Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица в Министерството на транспорта и съобщенията

Срок на общественото обсъждане: 30 дни

Мотиви

Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения (ЗИД на ЗЕС) има за цел да осигури прилагането на изискванията на Регламент 2022/2065 на Европейския парламент и на Съвета от 19 октомври 2022 година относно единния пазар на цифрови услуги и за изменение на Директива 2000/31/ЕО (Акт за цифровите услуги) (ОВ, L 277/41 от 27 октомври 2022 г.). С цел да хармонизира изцяло правилата, приложими за всички посреднически услуги на информационното общество, Регламент (ЕС) 2022/2065 въвежда редица мерки и задължения за доставчиците на тези услуги, пропорционални на размера, въздействието и рисковете, които техните услуги могат да създадат за гражданите и обществото.

За проследяване изпълнението на тези задължения, както и за правилното функциониране на Единния цифров пазар, регламентът предвижда създаването на механизъм и структури на европейско и национално ниво, които да осигурят ефективен надзор, сътрудничество и правоприлагане.

На европейско ниво ще бъде създаден Европейски съвет за цифровите услуги, а всяка държава членка на ЕС, съгласно изискванията на чл. 49 от регламента, следва да определи един национален орган, който да изпълнява функциите на национален Координатор за цифровите услуги и самостоятелно или подпомогнат от други компетентни органи, определени на национално равнище, ще отговаря за надзора на доставчиците на посреднически услуги и прилагането на регламента. Съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2022/2065, компетентните органи, определени на национално ниво, във връзка с неговото прилагане, разполагат с изключителни правомощия да упражняват надзор и да осигуряват спазването на регламента по отношение на доставчиците на посреднически услуги с място на установяване в България, с изключение на надзора на много големите онлайн платформи и много големите онлайн търсачки, който ще се осъществява от ЕК и по-отношение на който ще имат само подпомагащи функции.

В тази връзка има необходимост от изменение и допълнение на действащата нормативна уредба за регламентиране на функциите и правомощията на националите органи, тяхната компетентност за осъществяване на контрол над доставчиците на посреднически услуги за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2020/2065, както и за въвеждане на механизми за налагане на определените в регламента санкции и глоби.

С проекта на ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на Координатора за цифровите услуги (КЦУ/Координатора), а именно Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията). КРС ще осъществява контрол върху дейността на доставчиците на посреднически услуги на информационното общество, които не представляват платформи за споделяне на видеоклипове, за изпълнение на задълженията им по Регламента.

Съветът за електронни медии e компетентен орган по чл. 49 от Регламент (ЕС) 2022/2065 при предоставянето на посреднически услуги на информационното общество по смисъла на Регламента, които представляват платформи за споделяне на видеоклипове.

Комисията за защита на личните данни също има правомощия във връзка с изпълнението на чл. 26 и чл. 28 от Регламента.

В законопроекта са предвидени разпоредби за уреждане на сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между доставчици на онлайн платформи и получатели на услуги. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КРС за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата, в случай че органът за извънсъдебно разрешаване на спорове не е преустановил установеното неизпълнение и/или не е отстранил неговите последици, и/или не е привел дейността в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/2065.

Създадени са процедури за предоставяне на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател по смисъла на Регламента, както и процедури за предприемане на действия във връзка с получени жалби и сигнали срещу доставчици на посреднически услуги. В чл. чл. 310г, 310д, 310е, 310ж и чл. 310з от Проекта са разписани процедурите за придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Статутът се предоставя на одобрен изследовател по смисъла на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065 за конкретно изследване, във връзка с което се иска достъп до данни на доставчик на много голяма онлайн платформа или много голяма онлайн търсачка, установен в Република България. Лице или правно образувание, което кандидатства за статут на одобрен изследовател, подава заявление като прилага доказателства, че отговаря на изискванията, или посочва данните и документите, които се съдържат в публичен регистър или друг регистър, до който може да бъде осигурен достъп.

Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали/одобрения изследовател с изискванията на Регламента. В случай че се установи, че лице или правно образувание, получило статут на одобрен изследовател е престанало да отговаря на изискванията, с решение се уведомява лицето или правното образувание за установеното несъответствие и за намерението да се прекрати достъпа до данни на одобрения изследовател, и определя срок от 7 дни за изразяване на становище. След изтичането на срока за становище, Комисията определя срок до един месец за привеждане дейността на одобрения изследовател в съответствие с изискванията на чл. 40, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2022/2065.

