Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията в интернет и на Портала за обществени консултации.
Мотиви
Предложените промени имат за цел от една страна да облекчат процедурите за планиране и изграждане на цифрови мрежи и да насърчат инвестиционния процес, а от друга да гарантират изпълнението на инвестициите заложени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от ЕС, включително България да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част Свързаност, който предвижда мащабно разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Наложително е значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка са и предложените изменения в чл. 33 от ЗЕС, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката.
Целта на предложението е правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки:
- за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”)
- както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.
Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията.
С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии.
Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества.
Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активни елементи и оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и законодателно закрепено обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му.
Поради липсата на горепосоченото разграничение, на практика ЗУТ познава само трета категория строеж, доколкото предмет са каквито и да било елементи на мобилната мрежа.
От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в ЗУТ, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението ни различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим.
На първо място, предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти.
Действителна промяна е налице в чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ ЗУТ – тя касае въвеждането на по-ниска категория за останалите видове физическа инфраструктура, непосочени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“, респ. т. 6 ЗУТ. Това обикновено е физическа инфраструктура за разполагане на приемно-предавателни станции (активно оборудване) върху покриви или фасади на сгради. Следва да се отбележи, че тук, за разлика от горната хипотеза, е налице въведена в експлоатация сграда или съоръжение, а физическата инфраструктура се монтира и разполага върху покрив или фасада, при което отново ще е налице строеж с всички приложими изисквания за съответната категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Ето защо контрол ще е налице, респ. не са налице по-големи рискове спрямо предходния режим.
Както и до момента, инсталационните дейности, които не оказват въздействие върху основните характеристики на сградите като конструкция, товароносимост и други характеристики, са предмет на облекчения режим, като последните не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Това обикновено са дейности, насочени към разполагане на активно оборудване.
Предлаганите изменения и допълнения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 151, ал. 4 (нова ал. 5) и ал. 8 и 9 (нови ал. 9 и 10) от ЗУТ са с оглед на приетите междувременно изменения и допълнения на ЗЕС (ДВ., бр. 58 от 2023 г.). Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.
Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на електронна съобщителна мрежа относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението на оператора по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10).
Измененията относно термина „проектно решение“ по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ, респ. законовото определение за него, което в момента е предложено, са с цел прилагането му само за случаите по чл. 151, ал. 1, т. 19 – изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.
По този начин двата режима (по чл. 151, ал. 1, т. 16 и по т. 19) ще бъдат легално диференцирани, като същевременно бъдат правилно отчитани качествените разлики между двете напълно различни категории дейности.
Наред с това, т. нар. „облекчен“ режим за дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 беше въведен от законодателя с нарочно изменение на ЗУТ през 2019 г. и с цел насърчаване разгръщането на електронни съобщителни мрежи от пето поколение (New radio). Ефективното разгръщане на мрежи от пето поколение e на практика възможно само след въвеждането на реално приложими законодателни режими, вкл. облекчени административни процедури за разполагане на елементи на 5G мрежи, вкл. отпадане на допълнителната административна тежест за операторите на електронни съобщителни мрежи за изготвянето и прилагането на проектни решения и за дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ.
На последно място, следва да бъде подчертано, че въвеждането на режима по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, вкл. на становищата на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от закона, а не на квалифицираните проектни решения вместо последните, вече е официално представено пред Европейската комисия от Република България като реформа № 140 – „C7.R3: Създаване на благоприятна инвестиционна среда” от Националния план за възстановяване и устойчивост (влизане в сила на законодателни промени във връзка с П-18 „Цифрова свързаност”).
Изискването за предварително предоставяне от КРС на документ, удостоверяващ одобрението на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 следва да отпадне, тъй като би могло да доведе до забавяне на практическото прилагане на процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. КРС като специализиран независим държавен орган, осъществяващ функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения няма законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Посочената законова разпоредба е именно в ЗУТ, а не в ЗЕС, per se касае строителния процес, а не предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, които Комисията като секторен орган регулира. От гледна точка на ЗЕС, съответно компетенциите на КРС, дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции се извършват въз основа на вече издадени именно от КРС разрешения за ползване на честотен спектър и на вече регистрирани от страна на операторите в КРС мрежи/технологии.
Същевременно КРС може да осъществява последващ контрол, тъй като операторите на електронни съобщителни мрежи регистрират посочените дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 именно пред самата КРС. Нещо повече, посоченото законово задължение на мрежовите оператори е предвидено в две отделни законови разпоредби – не само ЗУТ (чл. 151, ал. 9 (нова ал. 10), но и в секторния ЗЕС (чл. 33, ал. 7).
Лице за контакт:
Цанка Цанкова - главен експерт в дирекция "Цифрова свързаност", Министерство на транспорта и съобщенията,
тел.: 02/ 9409 281;
e-mail: tztzankova@mtc.government.bg