Проект на Методика за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви:

В изпълнение на изискванията на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (Обн. ДВ, бр. 21 от 9 март 2018 г.) е изготвен проект на Методика за начина за разпределяне на разходите при  определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ).

Една от основните цели на Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура е улесняване и стимулиране на инвестициите, опростяване на административните процедури при разполагане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи и преодоляване на трудностите при разполагане на електронни съобщителни мрежи в труднодостъпни райони, както и в райони, където нови инженерно-строителни дейности биха имали неблагоприятно въздействие върху околната среда или биха изисквали сериозни инвестиции. В чл. 3, ал. 5 и 6 се съдържа законова делегация за приемането на методика за определяне на цени за предоставяне на достъп до и за съвместно ползване и на право на преминаване, както и за начина за разпределянето на разходите към определената услуга и принципите, които да се спазват при това. Целта е да продължат усилията за намиране на необходимия баланс между интересите на всички заинтересовани страни, чрез гарантиране на правна стабилност и добре функциониращ и предсказуем регулаторен режим, за да се оползотвори потенциала от развитието на сектора и да се гарантира неговото устойчиво развитие.

Ключов момент от ЗЕСМФИ е понятието „мрежов оператор“, в който за първи път са включени освен лицата, които предоставят или имат право да предоставят електронни съобщителни мрежи и/или услуги, също така и лицата разполагащи/предоставящи техническа, в т.ч. физическа инфраструктура, предназначена да осигурява и други, различни услуги като: производство, пренос или разпределение на природен газ; електрическа енергия, включително външно обществено осветление; топлинна енергия; вода, включително отвеждане или пречистване на отпадъчни води и канализация, и дренажни системи; транспортни услуги, включително железопътни линии, метрополитен, пътища, пристанища и летища.

За момента най-широко разпространена е практиката за разполагане на съобщителни кабели или радиосъоръжения от безжични мрежи на стълбовна мрежа на електроразпределителните предприятия, както и разполагане на антени и/или радиосъоръжения от безжични мрежи на антенни мачти, кули и върху сгради. Цените за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на тази физическа инфраструктура не бяха регулирани и контролирани, поради което не бяха редки случаите на възникване на спорове. Методиката по чл. 3, ал. 5 и 6 има за задача да подпомогне справедливото уреждане на взаимоотношенията между мрежовите оператори, като се създадат реални условия за постигане едни от важните цели на ЗЕМСФИ:

улесняване и стимулиране на разполагането на високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез насърчаване на съвместното използване на съществуващата физическа инфраструктура; и
подобряване на междусекторната координация по отношение на съвместното планиране, изграждане, ползване и поддържане на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи.

Проектът на методика е структуриран в два раздела, които са в ясна и логическа последователност: „Общи положения“ и „Обхват, определяне и разпределяне на разходите“.

В раздел първи „Общи положения” се определят общите принципи, които следва да се спазват при разпределяне на разходите за дадената услуга: разходна обусловеност; прозрачност; равнопоставеност; пропорционалност; липса на антиконкурентно крос-субсидиране.

Направено е изрично позоваване на чл. 15, ал. 2 от ЗЕСМФИ за необходимостта мрежовите оператори да са изготвили и предварително да са оповестили общите условия, при които ще се предоставя достъп до и съвместно ползване на физическата им инфраструктура. В чл. 3 от методиката са посочени основните и най-често предоставяни услуги, а в чл. 4 са определени основните видове цени за достъп до и съвместно ползване.

В раздел втори „Обхват, определяне и разпределяне на разходите“ е предвиден механизъм за отчитане на разходите, които мрежовите оператори могат да включват в цените за достъп до и съвместно ползване. При това изрично се определя, че разходите, които се възстановяват от тарифите/цените за крайните потребители, свързани с основната дейност на съответния мрежов оператор на инфраструктура, различна от електронна съобщителна инфраструктура, не следва да участват при определянето на цената. Такъв е например случаят с ползване на стълбовната мрежа на електроразпределителните предприятия за разполагане на съобщителни кабели и радиосъоръжения от безжични мрежи.

Важен елемент за справедливо определяне на цените е изискването разходите да се разпределят прозрачно. Разпределението трябва да е по начин, даващ информация за разхода за единица от предоставяната услуга, в зависимост от типа инфраструктура и пропорционално на използваното пространство.

Посочват се критерии и параметри при определяне на цената за предоставяне на услугата достъп до и съвместно ползване на подземна инфраструктура и на инфраструктура, която не е подземна (като стълбове, мачти, кули и антени, изградена физическа инфраструктура за електронни съобщителни мрежи за достъп до сгради и подстъпи до сгради).

Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗЕСМФИ операторите на електронни съобщителни мрежи могат да искат от мрежовите оператори да им бъде предоставено право на преминаване и право на специално ползване по Закона за пътищата на елементи и/или съоръжения на физическа инфраструктура на други мрежови оператори, включително по отношение на сервитутните зони на тези елементи и/или съоръжения и на естествени водни басейни. За предоставеното право на преминаване операторът на електронни съобщителни мрежи дължи на мрежовия оператор еднократно обезщетение. Методиката предлага начин за определяне размера на обезщетението.

Пълният текст на проекта на Методика за начина за разпределяне на разходите при определяне на цени за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и право на преминаване може да се види в Приложението.

Лица за контакти:

г-жа Красимира Димитрова – началник на отдел „Развитие на електронните съобщения”, дирекция „Съобщения”,
тел.: 02 9409 270,
e-mail: kdimitrova@mtitc.government.bg

г-жа Женета Рогова – началник на отдел „Правна дейност в транспорта, информационните технологии и електронното управление“,
тел.: 02 9409 475,
e-mail: jrogova@mtitc.government.bg