Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Мотиви
С предложения проект се отменя института „летателни площадки“. Това произтича от чл. 43 от Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), в който е заличен терминът „летателни площадки“ и е въведен единен термин – „летища“. Изменението е обнародвано в бр. 16 от 2021 г. на „Държавен вестник“.
С проекта се отменя и института „съоръжения за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари (включително и поща)“. Това изменение също е свързано с последните изменения в ЗГВ, където в чл. 44, ал. 1 и ал. 3 бе заличен терминът „системи и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателни средства, товарене и разтоварване на багажи и товари“.
Друга част от промените са свързани с необходимостта националното ни законодателство да бъде хармонизирано с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета (ЕС) (Регламент № 2018/1139) и правилата за неговото прилагане, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕС) № 139/2014). В тази връзка се предвижда отмяна на задължението на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ (ГД „ГВА“) да удостоверява експлоатационната годност на всяка система и съоръжение за наземно обслужване (ССНО) и се цели въвеждането на нов подход при надзора на тези съоръжения.
Измененията в наредбата са свързани и с промени в надзора на наземното обслужване, системите и съоръженията за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на въздухоплавателните средства, товарене и разтоварване на багажи и товари. Понастоящем надзорът обхваща физическата проверка на всяка система и съоръжение за наземно обслужване (ССНО). В резултат на проверката се издава удостоверение за експлоатационна годност на всяка отделна ССНО. При проверката се облепват със стикери на ГД „ГВА“ стотици средства на всяко от летищата. За всяко ново средство, което е закупено от оператора по наземно обслужване, се извършва отделна инспекция на място и се заплаща отделна такса. Инспекцията е свързана с командироване на инспектор на място, като разходите се поемат от оператора по наземно обслужване. Следователно контролната дейност се осъществява по начин, обременителен както за индустрията, така и за контролния орган. Опитът от продължителната инспекторска практика показва, че гарантирането на безопасността е затруднено при провеждането на индивидуална техническа проверка на всяка ССНО от страна на компетентния орган. Усилията на компетентния орган са съсредоточени предимно върху проверката на всяка ССНО, а не върху организацията на работа и мерките по безопасност, осъществявани от оператора по наземно обслужване. Всичко това води до изразходване на значителен финансов, времеви и експлоатационен ресурс, както от страна на контролния орган, така и на наземните оператори, без да се постига ефективен контрол на дейността и техниката по наземно обслужване.
След отмяната на задължението на ГД „ГВА“ да удостоверява експлоатационната годност на ССНО се предлага въвеждането на нов подход по надзора на тези съоръжения, кaтo се регламентира задължение за операторите по наземното обслужване да разработят собствена система от процедури, с които да гарантират спазването на изискванията и стандартите за безопасност. Те ще носят отговорността за поддържане на експлоатационната годност на всяка ССНО, която експлоатират. Предвид големия брой ССНО, находящи се на всяко от гражданските летища за обществено ползване, това законодателно решение ще даде възможност наземните оператори да организират поддържането на експлоатационната годност на ССНО в изпълнение на разработени от тях процедури за безопасна експлоатация и съответствие на ССНО с изискуемите технически и експлоатационни стандарти за безопасност. Така за компетентния орган остава задължението да осъществява надзор по спазването на процедурите. Обект на проверките ще бъде организацията на експлоатационния процес, съдържаща се в процедурите, а не самите ССНО. По този начин ще се оптимизира процесът по надзор върху дейността на операторите по наземно обслужване.
Предвижда се на операторите по наземно обслужване да се издава само лиценз за оператор по наземно обслужване, към който да се включват и изискванията по отношение на ССНО. Проверката им ще се осъществява веднъж годишно в рамките на заверката на лиценза за наземно обслужване. На базата на констатираните недостатъци и състоянието на ССНО по време на годишните проверки, ГД „ГВА“ ще извършва оценка на риска за всеки отделен оператор по наземно обслужване. При наличие на съществени пропуски и повишен риск за безопасността, ще се назначават извънредни проверки, насочени към конкретните рискови области от дейността на оператора по наземно обслужване. Надзорът на ССНО ще се осъществява едновременно с надзора по спазване на условията, при които е издаден лицензът.
