. Беше оформено и понятието “доверие в Интернет”, въпреки че разбирането за това “що е доверие” е по-широко отколкото обичайното понятие за сигурност и се простира до идеята, че Интернет е пространство на свободата, която би могла да се ползва, ако има увереност в нея.

47.   За бизнес кръговете[31] главната роля на правителството е да повишава съзнанието и да съдейства за културата на сигурност в Интернет, която балансира отговорностите на ползвателите и на бизнеса. Хората на бизнеса са отдадени на борбата с престъпленията в мрежата.

48.     Един от повдигнатите въпроси[32] беше, че националните и регионалните усилия може би няма да бъдат достатъчни, за да се справим с разпространението на вируси и на престъпления в мрежата. Трансграничният характер на престъпленията в мрежата правят борбата с тях особено трудна и я превръщат в проблем, който изисква международно сътрудничество относно най-добрите практики и международните механизми за реагиране като Форумът на групите по въпросите на произшествията и сигурността (Forum of Incident and Security Teams).

49.       Повишаването на знанията относно сигурността в Интернет беше отбелязано като приоритет[33] и като основен елемент за развитието на икономиката, за да може да бъде създадена сигурна инфраструктура за хората, които искат да имат достъп до Интернет. Поради обстоятелството, че Интернет прекрачва националните граници, важно е да бъдат обменяни ноу-хау и най-добри практики върху глобална основа. Няколко доклада изразиха тревогата си относно това, че хората трябва да бъдат обучени да използват Интернет без опасност за другите и с уважение към тях. Вниманието беше  насочено и към образованието, което трябва да обхване и други теми, свързани със сигурността в Интернет, като дейността на Групите за реагиране на произшествията, засягащи компютърната сигурност (Computer Security Incident Response Teams – CSIRTs). Те предлагат ефективна рамка, тъй като групите имат възможност да отправят бързо предупреждение в случаи на нарушаване на сигурността и за предприемане на мерки срещу настояща и бъдеща опасност.

3. Ролята и функционирането на IGF

3.1 Общи коментари

50.  Ролята и функционирането на IGF бяха обсъдени в няколко от представените доклади и бяха и коментирани от много от изказалите си. Докато относно упражняването на мандата бяха изразени различни мнения, повечето от докладите и изявленията подчертаваха уникалния, дори експериментален характер на форума като платформа за многостранен диалог и сътрудничество. Един от изказалите се[34] похвали Форума за управление на Интернет за новия подход към дискусиите между равни, позволяващ натрупването на “динамичен и взаимно обогатяващ се опит”.

51.    Имаше силна подкрепа на принципа за участие на всички заинтересовани. Много доклади и участници[35] обсъждаха значението на многостранния характер на IGF и подчертаха колко е важно постоянното участие на различни лица при равни условия. Многостранният подход беше описан като основа на Форума.[36]

52.   Посочено беше[37], че многостранният модел на IGF е не само важен за самия Форум, но “също и за много външни хора, които виждат в това възможности, които са пример за други сфери на управление”. Един участник[38] описа многостранния модел като “едно от най-важните нововъведения, които IGF може да предаде напред, на цялата система на обединените нации”.Той видя в това възможност за промяна в управлението на самата ООН, което би имало някои дългосрочни последици.

53.     Няколко участници призоваха към балансирано участие на различните участници особено от развиващите се страни.[39] В известна степен беше изразена загриженост относно баланса на интереси  в среда с многостранно участие. Аргументът затова беше, че  Форумът би могъл да бъде застрашен, ако бъде овладян от доминиращи политически и бизнес интереси.[40]

54.   Много бележки бяха направени относно мандата на Форума за управление на Интернет, както е отразен в Плана от Тунис. Един правителствен доклад[41] наблегна на значението на съсредоточаване на усилията върху “проблемите на държавната политика, отнасящи се до управлението на Интернет в съответствие с мандата на IGF, възложен от Туниския етап на Световната среща на най-високо равнище по въпросите на информационното общество (WSIS)”[42] .

55.   Беше издигнат аргументът[43],че срещата в Атина е била свободна от всякакво договаряне, задължително провеждане на заседанията и продължителни политически изявления и така тя следователно е отговаряла на мандата си, като е останала неутрална в дейността се, без да се повтаря  и без да бъде правно обвързваща.