ЗИД на ЗЕС урежда статута и правомощията на компетентните органи по съответните дейности по прилагането на Регламент 2022/2065 и процедури по издаване, и прилагане на посочените в Регламента актове. Предвидено е задължение за съдебните и административните органи, които издават актове по смисъла на Регламента, да изпращат техни копия на Комисията, която изпълнявайки функциите на КЦУ, да ги изпраща на останалите КЦУ на територията на ЕС.

ЗИД на ЗЕС урежда сертифицирането на органи за извънсъдебно разрешаване на спорове между получатели на услугата и доставчици на онлайн платформи по смисъла на Регламента. Предвидени са текстове относно процедурата за сертифициране, както и правомощие на КЦУ за започване на разследване по изпълнението му и съответствие на органа, съгласно изискванията на Регламент 2022/2065, както и отнемане на сертификата в определени хипотези.

Уредени са разпоредби във връзка със статута на доверени податели на сигнали по смисъла на Регламента. Разписани са ясно и точно определени текстове по придобиване, изпълнение и отнемане на посочения статут. Също така е предвидено правомощие на КРС да започне разследване за съответствие на доверения подател на сигнали с изискванията на Регламента. Като последица от разследването, статутът може да бъде временно преустановен, окончателно отнет или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в определени случаи.

ЗИД на ЗЕС урежда правомощие на КРС, като КЦУ, да предоставя статут на одобрен изследовател за конкретно изследване по смисъла на Регламента. Посоченият статут се придобива след извършена първоначална оценка от КРС за съответствието на даденото лице или образувание с изискванията на Регламента. Предвидено е правомощие на Комисията за започване на разследване за съответствие на одобрен изследовател за конкретно изследване с посочените изисквания. Като последица от разследването, статутът може да бъде окончателно отнет и предоставеният достъп да бъде прекратен или производството да бъде прекратено и статутът да бъде възстановен в съответните хипотези.

В настоящия ЗИД на ЗЕС е предвидено задължение на КРС да изготвя и приема годишен доклад за дейността по Регламент 2022/2065, като същият се публикува на интернет страницата на Комисията и се изпраща на Европейската комисия и Европейския съвет за цифровите услуги. Също така е предвидено правомощие на всеки две години КРС да изготвя доклад за дейността на сертифицираните от нея органи за извънсъдебно разрешаване на спорове по смисъла на Регламента, който се публикува на интернет страницата на Комисията.

Допълнението на чл. 154 от ЗЕС е необходимо с оглед разширяване на правомощията на КРС по ЗЕС, във връзка с регулирането на електронни съобщителни услуги при отчитане на връзката им с посредническите услуги и другите онлайн услуги.

Съгласно ЗЕС, КРС може да събира информация единствено от доставчиците на услугата достъп до интернет (IAS). Същевременно, за различни проучвания на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (BEREC)^[1][1] се налага КРС да събира информация, свързана с останалите участници осигуряващи работата и услугите в световната интернет мрежа, които са регистри на имена на домейни от първо ниво, точка за обмен в интернет, доставчици на DNS услуги, на компютърни услуги „в облак“, на мрежи за доставяне на съдържание, на хостинг услуги.

Доколкото всички участници, изброени по-горе са в една екосистема, в програмата на BEREC са предвидени проучвания върху различни услуги и свързаните с тях платформи. Примери за подобни проучвания, стартирали през 2023 г., са описани в проекта на програма на BEREC за 2024 г.^[2][2]:

1. Доклад за услуги в „облака“ (BEREC Report on cloud services and edge computing, стр.13);
2. Доклад за навлизането на големи доставчици на съдържание и приложения в пазари за електронни съобщителни мрежи и услуги (BEREC Report on the entry of large content and application providers into the markets for electronic communications networks and services, стр.13);
3. Доклад на BEREC за възможностите на крайните потребители чрез прозрачност върху дигиталните продукти и услуги (BEREC report on empowering end-users through environmental transparency on digital products and services, стр.14);
4. Доклад на BEREC относно екосистемата за IP взаимно свързване BEREC (Report on the IP Interconnection ecosystem, стр.15).

