Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане за срок от 45 дни на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Портала за обществени консултации.

Мотиви към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения е изготвен в изпълнение на ангажиментите на Република България като държава членка на Европейския съюз (ЕС) за привеждане на българското законодателство в съответствие с изискванията на Директива (EС) 2018/1972 (Европейски кодекс за електронни съобщения). Европейският кодекс за електронни съобщения изисква държавите членки на ЕС да приемат и публикуват до 21 декември 2020 г. законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими, за да се съобрази действащото национално законодателство с новата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения.

През последните няколко години ролята на сектора на електронните съобщения като основен двигател на цифровата икономика значително се увеличи. Секторът трябва да допринесе за задоволяване на нарастващото търсене на потребителите и социално-икономическите нужди от по-високи скорости, и да реагира на нарастващата конкуренция на компании предлагащи сходни услуги, базирани на интернет. Това наложи актуализиране на регулаторната рамка на ЕС, като основно средство за постигане на заложените цели в политиките за развитие на цифровия единен пазар.

Проведените на европейско ниво обществени консултации, прегледът на настоящата регулаторна рамка в областта на електронните съобщения и непрекъснатият диалог със заинтересованите страни помогнаха за идентифицирането на три взаимосвързани проблема, които трябва да бъдат решени: пречките за неограничена свързаност чрез повсеместна фиксирана и мобилна инфраструктура с много голям капацитет за цифров единен пазар; годността на европейската регулаторна рамка за справяне с бързите пазарни и технологични промени; различията в прилаганите регулации в сектора, които затрудняват формирането на истински единен пазар и водещи до ненужни административни тежести.

С оглед подобряване на законодателната уредба, в края на 2018 г. се прие цялостен набор от нови правила на ЕС за сектора на електронните съобщения, за да се насърчат свързаността и достъпа до мрежи с много голям капацитет и конкуренцията, включително по отношение на инфраструктурата, както и да се подпомогнат развитието на вътрешния пазар и защитата на интересите на гражданите. Регулаторната рамка на ЕС цели насърчаване на инвестициите в мрежи с много голям капацитет поради изключителната им важност за постигане на устойчив икономически растеж в условията на цифровизация на икономиката, но това от своя страна не трябва да уврежда конкурентната среда и интересите на потребителите.

Европейският кодекс за електронни съобщения е елемент на значителна реформа на регулаторната рамка на ЕС в областта на електронните съобщения за осигуряване на много високо качество на фиксираната и мобилната свързаност за всички граждани и предприятия, което се счита за ключов фактор за конкурентоспособна икономика и за модерно приобщаващо цифрово общество. Той установява хармонизирана рамка за регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и определя задачите на националните регулаторни органи и процедурите за осигуряване на хармонизирано прилагане на регулаторната рамка в ЕС. Очакваните резултати от прилагането на Европейския кодекс за електронни съобщения се свързват с широко разгръщане и използване на мрежи с много голям капацитет за всички граждани и предприятия в ЕС на основата на разумни цени и възможност за избор, действителна и лоялна конкуренция, отворени иновации, ефикасно използване на радиочестотния спектър, общи правила и предвидими регулаторни подходи на вътрешния пазар и необходимите специфични за сектора правила за защита на интересите на гражданите.

Предложените в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения изменения и допълнения имат за цел да отразят новите правила, свързани с:

• управлението на радиочестотния спектър и ползването на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиции на геостационарната орбита;
• максималната хармонизация на изискванията за защита на правата на крайните ползватели, универсалната услуга и спешните повиквания;
• насърчаването на конкуренцията, стимулирането на инвестициите в мрежи с много голям капацитет и регулирането на достъпа.

Предлаганият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните собщения предвижда следните по-съществени промени:

1. Прецизирани са условията, които могат да съдържат общите изисквания и разрешенията за ползване на радиочестотен спектър, номерационни ресурси и позиция на геостационарната орбита. Доразвити са критериите, които трябва да се отчитат при определяне на режима на използване на радиочестотния спектър и при ограничаване на броя на издаваните разрешения, като е предвидена и възможност за определяне на условия за споделено ползване на радиочестотен спектър. С оглед осигуряване на по-бърз достъп до радиочестотния спектър и намаляване на административната тежест в проекта са предложени разпоредби, които позволяват радиочестотен спектър, който към настоящия момент се използва след издаване на разрешение, да се използва въз основа на регистрационен режим.