56.     Бяха направени и няколко бележки[44] по отношение на причините за успеха на Форума досега и беше потвърдено мнението, че това се дължи на обстоятелството, че той не прави опити да взема решения, а повече създава  възможност за отворена дискусия между всички заинтересовани в открита атмосфера. Подчертано[45] беше, че “ценността на IGF е в неговата открита и информативна същност, която позволява да бъдат изразени разнообразни гледни точки и да бъде споделена пълната гама от опит и експертиза по такъв начин, че всички да могат да научават повече относно това, как да използват, разрастват, разширяват и защитават основните комуникационни и информационни ресурси, които съставляват Интернет.”

57.   В един от докладите бяха направени няколко препоръки, отнасящи се до организацията на Форума.[46] Първата засягаше пълната преценка и проучване на IGF, извършена от самия него по открит и прозрачен начин като част от съответната среща.По-нататък се предлагаше Форумът да приеме правила за разработване на препоръки. Според доклада това е задължение, възложено от Програмата, приета в Тунис. Тя препоръчва IGF да работи към създаването на “многостранен постоянен комитет във формата на Форума за управление на Интернет” (или работна група) съгласно модела на Работната група за управление на Интернет (WGIG), който би давал редовни, юридически необвързващи, препоръки относно различни теми на управлението на Интернет. Такъв орган би следвал също примера на WGIG да подготвя доклад върху приетите с единодушие препоръки и да поставя други значими въпроси и предложения, които не са получили пълно единодушие, в основния доклад.

58.     Други изказвания[47] обаче изразиха тревога от факта,че всеки опит да се разшири структурата на IGF или на Групата за консултации би ограничил способността му да “улесни  конструктивната промяна”.

59.    Форумът за управление на Интернет беше характеризиран[48] като “единственият истински глобален и демократичен форум за многостранно участие в управлението на Интернет и че той следователно трябва да бъде укрепван и да бъде направен по-ефективен по начин, който му позволява да изпълнява всички части от мандата, даден в Тунис”. В бележките също се заявяваше, че IGF не трябва да бъде разколебан от страхове, че би могъл да се превърне в способ, чрез който правителствата да поемат Интернет в свои ръце.

60.      За да бъде предпазен от това, бяха издигнати аргументи[49], че Форумът трябва да се съсредоточи върху проблемите на развитието, които възникват около Интернет, като обществена инфраструктура,поставяща ударение върху обществения интерес.

61.   Няколко изказвания препоръчаха по-голяма прозрачност при планирането и провеждането на подготвителния процес на срещата на IGF и по отношение на срещите на Групата за консултации. Широка подкрепа получи осигуряването на подходящи възможности за по-голямо участие в мрежата и от разстояние, вкл. и чрез дискусии и обсъждане[50].

3.2 Годишната среща

62.      Бяха изказани различни мнения относно целта на годишната среща на IGF.

63.     Някои видяха заслугата й в самата среща. Поддръжниците на тази теза споделяха възгледа, че Форумът трябва да популяризира такива цели, които специално улесняват размяната на информация и на най-добри практики, като засилват обвързаността на всички заинтересовани от управлението на Интернет лица, особено от развиващите се страни, допринасят за укрепването на възможностите за управлението на Интернет в развиващите се страни, насърчават и постоянно оценяват принципите на Световните срещи на най-високо равнище по въпросите на информационното общество в процесите на управление на Интернет и помагат да се намерят решения на проблеми, възникващи от правилното и неправилното използване на  Интернет[51]. Беше посочено[52], че мерките, които се стремят да наложат  по-солидна структура на форума или на Групата за консултации, биха били в противоречие с духа на IGF.

64.  Един докладчик[53] сравни годишната среща с хаотичното творчество на Международния фестивал по изкуствата в Единбург, опиращ се на подобен подход- използване на инициативата отдолу. От една страна, тя беше съгласна с аргумента, че на форума му трябва фокус, докато от друга – предупреди относно налагането на контролиращ подход отгоре надолу.