При предварителните въпросници от BEREC (по т. 1 и 2), експерти, участващи в съответните работни групи, изпращат отговор, че на този етап нямат правомощия да събират информация от доставчици на компютърни услуги „в облак“ и на мрежи за доставяне на съдържание. В тази връзка, доколкото КРС ще бъде определена като „национален Координатор за цифровите услуги“, съгласно Акт за цифровите услуги и за да изпълнява пълноценно регулаторните си функции и тези свързани с BEREC, е необходимо да се разширят правомощията на КРС за събиране на информация по чл. 154 на ЗЕС.

Съгласно съображение 57 от Европейския кодекс за електронни съобщения, националните регулаторни органи, други компетентни органи и BEREC трябва да събират информация от участниците на пазара, за да изпълняват ефективно своите задачи, включително оценка на съответствието на общите условия с настоящата директива без отлагане на приложимостта на тези условия по време на оценката. По изключение, може също да е необходимо да се събере информация от други предприятия, които осъществяват дейност в тясно свързани с електронните съобщителни услуги сектори, например доставчиците на съдържание, които притежават информация, която може да им бъде необходима, за да изпълняват задачите си съгласно правото на Съюза. Може също така да е необходимо да се събира такава информация от името на Комисията, за да ѝ позволи да изпълнява съответните си задължения според законодателството на Съюза. Исканията за информация следва да бъдат пропорционални и да не налагат прекомерна тежест върху предприятията. Информацията, събирана от националните регулаторни и други компетентни органи, следва да бъде достъпна за обществото с изключение на случаите, когато е поверителна в съответствие с националните правила за обществен достъп до информация, и при условията на правилата на Съюза, и националните правила относно търговската тайна. В съответствие с цитираното съображение, допълнението на действащия чл. 154 предвижда правомощие КРС да изисква информация за изпълнение на задълженията си по ал. 3, т. 2 от същата разпоредба, Комисията може да изисква информация от доставчици на онлайн съдържание, представяно в интернет (т.нар. over-the-top доставчици).

В проекта на ЗИД на ЗЕС се създава нов раздел, който урежда контрола на компетентните органи, спрямо лицата, имащи задължения по Регламента. Регламентирани са редът и основанията за извършване на проверка, способите и средствата за събиране на доказателства. Предложени са разпоредби за спиране и прекратяване на производството, включително приложимият давностен срок.

В процедурата е заложена възможността контролните органи да изискват информация, документи, различни данни, необходими за разкриване на обективната истина. Създава се процедура по извършване на проверки на място, след изрично получаване на разрешение от съда.

Предвидената процедура по контрол предоставя право на защита на проверяваните лица, като средство в тази насока е осъществяването на преценка от страна на съда за наличие на предпоставки за извършване на проверката. В процедурата има възможност за касационен контрол на акта на първоинстанционния съд, като определението на съда може да се обжалва пред Върховен административен съд.

В допълнение към горното, във всеки един момент в хода на проверката, проверяваното лице има право на достъп до всички доказателства по преписката, с изключение на тези, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закона тайна.

В случай че в образуваното производство за установяване на нарушение на Регламент (ЕС) 2022/2065 има достатъчно данни за наличие на нарушение, в неотложни случаи, поради риск от сериозни и непоправими вреди, съответният орган може да наложи незабавно мерките по чл. 51, параграф 2, буква „б“ и/или буква „д“ от Регламент (ЕС) 2022/2065. В този случай отново е предвидена процедура за обжалване на решението, което съответства на правото на защита на проверяваното лице.

Съобразно изискванията на Регламента е предвидена възможност, при която доставчикът на посреднически услуги може да предложи да поеме ангажименти съгласно чл. 51, пар. 2, ал. 1, буква. „а“ от Регламента, като по преценка на компетентния орган и при наличие на предпоставките за това, може да бъде прекратено и образуваното производство, без да установява наличие на нарушение, като се постанови, че вече не съществуват основания за продължаване на производството. С решението съответният орган може да определи и срок на действие на поетите задължения. Тази процедура е предвидена да се развие публично, чрез публикуване на съобщение на таблото за обявления и на интернет страницата на компетентния орган, в което се съдържа обобщение на предмета на производството и на предложените задължения. В съобщението се посочва срок, не по-дълъг от 30 дни от публикацията, в който заинтересованите лица могат да представят информация и становище във връзка с предложените задължения.