Предвижда се операторът по наземно обслужване да заплаща еднократна годишна такса, която ще включва годишната заверка на лиценза и проверка на ССНО, като ще бъдат предложени изменения в Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Предлаганото изменение ще облекчи значително финансовата тежест за операторите по наземно обслужване при осъществяване на надзора от страна на ГД „ГВА“. По този начин се постига подобряване на ефективността на надзора от страна на ГД „ГВА“ към операторите по наземно обслужване на базата на натрупания практически опит от прилагането на Наредба № 20 от 2006 г. и съобразно най-добрите съвременни практики в авиацията, като се въведе използването на одитния принцип, основан на оценка на риска.
Конкретните предложения за изменение на нормативния акт са следните:
В чл. 1, ал. 1 се предлага да се създадат нови т. 4, 5 6 и 7:
В т. 4 се предвижда с наредбата да се определят условията и редът за издаването на единния сертификат на летище и летищен оператор. Чрез тази промяна се приемат мерки на национално ниво за изпълнение на Регламент (ЕС) № 139/2014 на Комисията от 12 февруари 2014 година за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (L 44 от 2014), (Регламент (ЕС) № 139/2014)
Създаването на т. 5 също е мярка за изпълнение на Регламент (ЕС) № 139/2014, тъй като с текста се предвижда наредбата да регламентира и условията и редът за подаването на декларациите от доставчиците на обслужване по управление на перона по смисъла на Регламент (ЕС) № 139/2014.
Създаването на т. 6 се налага, тъй като в действащата Наредба № 20 от 2006 г. не се прави разграничение между единен сертификат за летище и летищен оператор съгласно Регламент (ЕС) № 139/2014, лиценз за летищен оператор и удостоверение за експлоатационна годност на летище по чл. 44, ал. 2 от ЗГВ и Наредба № 20 от 2006 г., изискват се две ръководства за управление на летище, актове за основните характеристики и други процедури, което води до три паралелни процеса по сертифициране на едно и също летище, както и до липса на яснота относно обхвата, приложимостта и процедурите за всеки от документите, които ГД „ГВА“ издава.
Понастоящем обхватът на правата и задълженията, произтичащи от лиценза за летищен оператор и удостоверението за експлоатационна годност по смисъла на Наредба 20 от 2006 г. е по-широк от обхвата по Регламент (ЕС) 2018/1139, в който все още не се съдържат изисквания спрямо летищното обслужване на пътници, пътнически терминали и свързаните с тях процедури, летищни системи и съоръжения.
Понастоящем Регламент (ЕС) 2018/1139 се отнася до зоните, оборудването и процедурите, свързани с въздухоплавателните средства. Все още в него липсват разпоредби относно обслужването на пътници, пътнически терминали и свързаните с тях оборудване и процеси, които съществуват в националната ни уредба. Същевременно, в Наредба № 20 от 2006 г. редица дейности, попадащи в обхвата на правата и задълженията, произтичащи от лиценза за летищен оператор и удостоверението за експлоатационна годност по Наредба 20 от 2006 г., се дублират с дейностите, включени в Единния сертификат за летище и летищен оператор съгласно Регламент (ЕС) № 139/2014. Предвид изложеното се предлага да се направи ясно разграничение на обхвата и предназначението на всеки от документите.
Същевременно, за да се опростят процедурите и намалят разходите по лицензиране и надзор за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, двата документа – лиценз за летищен оператор и удостоверение за експлоатационна годност по смисъла на чл. 44 от ЗГВ и Наредба 20 от 2006 г. се предлага да се обединят в единен сертификат, подобно на предвидения в цитирания регламент. В този случай за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, ще се издават два единни сертификата:
1. единен сертификат за летище и летищен оператор съгласно ADR.AR.C.035 от Регламент (ЕС) № 139/2014, с обхват на действие зоните, оборудването и процесите, свързани с въздухоплавателните средства;
2. единен сертификат за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници по Наредба № 20/2006 г., с обхват на действие само зоните, терминалите, оборудването и процедурите, свързани с обслужване на пътници. Това е нов вид сертификат, който се добавя в Наредба № 20 от 2006 г. на основание чл. 16а, т. 7 от ЗГВ.
С т. 7 се предлага наредбата да уреди регистрирането на летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и на вертолетни летища. На тези летища ще се извършват всякакви видове полети, различни от търговски въздушен превоз, но с ограничение в максималната излетна маса на въздухоплавателните средства. За тези летища, поради по-ниската категория на риска на полетните операции, се предлага да се извършва регистрация по облекчен режим, което ще намали административната тежест за редица летища, които в момента притежават удостоверение за експлоатационна годност на летателна площадка, издадени от ГД „ГВА“.