Въведени са нови правила, свързани с разрешаване използването на радиочестотния спектър, като срок не по-кратък от 15 години с възможност за удължаване най-малко до 20 години за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър за безжични широколентови услуги, за да се осигури предвидимост по отношение на условията за инвестиции в инфраструктура, която се основава на използването на този радиочестотен спектър. С оглед гарантиране на ефективното и ефикасно използване на радиочестотния спектър, постигане на безжично широколентово покритие на територията на страната и населението с връзка с високо качество и скорост, покритие по основните транспортни трасета, както и насърчаване на конкуренцията и избягване на нарушенията ѝ, се предвиждат нови процедури и условия за удължаване на срока на разрешения за ползване на хармонизиран радиочестотен спектър, включително за безжични широколентови услуги.

Добавени са разпоредби относно хармонизираното и съгласуваното използване на радиочестотния спектър в ЕС, като възможност Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да използва форума за партньорска проверка в рамките на Групата за политиката в областта на радиочестотния спектър. Предвидени са и условия за разрешаване на алтернативно използване на хармонизиран радиочестотен спектър. Въведени са процедури за сътрудничество с компетентните органи на други държави членки на ЕС при трансграничната координация на радиочестотния спектър, за разрешаване на проблеми с трансгранични вредни смущения и за правна, политическа и техническа подкрепа от ЕС за решаване на въпроси, свързани с координирането на радиочестотния спектър със съседни на ЕС държави.

За да се подпомогне ефективно свободното движение на стоки, услуги и хора в ЕС се осигурява възможност за използване на определени негеографски номера на територията на ЕС, при спазване на съответните изисквания за защита на крайните ползватели във всички държави членки на ЕС, в които се използват номерата. Предвидени са и нови разпоредби, за да се позволи на КРС да предоставя номера на предприятия извън кръга на доставчиците на електронни съобщителни мрежи или услуги.

Предвид развитието на спътниковите комуникации, както на световно, така и на национално ниво и необходимостта от осигуряване на условия за развитие на спътниковите услуги се предлагат разпоредби, с които се регламентират подаването на заявки за координиране на допълнителни и нови спътникови системи на геостационарна орбита, реда за заплащане на такси, предоставянето на радиочестотен спектър за нови и допълнителни спътникови системи на геостационарна орбита, както и за спътникови системи на негеостационарна орбита.

2. Предложени са изменения в разпоредбите, отнасящи се за правата на потребителите – за преддоговорна и договорна информация, прозрачност, качество на обслужване, продължителност и подновяване на договора, сигурност и достъп до номера за спешни случаи, улесняване процесите по извършване на преносимост на номерата и смяната на доставчиците на услуги за достъп до интернет, по-добра защита при ползване на пакетни услуги. Правилата за защита на потребителите вече ще се прилагат и за услуги, предоставяни по интернет, като приложения за обмен на съобщения. Подходящият и финансово приемлив широколентов достъп ще бъде включен в обхвата на универсалната услуга, която трябва да бъде достъпна за всички потребители, независимо от тяхното местоположение или доходи. Лицата с увреждания следва да имат равнопоставен достъп до интернет, което включва равнопоставеност и по отношение на договорната информация.

Специфичните за сектора правила за защита на крайните ползватели допълват общата защита на потребителите и целят високо ниво на защита на потребителите в сектора на електронните съобщения. Правилата относно договорите, преносимостта на номерата и смяната на доставчик на услугата достъп до интернет ще спомогнат за постигане на по-добра конкуренция на пазара на електронни съобщения. Те ще гарантират, че потребителите извличат максимални ползи от конкурентен пазар: от правилната покупка до лесното и бързо преминаване към други доставчици, когато желаят.

След успешното въвеждане на „112“ като единен европейски номер за спешни повиквания и въз основа на положителния опит в някои страни, всички държави членки на ЕС ще трябва да гарантират, че когато са налице системи за предупреждение на населението, предупрежденията се предават от доставчиците на мобилни междуличностни съобщителни услуги с номера до всички засегнати крайни ползватели. Тези системи ще осигурят изпращане на съобщения към мобилните телефони на засегнатите в случаи на предстоящи или настъпили сериозни извънредни ситуации в съответен географски район. Срокът за въвеждане на такива системи е  до средата на 2021 г.