В проекта е уредено правомощие на координатора на цифрови услуги да реализира извънредните мерки за отстраняване на нарушението, предвидени в чл. 51, параграф 3 от Регламента. В случаите по чл. 51, параграф 3, буква „б“ от Регламента е предвидена и санкцията на съответния съд за временно ограничаване на достъпа до цифровата услуга.

Проектът предвижда определени решения на компетентния орган да се ползват от ex lege предварително изпълнение. Съгласно регламента, държавите членки следва да предоставят на координатора за цифровите услуги и на всеки друг компетентен орган достатъчно правомощия и средства, за да се гарантира ефективно разследване и осигуряване на спазването, в съответствие с възложените им задачи.   Предварителното изпълнение гарантира бързото и ефективно привеждане на съответната дейност с изискванията на Регламента и отстраняване на вредните последици от евентуалното нарушение. Ще се осигури и своевременна защита на засегнатите от нарушението лица, които в определени случаи могат да бъдат много широк кръг. Ще се ограничи и възможността лица, които не отговарят на изискванията на чл. 21, чл. 22 и чл. 40 от Регламента, да достъпват данни и документи, без да притежават съответния статут.

Предвижда се създаване на специална процедура, различна от тази по Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), по която да бъдат установявани нарушенията на Регламента. Съгласно чл. 1 от ЗАНН, законът се явява общ по отношение на реда за установяване на административни нарушения и налагане на наказания, тоест допустимо е да бъдат въвеждани специални правила в съответния специален закон, които да се отклоняват пълно или частично от общото производство по ЗАНН. Същият извод се налага и относно реда за налагане на имуществени санкции (аргумент от чл. 83, ал. 2 от ЗАНН).

В конкретния случай е отчетено, че процедурата по ЗАНН няма да е ефективна. С предложения нов ред за установяване на нарушения се цели оптимизиране на процедурата по налагане на административната глоба/имуществената санкция, с което ще се постигнат целите по съображения 114 и 117 от Преамбюла към Регламента, по-специално - държавите членки следва да гарантират, че нарушенията на задълженията по настоящия регламент могат да бъдат санкционирани по начин, който е ефективен, пропорционален и възпиращ. В тази връзка, установяването на нарушенията и налагането на наказанията ще се осъществява в една административна процедура, с издаването на един документ – решение на КРС за установяване на нарушението и налагане на наказанието.

Цели се и своевременност при осъществяването на отговорността за нарушения на Регламента, чрез създаването на процес по установяване на извършените нарушения, който е по-бърз и по-ефективен.

Чрез предложения специален ред ще се редуцират възможностите за избягване на отговорността по Регламента, като същевременно се запазват гаранциите за правото на защита чрез обжалване на решението по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Подобен подход не е непознат на българското законодателство. Аналогична уредба действа и към момента в Закон за защита на конкуренцията, в Закона за енергетиката, в Кодекса на труда, в Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство и др.)

Проектът е съобразен и с изискването на чл. 52 от Регламента, който задължава държавите членки да установят система от санкции, които трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Предложените в проекта размери на еднократните и периодичните санкции са в съответствие със задължителните критерии и размери, установени в посочената разпоредба.

Във връзка с дейностите по сертифициране на органи за извънсъдебно уреждане на спорове, даване на статут на доверен подател на сигнали и одобрен изследовател, се предвижда Комисията да събира такси, определени с Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения (изм. и доп. ДВ. бр.30 от 4 април 2023г.) - Тарифата, която се одобрява от Министерския съвет. Размерът  на таксите, ще бъде определен, в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1 от Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите по чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност.

Във връзка с чл. 89 от Регламент (ЕС) 2022/2065, който изменя Директива 2000/31/Е, с преходните и заключителни разпоредби на законопроекта са предвидени съответните   изменения в Закона за електронната търговия.