Със създаването на ал. 3 в чл. 1 се цели да се разграничат изискванията към летищата, които съобразно своите характеристики и обем на пътнически и товарен трафик попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. Към тях ще се прилагат процедурите по този регламент.
Със създаването на глава десета се създава ред за регистрация и надзор на най-малките по технически характеристики и обем на трафика летища. Тези летища понастоящем се класифицират като летателни площадки. На тях оперират самолети с ограничение в максималната излетна маса или вертолети. Предвид по-ниската категория на риска на полетните операции, за тези летища се предлага регистрацията да се извършва по облекчен ред.
В чл. 8 се предвижда създаването на регистри за новосъздадените сертификати.
В чл. 9 се предвижда създаване на регистър за новосъздадените декларации.
В чл. 10 се въвежда одитния принцип на надзор на летищата и се въвежда одитния план, основан на оценката на риска, което съответства на принципите за одит, заложени в Регламент (ЕС) № 139/2014. Годишната проверка на финансовата стабилност на операторите по наземно обслужване се хармонизира с периода на изготвяне на годишния финансов отчет и одиторския доклад, които се предават от наземните оператори на ГД „ГВА“ ежегодно, не по-късно от 30 юни.
В чл. 10, т. 6 се изменя, тъй като ДП „РВД“ следва да проверява качеството на данните в акта с техническите характеристики. Съгласуването на акта поражда задължения към ДАНО, за които не е оправомощен да отговаря. Одобряването на акта с техническите характеристики се извършва от ГД „ГВА“, като интегритетът на данните в него следва да бъде гарантиран от доставчика на първични данни и валидирано от доставчика на АИО, съгласно съвместна процедура за обмен на данни. Сключването на договор/споразумение е предвидено с изменението на чл. 14.
Предложената ал. 5 на чл. 11 е съобразена с факта, че в редица случаи не се събират таксите, предвидени в чл. 120, ал. 4 от ЗГВ, поради незаплащането им от индустрията. Същевременно, с измененията и допълненията в закона с ДВ бр. 16 от 23.02.2021 г., точки 21 и 22 са допълнени. Поради това е необходимо да се определи ред, по който дължимите вземания да бъдат събирани. За държавните такси това е установеният ред в ДОПК. В наредбата обаче е предвиден срок, в който настъпва крайния момент на тяхното заплащане. Затова е предвиден 14 –дневен срок, в който се предоставя на лицата възможност да изпълнят тези свои задължения.
В чл. 13 се добавят новите категории летища, съгласно измененията в чл. 43, ал. 2 от ЗГВ.
В сега действащата разпоредба на чл. 14 се определят задължения на ДП „РВД“ за предоставяне на обслужване. Задълженията на ДАНО са определени от Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 година
за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение, за отмяна на Регламент (ЕО) № 482/2008 и на регламенти за изпълнение (ЕС) № 1034/2011, (ЕС) № 1035/2011 и (ЕС) 2016/1377, както и за изменение на Регламент (ЕС) № 677/2011 и от сертификата, издаден от ГД „ГВА“ съгласно същия регламент. С цел избягване на повторения в националното законодателство на регламенти на ЕС, в настоящата наредба следва да се определят само задълженията на собственика/оператора на летището да сключва споразумения с ДАНО.
Тези съображения се отнасят и до § 50 от проекта.
Измененията в чл. 16 са свързани с обстоятелството, че метеорологичното обслужване не е задължение на летищния оператор, а на ДАНО, като услугата се сертифицира съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373. По тази причина следва т. 2 да се отмени. Необходимо е да се предвиди, че операторът/собственикът на летище следва да изпълни само задълженията си по Наредба 15 от 1999 г. за аеронавигационно информационно обслужване, които касаят доставчиците на първични данни и обмен на друга информация с доставчик на АИО.
Измененията в чл. 19 от проекта са свързани с предложените изменения в чл. 14, откъдето и произтичат нови задължения на комисията за издаване на УЕГ, които следва да бъдат предвидени. Правят се и изменения в т. 4 и 5, свързани със структурите на въздушното пространство и маршрутите за отлитане и долитане от/до летище.