65.   В индивидуално изказване[54] се съдържаше подробен анализ  на теоретичната основа за вземане на колективни решения в контекста на реформата на Интернет управлението. То представи и схема на първата година от дейността на IGF, както и препоръки относно начините за неговото усъвършенстване. По-точно препоръките, основаващи се на анализа на “специфичната роля на установяването на съответна политика и нейната координация, които са вътрешно присъщи на  функцията на IGF като мрежа за управление и са задължителни според плана от Тунис”, предполагат реорганизиране на срещата, която трябва да прилича по-малко на годишно събрание, а повече на процес, координиращ събитията между сесиите и събитията на регионална основа.

66.    В правителствено изказване[55] се поддържаше идеята, че IGF трябва да бъде повече от “говорилня” и че годишната среща трябва да постигне някои конкретни и практически резултати. Друг от изказалите се също изрази своето предпочитание към подготовката на някакъв писмен документ, например съобщение, по времена заключителната сесия [56].

67.  Няколко докладчици  се изказаха срещу подготовката на формален доклад на Форума , вкл. и обобщаващи доклади от работните срещи, защото многостранният процес на  изготвянето на подобни доклади би трябвало да прилича на преговорния процес в рамките на Световните срещи на най-високо равнище по въпросите на информационното общество[57].  Те не подкрепиха създаването на описателен доклад на председателя, както беше огласена в Атина.

68.    Международният форум за управление на Интернет беше характеризиран[58] като “най-важният учебен опит за всички участници и пространство за намирането на това, което другите хора наричат “добра практика”. Според това виждане участниците ще отнесат със себе си научените уроци и ще се опитат да приложат опита в собствената си среда. Подобен опит не може да бъде отразен във всеки отделен доклад, но ще бъде представен чрез действията на националната и на международната арена в близките години.

3.3 Групата за консултации

69.   Дискусията относно ролята и състава на Групата за консултации демонстрира различни подходи. Докато някои имаха чувството, че има нужда от разширяване на структурата и на процедурите, други бяха доволни от начина, по който групата функционира досега.

70.  Едно от изказалите се лица[59], докато от една страна приветства степента на гъвкавост, отбелязана в работата на Групата, от друга, призова за разгръщането на по-организиран работен процес. Тя посочи, че участието изисква прозрачност, добра информация,  сигурна комуникация и отговорност. Тя следователно заяви,че би приела прилагането на малко повече процедури по отношение на времето, необходимо за представяне на становища от страна на Групата за консултации, като например представяне на съдържанието на дневния ред, коментарии върху него и имената на участниците в срещата.

71.  Един от участващите[60] предложи да бъдат помолени членовете на Групата за консултации да си направят сами оценка за това, доколко се чувстват ефективни по отношение на отредената им роля. Според него всяка година трябва да има преглед и оценка, за да може Групата за консултации да поразсъждава върху своите функции.

72.  Всички се съгласиха, че е нужно групата да бъде балансирана. Някои изразиха виждането, че равновесието по отношение на географско многообразие и пол трябва да се подобри, като по-специално няколко участници издигнаха изискването за по-широко представителство на развиващите се страни. Други се съсредоточиха върху баланса между различните заинтересовани страни и един от изказалите се[61] заяви, че настоящият състав с 50% представители на правителствата не отразява напълно принципа за равно участие на всички заинтересовани и че това трябва да се поправи в бъдеще.

73.   Беше издигнат и аргументът[62], че за членовете на Групата за консултации е важно да осъзнаят, че те трябва да отразяват вижданията на широк сегмент от общността, от която са избрани.

74.  Няколко участници коментираха необходимостта от някаква форма на ротация между членовете на Групата. Всеобщо беше мнението, че трябва да е налице някаква приемственост, докато всяка година влизат нови членове. Няколко докладчици също така призоваха за прозрачен процес.[63]

75.   Няколко доклада призоваха към възприемането на по-добре структуриран подход при назначаването на Групата за консултации или на бюро от всички заинтересовани участници, споменати в пар. 78 (b) от Плана в Тунис[64]. Едно от изказванията[65] включваше призив за нов орган, представящ всички заинтересовани страни, избран демократично или единодушно. Този нов орган би бил отговорен за много от дейностите, които сега се извършват от Групата за консултации и от Секретариата, в т.ч. подготовката на дневния ред, програмата и обобщаващите материали. Той би отговарял също така за създаването на кратки обобщаващи доклади, които биха били използвани от пленума и биха дали отговори на важни проблеми въз основа на оценката им на съществуващия консенсус в рамките на пленума. Такава група би била натоварена с избора на секретариат и всяка необходима група за консултации. Самият орган, представящ всички заинтересовани страни, би могъл да бъде избран по пътя на някаква форма на номиниране на членове на комисия, която би могла да извърши подбор на “балансирана група от лица, назначени за представители на техните групи”.