3. С цел насърчаване на конкуренцията и за стимулиране на инвестициите в мрежи с много голям капацитет с предложените в проекта разпоредби ще се търси инвестиционна предвидимост в райони, в които няма търговски интерес, чрез възможност за картографиране на инвестиционните планове, достъп на операторите до мрежите, условия за съвместно инвестиране, симетрично регулиране на всички доставчици на електронни съобщителни мрежи в специфични ситуации и специфичен регулаторен режим за операторите на мрежи за достъп само на едро.

Принципът на по-доброто регулиране се отнася до регулирането, само когато е необходимо и пропорционално. Регулирането на достъпа е област, в която може да се осъществи определено ниво на опростяване по отношение на процесите, регулаторната намеса или значението на продуктите за достъп за защита на конкуренцията, без това да компрометира постигнатите резултати.

Въз основа на натрупания практически опит в прилагането се установи, че настоящите цикли на пазарен анализ са ненужно кратки и удължаването им би увеличило регулаторната сигурност и би намалило административната тежест за регулатора и за участниците на пазара. Настоящият максимален срок за анализ на съответен пазар се удължава от три на пет години, което ще даде възможност за по-дългосрочно планиране на предприятията и ще предостави на регулатора повече гъвкавост по отношение на планирането на пазарните анализи.

С проекта се определя задължение за регулатора да отчита споразуменията за достъп на търговска основа в своите пазарни анализи, както и други задължения, които вече са наложени на предприятията. Изменят се и правилата за налагане и преразглеждане на наложените задължения, например при промяна на пазарните условия.

С цел подпомагане на инфраструктурната конкуренция, се определят условия, при които могат да бъдат наложени симетрични задължения, за да се осигури достъп до недублирани мрежови елементи. За да се запазят стимулите за инвестиции, такъв достъп се ограничава до първата концентраторна или разпределителна точка, но при някои обстоятелства може да бъде разширен и след нея, за да се улесни разгръщането на алтернативни мрежи в по-трудно достъпните и по-слабо населените райони.

Предложени са изменения, с които се изясняват обстоятелствата, при които може да се предостави известна гъвкавост на ценообразуването на предприятия със значително въздействие върху съответен пазар, без да се нарушава конкуренцията, което може да бъде от полза за инвеститорите в нови мрежи.

Споделянето на нови мрежови елементи между собственик на мрежа със значително въздействие върху съответен пазар и търсещи достъп предполага високо ниво на споделяне на риска в сравнение с традиционните продукти за достъп, но може също така да осигури по-трайна основа за устойчива конкуренция, ако са спазени подходящите условия за оформяне на съвместната инвестиция. С тази цел се въвеждат разпоредби за улесняване на съвместните търговски инвестиции в нови инфраструктури и необходимите регулаторни норми. Това следва да позволи адаптирането на регулирания достъп, като даде възможност на всички съинвеститори да се възползват от предимствата на инициатори в сравнение с другите предприятия, като може все още да е уместно да се осигури наличност на продукти за регулиран достъп за неучастващите предприятия до капацитета, който е бил наличен преди инвестицията.

Въведен е опростен регулаторен модел за операторите на мрежи за достъп само на едро със значително въздействие върху съответен пазар, като разпоредбите налагат строги условия за третирането на дадена мрежа като действителна мрежа за достъп само на едро.

За процеса на доброволно разделяне са въведени допълнителни разяснения, като се добавя правна сигурност чрез ангажименти, поети от оператора в процес на разделяне.

Като начин за допълнителна подкрепа на прехода към нови мрежи са добавени разпоредби относно процеса на миграция от съществуващи към нови мрежи на предприятия със значително въздействие върху съответен пазар, например при изключване на съществуваща медна мрежа.

4. С проекта се предлагат и изменения, свързани с прилагането на някои от основните принципи на комплексното административно обслужване и изискванията на Административнопроцесуалният кодекс, Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност и Закона за електронното управление, за да се избегне  необосновано изискване гражданите и бизнесът да предоставят информация и документи, които вече са налични в администрацията.