С приемането на проекта на ЗИД на ЗЕС се въвеждат на мерките по прилагането на Регламент (ЕС) 2022/2065 цели действащата към момента правна уредба да бъде развита и адаптирана към приетото европейско законодателство.

Предлага се и промяна в Закона за автомобилните превози, която има за цел да разреши установени празноти, водещи до трудно или невъзможно изпълнение на влезли в сила решения на административни органи за прекратяване на нарушения в областта автомобилните превоз (напр. нерегламентирани превози на пътници), организирани и осъществявани чрез мобилни приложения. Така се създава възможност за ефективно преустановяване на нарушения на закона, който е в пълно съответствие с правото на Европейския съюз, както и на нарушения на разпоредби на това право с директен ефект. За преустановяване на публикуването на незаконно съдържание, отнасящо се до нарушение на този закон или на акт на европейското право, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, се определя като орган, компетентен издаването на заповед по чл. 9, параграф 1 от регламента. Така компетентността му да налага принудителни административни мерки по глава девета от Закона за автомобилните превози се допълва с мерки, предвидени в регламента при публикуване на незаконно съдържание.

Втората част от предложените промени имат за цел да облекчаване на административната тежест при изграждане и поддържане на електронни съобщителни мрежи.

Целите на цифровото десетилетие (Digital Decade Targets) задължават страните от ЕС, включително България да осигурят гигабитова свързаност за нуждите на гражданите и бизнеса (Gigabit for Everyone). Това е отразено и в Националния план за възстановяване и устойчивост, част Свързаност, който предвижда мащабно разгръщане на високоскоростни мрежи (Very High Capacity Networks) до малки и отдалечени населени места за изключително кратък срок. Наложително е значително ускоряване и облекчаване на нормите и процедурите за изграждане и обновяване на съобщителната инфраструктура. В тази връзка са и предложените изменения в чл. 33 от ЗЕС, в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Процесът по законосъобразното изграждане или обновяване на съобщителна инфраструктура предвижда участието на множество административни органи с различна компетентност. Част от предложенията имат за цел да внесат уточнения в процедурите за регистрация или уведомяване на съответните администрации, така че да бъдат избегнати проблеми, които са установени в практиката.

С § 21 от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта, с който се предлагат промени в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ). Целта на предложението е правна сигурност и предвидимост посредством предвиждането на приемането от министъра на транспорта и съобщенията (посредством разширяване на обхвата на Методиката по чл. 3, ал. 5 от ЗЕСМФИ) на ясни и конкретни правила в две посоки:

• за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти, които са частна държавна и общинска собственост (това е покрито от първата част на предложението: “С методиката се определят и правилата за изчисляване на размера на обезщетенията за възникнали сервитути по чл. 31, ал. 2, т. 2 върху имоти – частна държавна или общинска собственост”)
• както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти – публична и частна държавна и общинска собственост (различни от сервитути), което е покрито от втората част на предложението: „както и за учредяването на други ограничени вещни права върху имоти публична или частна държавна или общинска собственост за изграждане на нова или разширяване на съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи“.

Предложението не цели обхващане с методиката на сервитутите по чл. 31, ал. 3, доколкото за тях в закон, нито чисто частната собственост, доколкото там уговарянето на обезщетението е при свобода на волята на страните, а ще създаде по-ясни правила и ще стимулира конкуренцията.

С предложеното допълнение на чл. 50, ал. 3, точка 1 от ЗЕСМФИ ще се въведат реални мерки за облекчаване на режима, приложим по общия ред на ЗУТ. Ще се създават условия за опростяване на административните процедури, свързани с издаването на актове от компетентните органи за изграждане, поддържане, развитие и модернизиране на физическа инфраструктура за разполагане на електронни съобщителни мрежи в съществуващите пътища, находящи се в труднодостъпни населени места, обширните земеделски и горски територии.

Целта на предложението е да се уточнят видове пътища и пътни съоръжения, в обхвата на които не е необходимо да се процедира подробен устройствен план. Не е необходимо да се уточнява вида собственост. Сред изброените линейни обекти има електропроводи, газопроводи, водопроводни и канализационни мрежи, които не са публична собственост, а са част от капитала на търговски дружества.