76.    Други се противопоставиха на създаването на подобно бюро, като се обосноваха с това, че IGF трябва да запази уникалния си характер и трябва следователно да не прибягва до традиционните за ООН процедури. Би било от жизнено важно значение всички заинтересовани групи да бъдат представени в Групата за консултации, след свикване от Секретариата и не трябва да има никакви допълнителни квоти[66].

3.4. Динамичните коалиции

77.   Общото чувство беше, че динамичните коалиции, които възникват в резултат на срещата в Атина, е голямата новост и в много отношения става отличителна характеристика на Форума за управление на Интернет. Динамичните коалиции биха могли също така да разширят неговото въздействие. Един от участниците поддържаше мнението, че те са това, което той нарече, “централен компонент на факта, че IGF е не само годишно събитие, но също и процес”[67] .

78.   Принципът на участие на всички заинтересовани беше общо приет като най-важният определящ елемент на динамичните коалиции. Идеята, че е необходимо да се разработят някакви критерии за признаването на динамичната коалиция, имаше подкрепа, но общото чувство беше, че в тази фаза е нужна гъвкавост, тъй като коалициите са все още експериментални. Важното беше, че те остават отворени към всички заинтересовани, където е възможно при активното участие на няколко заинтересовани от различни региони[68].

79.   Беше изтъкнато, че динамичните  коалиции за представители на по-широк кръг избиратели и не са само резултат от усилията на няколко души. Също темата трябва да бъде в унисон с мандата и с дневния ред на форума. Коалициите не трябва да бъдат само групи за пропаганда[69].

80.   Един от докладите[70] призова за “институционни механизми за възпиране и контрол, които да гарантират структурата на динамичната коалиция” и “формален механизъм, чрез който доклади или препоръки на динамичната коалиция могат да бъдат получени от пленарния орган на IGF като принос към неговата роля за създаване на политика”.

81.   Беше също така посочено[71], че целта на динамичните коалиции е не просто да предложи форма за диалог, а те трябва да отиват отвъд диалога към някаква форма на действие. Една динамична коалиция трябва да бъде “нещо повече от форума за управление на Интернет”и да е способна да постига нещо.

4. Пътят напред

82.   Общо беше разбирането, че IGF е нов модел за международно сътрудничество и не може да бъде схващан като традиционна конференция в стила на ООН. Беше също така посочено, че нейният формат е в челните редици на многостранната политика и би могъл да  постави прецеденти за обновен и усъвършенстван стил на конференции с участието на много страни[72].

83.  Няколко от изказванията разгледаха развитието от срещата в Атина  до Рио де Жанейро и следващите срещи и беше изтъкнат аргументът, че има нужда от някакво виждане относно това, как Форумът за управление на Интернет ще се развие и някаква концепция за това, как този форум ще напредва [73].

84.   Изразено беше мнението[74], че срещата в Атина доведе до полагането на основи, за да може да се свърши важната работа към пълното осъществяване на мандата на IGF. Срещата в Рио де Жанейро така би представяла една стъпка напред в рамките на постепенния модел на Форума в съответствие с неговия мандат, както е отразен в документите от Тунис.

85.  Някои пожелаха IGF да развие собствени структури, които биха му позволили да бъде по-ефективен. Изразено беше становището, че в следващите три планирани издания Форумът за управление на Интернет ще се превърне в орган, чиято работа дава конкретни резултати и така осигурява важни препоръки на международната общност[75]. Съответно методите за работа на IGF трябва да бъдат моделирани[76] и да се преоцени и посоката, в която се движи форумът.  Необходимо е да има ясно дефинирани краткосрочни и дългосрочни цели в рамките на решенията от Тунис. Предложено беше  да бъдат формулирани теми-жалони от една среща до друга, за да могат да се нагодят очакванията в сферата на държавната политика към технологичния напредък[77].