Основните цели на политиката в областта на електронните съобщения са свързани с осигуряване предоставянето на съвременни и качествени електронни съобщителни услуги на населението и бизнеса, чрез създаване на условия за развитие на пазар на електронните съобщителни мрежи и услуги като част от вътрешния пазар в ЕС, водещ до разгръщането и използването на мрежи с много голям капацитет, предоставяне на услуги от пето поколение, които ще дадат тласък на автоматизирането на процесите и развитието на свързаните и автономни устройства, ефективна и устойчива конкуренция, оперативна съвместимост на електронните съобщителни услуги, достъпност, избор, сигурност на мрежите и услугите, и предимства за крайните ползватели, включително равностоен достъп до услугите на хората с увреждания.

Основна мярка за постигане на тези цели е въвеждането на разпоредбите на новата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения - Директива (EС) 2018/1972 в националното законодателство посредством Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения.

С предлагания проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения се очаква да се постигне:

• осигуряване на по-ефективно, ефикасно и координирано използване на радиочестотния спектър;
• развитие на пазара на електронните съобщения;
• поддържане на условия за ефективна конкуренция;
• създаване на условия за изграждане и развитие на мрежи с много голям капацитет, включително 5G мрежи;
• подобряване на защитата на интересите на гражданите и правата на крайните ползватели, включително на хората с увреждания.

Крайната цел е, като се отчита фактът, че развитието на електронните съобщения определя облика на обществото и бизнес средата и е от съществено значение за насърчаването на иновациите, стимулирането на икономическия растеж и улесняването на ежедневната дейност на гражданите, администрациите и бизнеса, секторът да стане двигател за цифровата икономика и цифровото общество и да генерира положителни промени в осъществяването на стопанската дейност във всички останали отрасли на икономиката.

За да се оползотвори реално потенциалът на електронните съобщения, да се извлекат максимални ползи за всички и да се гарантира устойчивото развитие на сектора, трябва да продължат усилията за поддържане на необходимия баланс между интересите на всички заинтересовани страни, като това може да се постигне чрез осигуряването на правна стабилност и добре функционираща, предвидима и последователна регулаторна среда.

Правилното въвеждане на новата регулаторна рамка на ЕС в областта на електронните съобщения в националното законодателство може да окаже положителни въздействия за: потребителите на съобщителни услуги, като гарантира засилване правата на потребителите и въвеждането на нови такива, породени от променящите се пазарни и технологични тенденции и свързани с повишаващите се нужди от електронни съобщителни услуги и др.; бизнеса, чрез въвеждане на правила за: създаване на стимули за разгръщане на мрежи с много голям капацитет, които да отговорят на нарастващото търсене; по-добро управление на радиочестотния спектър, което да осигури повече ресурс за бизнеса и повече гъвкавост при неговото ползване; опростяване на регулаторните режими и административните процедури; осигуряване на равнопоставено третиране на предприятията; постигане на плавно надграждане на вече съществуващите правила и тяхното осъвременяване и др.; националния регулаторен орган, като му се предоставят необходимите инструменти и правомощия за осъществяване на по-ефективен контрол върху пазара, което ще рефлектира върху механизмите за защита на правата и интересите на потребителите на тези услуги и др.; държавата, която ще изпълни задълженията си като държава членка на ЕС за въвеждане изискванията на правото на ЕС в националното законодателство и ще гарантира провеждането на политика за устойчиво развитие на сектора в следващите години.

Общите цели на предлаганите промени са подобряването на законодателната уредба с оглед на ограничаване на административната тежест при осъществяване на административното регулиране и при предоставяне на административни и обществени услуги за гражданите и бизнеса, отразяването на технологичните и пазарни промени и създаването на предсказуема регулаторна среда в областта на електронните съобщения.

Приемането на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения ще доведе не само до пълното въвеждане на изискванията на правото на ЕС в националното законодателство, но ще спомогне за неговото ефективно прилагане.

Лица за контакти:

г-н Димитър Димитров – директор на дирекция „Съобщения“, e-mail: didimitrov@mtitc.government.bg

г-н Лъчезар Василев – началник на отдел „Развитие на електронните съобщения”, дирекция „Съобщения”, e-mail: lvasilev@mtitc.government.bg