В чл. 35, ал. 1 се създава т. 8, в която се добавя изискването при кандидатстване за издаване на лиценз за летищен оператор да се представи програма за сигурност. Изискването за разработване, прилагане и поддържане на програма за сигурност е посочено в чл. 12 от Регламент 300/2008, както и в чл. 16л, ал. 1 и 2 от ЗГВ, относно нейното утвърждаване от ГД „ГВА“.
В чл. 39 и 48 се променя максималния срок за изпълнение на инспекторските предписания от един, съответно два месеца, на една година. Съществуващият понастоящем срок е неприложим за някои видове ремонтни работи, които изискват проектиране, зависими са от климатични условия и др.
С изменението на чл. 43 се предлага операторът по наземно обслужване, получил лиценз за оператор по наземно обслужване, в срок до 30 септември на следващата година да предоставя в ГД „ГВА“ годишен финансов отчет за предходната финансова година, заверен от регистриран одитор, и одиторския доклад. Понастоящем операторите са задължени да представят отчета и доклада в ГД „ГВА“ ежегодно не по-късно от 30 юни. Предложението цели годишната проверка на финансовата стабилност на операторите по наземно обслужване да се съобрази с периода на изготвяне на годишния финансов отчет и одиторския доклад.
С промяната в чл. 47, ал. 3 се предвижда спирането на правата по издадения лиценз за оператор по наземно обслужване да се извършва при непредставяне на финансовите отчети по чл. 43, т. 3, а не както досега – в срок до „един месец от писменото искане, отправено от ГД „ГВА“. Срокът за предаване на финансовите отчети е определен в наредбата и не е необходимо ГД „ГВА“ да отправя допълнително писмено искане за представяне на отчетите.
Създават се нови глави седма, осма, девета и десета. Тези допълнения са обусловени от обстоятелството, че понастоящем в Наредба № 20 от 2006 г. не се прави разграничение на летищата в Република България, попадащи в и извън обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. Промените в наредбата не регламентират европейския сертификат по Регламент (ЕС) 2018/1139, респ. по Регламент (ЕС) № 139/2014, поради което и няма препратки към процедурите на регламента.
За да се хармонизира с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139, в Наредба № 20/2006 г. се предлага да се създаде отделен раздел относно приложимостта, обхвата и процедурите за издаване на сертификат за летище и летищен оператор по Регламент (ЕС) 2018/1139.
С новата глава седма „Издаване, изменение, спиране и отнемане на единен сертификат за летище и летищен оператор по смисъла на Регламент (ЕС) № 139/2014“ се създават мерки на национално ниво за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) № 139/2014 относно единния сертификат за летищен оператор.
Новата глава осма „Доставчици на обслужване по управление на перона“ се прилага за летищата, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. С това допълнение се създава правната възможност на големи летища с интензивен трафик по перона да се въведе отделен доставчик (различен от летищния оператор), който да осъществява обслужване по регулиране на дейностите и движението на въздухоплавателни средства и наземни превозни средства по перона. Тази дейност на българските летища понастоящем се осъществява от летищните оператори, но за да се хармонизира Наредба № 20/2006 г. с Регламент (ЕС) 2018/1139, следва да се предвиди и възможност отделен доставчик да извършва обслужване по управление на перона. Декларациите за доставчик на обслужване по управление на перона се подават от летищните оператори едновременно с документите за издаване на единен сертификат по Регламент (ЕС) 2018/1139 .
С новата глава девета „Издаване, изменение, спиране и отнемане на единен сертификат за оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници на летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139“ се приемат мерки на национално ниво за изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139 относно оператора на летищни съоръжения за обслужване на пътници на летищата, попадащи в обхвата на регламента. Този сертификат ще се прилага само за летищата, които попадат в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139.
С глава десета „Издаване, изменение и спиране на регистрация на летище за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и на вертолетно летище“ се цели създаване на административен ред за използването на този вид летища, като се създава национална уредба за регистрация и надзор на най-малките по технически характеристики и обем на трафика летища. Тези летища понастоящем се класифицират като летателни площадки. На тях оперират самолети с ограничение в максималната излетна маса или вертолети. Предвид по-ниската категория на риска на полетните операции, регистрацията на тези летища се предлага да се извършва по облекчен ред. Така напр. за тях ще се изисква подаване на декларация за спазване на изискванията на наредбата и за съответствие на техническите характеристики на летателното поле и съоръженията, ограничаването на препятствията, оборудването, визуалните аеронавигационни средства, летищните служби и техническата инфраструктура с Наредба № 14 от 2000 г. за летищата и летищното осигуряване, по образец – съгласно Приложение № 19, за разлика от изискванията при сертифицирането на големите летища, където доказването на тези обстоятелства е свързано с представянето на множество различни документи.