86.  Други[78] разпознаха най-добрата рецепта за успех в продължаването на форума въз основа на същите принципи, по-точно, като се насърчава интерактивният обмен на идеи между всички заинтересовани страни при равни условия. Според това виждане “Форумът за управление на Интернет осигурява платформа за представители от различни краища на света и различни заинтересовани да се събират и да обсъждат в открита и неформална среда, без натиск, произтичащ от задачата да се постигнат договорени резултати, като по този начин предлага най-правилното място и среда за разширяване на всеобщото разбиране и сътрудничество”[79].

87. Поддържаше се мнението[80], че влиянието на IGF ще нарасне и че значението му ще се увеличава, докато насърчава диалога, най-добрите практики, динамичното сътрудничество, изграждането на общностите и споделянето на опит. Също така идеята за участие на различни  заинтересовани лица трябва да бъде придвижвана напред и подобрявана заедно с разбирането за нейното адекватно прилагане[81]. Беше изказано съображението[82], че дебатите, проведени в рамките на Форума, без съмнение биха оказали въздействие върху бъдещото поведение на правителствата, на бизнеса и на гражданското общество.  По този начин Форумът за управление на Интернет играе важна и влиятелна роля в насочването на Интернет културата в положителна посока.

1. 88. Общото разбиране беше, че ще бъде необходимо да се направи оценка на ефективността на функционирането на IGF, както и на ролята, функцията и състава на Групата за консултации по време на  последваща сесия в началото на 2008 г., като част от цялостната преценка на постиженията на срещата в Рио де Жанейро.

Приложение 1:Списък на докладите

1. КНР: Коментари относно проекта за програма за втората среща на Форума за управление на Интернет.
2. Съвет на Европа – Създаване на свободен и безопасен Интернет.

3. International Chamber of Commerce: Business Action to Support the Information Society (ICC/BASIS) – Международна търговска камара: Бизнес инициатива в подкрепа на информационното общество

• Общ – Актуалризирана схема на ICC относно темите, отнасящи се до Интернет и до организациите, които се занимават с тях;
• Откритост

Оповестена политика на ICC – Въздействието на регулирането на Интернет     съдържанието, ноември, 2002.

Оповестена политика  на ICC относно регулирането на преноса на аудио-визуално съдържание в Интернет.

• Сигурност

Рамка на ICC за консултации и създаване на проект за задължания в областта на информационното съответствие.

Инструментариум на ICC

-          осигуряване на служителите

-          личен живот

-          осигуряване на бизнеса

Оповестена политика на ICC относно спама и нежеланите електронни съобщения, декември 2004.

• Достъп

-          Наръчник за либерализиране на телекомите

-          Оповестена политика относно прилагането на широколентовия обхват

-          Съхраняване на данни за трафика с оглед на целите на правоприлагането

-          Препоръки на  ICC относно глобалното използване на ИТ

-          Оповестена политика относно отворения софтуеър

• Разнообразие

-          Доклад по темите относно интернационализирането на домейн имената

-          Оповестена политика относно отворения софтуеър

4. European Telecommunications Networks Operators Association (ETNO)

Европейска асоциация на операторите на далекосъобщителни мрежи – Разсъждения в отговор на консултацията “В подготовка за втората среща на  IGF”.

5. Internet Society (ISOC) Интернет общество – Приоритетите на управлението на Интернет: констатации от срещата на ISOC INET в Абуджа, Нигерия.

6. Американска асоциация за информациоинни технологии (ITAA) - Доклад за срещата на IGF в Рио де Жанейро, 2007.

7.  ИТ за промяна – Четири най-важни теми за IGF, Рио, от гледната точка на Юга.

8. Нипон Кийданрън (Японска бизнес федерация) – Изказване по съществото на Форума за управление на Интернет.

9. Шерил Престън, професор по право и Брент Литъл, Университет Бригъм Йънг – ICANN може: договори и порнографски сайтове.

10. Кристофър Рйид, Университет в Мичигън, Шерил Престън, Едуин Томас, Университет Бригъм Йънг, Скот Расмусен, Университет Бригъм Йънг – Децата и порнографията в Интернет: същността на проблема и технологиите за решение.

11. Джеръми Малкълм – Препоръки към Форума за управление на Интернет.

12. Йоанна Кулежа, Университет в Лодз – Новите технологии и нуждата от единна правна система.