Националната законодателна рамка традиционно е една от най-стриктните в ЕС. ЗЕСМФИ, транспонирайки Директива 2014/61/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. относно мерките за намаляване на разходите за разгръщане на високоскоростни електронни съобщителни мрежи, за първи път въведе принципното разграничение между пасивните елементи (физическата инфраструктура) и инсталираното по тях активни елементи и оборудване (приемно-предавателните станции). Макар и законодателно закрепено обаче, посоченото разграничение не беше въведено на практика посредством адекватни законодателни механизми и съответно не постигна целта си. Относно строителния режим чл. 47, ал. 1 от ЗЕСМФИ препраща към ЗУТ, в който строежите се разглеждат като съвкупност на елементи и съоръжения като липсва ясно разграничение между физическа инфраструктура и активно оборудване (приемно-предавателна станция). Липсата на такова съществено ограничава пълноценното и ефективно прилагане на облекчения ред, който беше приет именно, за да облекчи инсталирането на елементи за целите на развитие на 5G. Опитите за регламентирането на т.н. „облекчен“ или „лек“ режим, насочен именно към разполагане на активно оборудване, в чл. 151, ал. 1, т. 16, беше стъпка в тази посока, но очевидно изолирането му уреждане, без други промени в ЗУТ, ограничи значително практическото му приложение, което е много спорадично за сектора. Междувременно след приемането му, самите текстове на лекия режим претърпяха промени, с които бяха въведени допълнителни изисквания, създаващи допълнителни затруднения в тълкуването и прилагането му.  

Поради липсата на горепосоченото разграничение, на практика ЗУТ познава само трета категория строеж, доколкото предмет са каквито и да било елементи на мобилната мрежа.

От друга страна, за да се изпълнят ефективно целите по чл. 2 от ЗЕСМФИ е необходимо посоченото разграничение да се въведе и в ЗУТ, като се вземат предвид основните характеристики на различните видове строителни обекти, изграждани от телеком операторите. В предложението ни различните видове строителни обекти, респ. дейности, следват различен режим.

На първо място, предложението за промяна в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“ ЗУТ отчита сложността и рисковете при въвеждане в експлоатация на физическа инфраструктура, трайно прикрепенa към терена чрез бетонов фундамент, и предназначенa за разполагане на активно оборудване, в това число кули, мачти и др., наричани от операторите greenfield и най-често ползвани вън от населените места, а в определени случаи и в тях. Ако при въвеждането им в експлоатация се монтира и активно оборудване, в съответствие с предвиденото по-долу в чл. 151, ал. 2 ЗУТ, то ще приеме по-високата, т.е. трета категория. За тези случаи практически не е налице промяна. Прецизирането е насочено към споменатото разграничение на активното от пасивното оборудване при изграждането на различни типове обекти. 

Действителна промяна е налице в чл. 137, ал. 1, т. 5, буква „д“ ЗУТ – тя касае въвеждането на по-ниска категория за останалите видове физическа инфраструктура, непосочени в чл. 137, ал. 1, т. 3, б. „з“, респ. т. 6 ЗУТ. Това обикновено е физическа инфраструктура за разполагане на приемно-предавателни станции (активно оборудване) върху покриви или фасади на сгради. Следва да се отбележи, че тук, за разлика от горната хипотеза, е налице въведена в експлоатация сграда или съоръжение, а физическата инфраструктура се монтира и разполага върху покрив или фасада, при което отново ще е налице строеж с всички приложими изисквания за съответната категория по чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ. Ето защо контрол ще е налице, респ. не са налице по-големи рискове спрямо предходния режим.     

Както и до момента, инсталационните дейности, които не оказват въздействие върху основните характеристики на сградите като конструкция, товароносимост и други характеристики, са предмет на облекчения режим, като последните не представляват строеж по смисъла на ЗУТ. Това обикновено са дейности, насочени към разполагане на активно оборудване.

Предлаганите изменения и допълнения в чл. 33, ал. 6 и 7 от ЗЕС и чл. 151, ал. 4 (нова ал. 5) и ал. 8 и 9 (нови ал. 9 и 10) от ЗУТ са с оглед на приетите междувременно изменения и допълнения на ЗЕС (ДВ., бр. 58 от 2023 г.). Допълнително са отчетени разпоредбите на Закона за здравето и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане, съгласно които операторите на електронни съобщителни мрежи извършват само уведомяване на органите на държавния здравен контрол, т.е. не се прави формална регистрация пред последните. Липсата на формална регистрация пред органите на държавния здравен контрол de facto би блокирало самата процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ.