13. Лонги, О.Б, Университет в Ибадан, Нигерия, Чиемеке, С.С., Университет в Бенин, Нигерия, Лонги, Ф.А., Университет Лийд сити, Ибадан, Нигерия – Престъпления в мрежата чрез бизнес посредник: точките за достъп в Интернет и улесняването на престъпленията в мрежата в Нигерия.

Приложение 2: Съкращения

AfriNIC Regional Registry for Internet Number Resources for Africa (member of NRO)

Регионален регистър за Интернет номера  за Африка

APC Association for Progressive Communication

Асоциация за развита комуникация

ASCII American Standard Code for Information Interchange

Американски стандартен код за информационен обмен (кодиране в седем бита на латинската азбука

ccTLD Country code top-level domain

домейни на държавно ниво

CoE Council of Europe

Съвет на Европа

CSIRTs  Computer Security Incident Response Teams

Групи за реагиране на произшествията, засягащи компютърната сигурност

DNS Domain name system

Система  за разпознаване на имена на компютри, свързани в Интернет

DRM Digital Rights Management

Управление на цифровите права

DOI Digital Object Identifier

Идентификатор на цифров обект

ETNO European Telecommunications Networks Operators Association

Европейска асоциация на операторите на далекосъобщителни мрежи

F/OSS Free and Open Source Softwear

Свободен и отворен софтуеър

GAC Government Advisory Committee

Правителствен комитет за консултации (към  ICANN)

gTLD generic top-level domain

домейн от първо ниво

IANA Internet Assigned Number Authority

Орган за запазени номера в Интернет

ICANN Internet Corporation for Assigned Names and Numbers

Корпорация за запазени имена и номера в Интернет

ICC International Chamber of Commerce

Международна търговска камара

ICC/BASIS International Chamber of Commerce: Business Action to Support the Information Society

Международна търговска камара: Бизнес инициатива в подкрепа на информационното общество

ICT Information and Communication Technology

Информационни и комуникационни технологии

ICT4D Information and Communication Technology for Development

Информационни и комуникационни технологии за развитие

IDN Internationalized Domain Names

Международни домейн наименования: уебадреси, които използват символи, различни от ASCII

IETF Internet Engineering Task Force

Обединение за проектиране на Интернет

IGF Internet Governance Forum

Форум за управление на Интернет

IGOs Intergovernmental Organizations

Междуправителствени организации

IP Internet Protocol

Интернет протокол

IP Address

Интернет протокол адрес

IPRs Intellectual Property Rights

Право на интелектуална собственост

IPv4 Version 4 of the Internet Protocol

Четвърта версия на Интернет протокола

IPv6 Version 6 of the Internet Protocol

Шеста версия на Интернет протокола

IRA International Reference Alphabet

Азбука за международно препращане

ISOC Internet Society

Интернет общество

ISP Internet Service Provider

Интернет доставчик

ITAA  Information Technology Association of America

Американска асоциация за информационни технологии

ITU International Telecommunication Union

Международен съюз за далекосъобщения

IXPs Internet exchange points

Точки за обмен в Интернет

LACNIC Latin American and Caribbean Internet Addresses Registry

Регистър на латиноамериканските и карибските адреси в Интернет

MDGs Millenium Development Goals

Цели за развитие на хилядолетието

MoU Memorandum of Understanding

Меморандум за разбирателство

NAPS Network access points

Точки за достъп в мрежата

NGN Next generation network

Мрежа от следващо поколение

NRO Number Resource Organization, grouping all RIRs

Организация за номера в мрежата, която обхваща всички регионални Интернет регистри

OECD Organization for Economic Co-operation and Development Организация за икономическо сътрудничество и развитие

Registrar орган утвърден (акредитиран) от регистъра да продава/регистрира домейн наименования от негово име

Registry Регистърът е компания, която поддържа централизирана база данни в регистър

RIRs Regional Internet registries Регионални Интернет регистри –  нестопански организации, които отговарят за разпространението на IP адреси на регионална основа до Интернет доставчиците

UNESCO ЮНЕСКО

WGIG Working Group on Internet Governance

Работната група по въпросите на управлението на Интернет

WSIS World Summit on Information Society

Световна среща на най-високо равнище по въпросите на информационното общество

WITSA World Information Technology and Ssrvices Alliance

Световен алианс за информационни технологии и услуги .

WTO World Trade Organization

Световна търговска организация