Отпадането на служебното уведомяване от КРС на кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции за регистрацията по чл. 33, ал. 7 е направено, предвид обстоятелството, че на практика би могло да доведе до забавяне на завършването на новата процедура за регистрация пред Комисията. По отношение на приемно-предавателните станции към момента на регистрацията в новия регистър на КРС кметовете на съответните общини и районните здравни инспекции вече ще са упражнили правомощията си в процедурата по ЗУТ, свързана с разрешаване на строителството. Посочените органи така или иначе ще бъдат уведомени от съответния оператор на електронна съобщителна мрежа относно дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ в изпълнение на задължението на оператора по чл. 151, ал. 9 от ЗУТ (нова ал. 10).

Измененията относно термина „проектно решение“ по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от ЗУТ, респ. законовото определение за него, което в момента е предложено, са с цел прилагането му само за случаите по чл. 151, ал. 1, т. 19 – изграждане, основен ремонт и подмяна на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници към съществуващите еднофамилни жилищни и вилни сгради и в прилежащите им поземлени имоти, енергията от които ще се използва само за собствено потребление, ако общата им инсталирана мощност не надхвърля до 20 kW.

По този начин двата режима (по чл. 151, ал. 1, т. 16 и по т. 19) ще бъдат легално диференцирани, като същевременно бъдат правилно отчитани качествените разлики между двете напълно различни категории дейности.

Наред с това, т. нар. „облекчен“ режим за дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 беше въведен от законодателя с нарочно изменение на ЗУТ през 2019 г. и с цел насърчаване разгръщането на електронни съобщителни мрежи от пето поколение (New radio). Ефективното разгръщане на мрежи от пето поколение e на практика възможно само след въвеждането на реално приложими законодателни режими, вкл. облекчени административни процедури за разполагане на елементи на 5G мрежи, вкл. отпадане на допълнителната административна тежест за операторите на електронни съобщителни мрежи за изготвянето и прилагането на проектни решения и за дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ.

На последно място, следва да бъде подчертано, че въвеждането на режима по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ, вкл. на становищата на инженер-конструктор и на инженер с професионална квалификация в областта на съобщенията по чл. 151, ал. 4, т. 1 и 2 от закона, а не на квалифицираните проектни решения вместо последните, вече е официално представено пред Европейската комисия от Република България като реформа № 140 – „C7.R3: Създаване на благоприятна инвестиционна среда” от Националния план за възстановяване и устойчивост (влизане в сила на законодателни промени във връзка с П-18 „Цифрова свързаност”).

Изискването за предварително предоставяне от КРС на документ, удостоверяващ одобрението на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 следва да отпадне, тъй като би могло да доведе до забавяне на практическото прилагане на процедурата по чл. 151, ал. 4-9 от ЗУТ. КРС като специализиран независим държавен орган, осъществяващ функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения няма законови правомощия в строителния процес, съответно в процеса по извършване на дейностите по чл. 151, ал. 1, т. 16 от ЗУТ. Посочената законова разпоредба е именно в ЗУТ, а не в ЗЕС, per se касае строителния процес, а не предоставянето на електронни съобщителни мрежи и услуги, които Комисията като секторен орган регулира. От гледна точка на ЗЕС, съответно компетенциите на КРС, дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции се извършват въз основа на вече издадени именно от КРС разрешения за ползване на честотен спектър и на вече регистрирани от страна на операторите в КРС мрежи/технологии.

Същевременно КРС може да осъществява последващ контрол, тъй като операторите на електронни съобщителни мрежи регистрират посочените дейностите по поддръжка, дооборудване и/или подобряване на елементи на приемно-предавателни станции по чл. 151, ал. 1, т. 16 именно пред самата КРС. Нещо повече, посоченото законово задължение на мрежовите оператори е предвидено в две отделни законови разпоредби – не само ЗУТ (чл. 151, ал. 9 (нова ал. 10), но и в секторния ЗЕС (чл. 33, ал. 7).