В първата разпоредба на Преходните и заключителните разпоредби се прави препращане към приложимите изисквания на Агенцията за авиационната безопасност на Европейския съюз.
С § 74 се създават условия за приемственост в прилагането на уредбата за летищата, които отговарят на нормативните изисквания. Това съответствие е установено с издадени удостоверения за експлоатационна годност на гражданско летище за обществено ползване и лиценз за летищен оператор по Наредба № 20 от 2006 г. Предвижда се ГД „ГВА“ да издава единен сертификат за оператор на съоръжения за обслужване на пътници, без за това да се изисква подаване отново на всички документи. По този начин ще се облекчи административната тежест за операторите и ще се спестят финансови ресурси от страна на администрацията за допълнителни проверки, командировъчни разходи и др.
С § 75 се регламентират съществуващите летателни площадки, за които са издадени удостоверения за експлоатационна годност на летателна площадка или вертолетна площадка по Наредба № 20 от 2006 г. Тези площадки ГД „ГВА“ ще регистрира служебно като летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и на вертолетни летища, без за това да се изисква подаване отново на всички документи. По този начин ще се облекчи административната тежест за операторите и ще се спестят финансови ресурси от страна на администрацията за допълнителни проверки, командировъчни разходи и др.
С §76 се регламентира премахването на удостоверението за експлоатационна годност на ССНО. В тези случаи операторите предават в ГД „ГВА“ списъци на тази техника, с цел осъществяване на контрола, включен към лиценза на наземен оператор.
С §77 се определя срока на валидност на отменяните удостоверения съобразно срока на издаване на новите сертификати и регистрации, за да се гарантира непрекъсваемостта в надзорната и експлоатационната дейност.
Предлагат се изменения в приложенията към наредбата, както и въвеждането на изцяло нови.
В Приложение № 1, съдържащо Списък на дейностите по наземното обслужване, корекциите отстраняват терминологични неточности.
Измененията в Приложение № 2 отразяват промените на класификацията на летищата в чл. 43 от ЗГВ, както и начина на удостоверяване на тяхната експлоатационна годност съгласно наредбата.
Измененията в Приложение № 3 се отнасят за летищата по чл. 43, ал. 2, т. 1-3 от ЗГВ и са свързани с изискванията на авиационната сигурност и обслужването на въздушното движение.
Измененията в Приложение № 4 се отнасят за летищата по чл.43, ал.2, т. 4 от ЗГВ, които са били досега със статут на летателни площадки.
Измененията в Приложение № 5 се отнасят за летищата по чл.43, ал.2, т. 1-3 от ЗГВ. С тях се отстраняват терминологични неточности.
Измененията в Приложение № 6 се отнасят за летищата по чл.43, ал.2, т. 4 от ЗГВ, които са били досега със статут на летателни площадки. Също така се актуализират изискванията за ОВД и се отстраняват терминологични неточности.
Измененията в Приложение № 7 се отнасят за летищата по чл. 43, ал. 2, т. 1-3 от ЗГВ. Те отразяват промените на класификацията на летищата в чл. 43 от ЗГВ.
Удостоверението за експлоатационна годност се издава като безсрочно, като се премахват годишните заверки, по принципа, който е заложен в Регламент 139/2014, а именно: издава се безсрочен сертификат и надзорът за безопасност се осъществява чрез инспекции и одити.
Измененията в Приложение № 8 се отнасят за летищата по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗГВ, които са били със статут на летателни площадки. С новата уредба Удостоверението за тяхната експлоатационна годност се отменя и се въвежда регистрационен режим.
Отмяната на Приложения № 9 и № 10 е свързана с последните изменения в ЗГВ, с които бе премахнато удостоверението за експлоатационна годност на ССНО, съответно тази уредба следва да се отрази и в наредбата.
Измененията в Приложение № 11 са свързани с факта, че лицензът за летищен оператор ще се издава занапред като безсрочен, като по този начин се премахват годишните заверки съгласно принципа, заложен в Регламент 139/2014, а именно: издава се безсрочен сертификат и надзорът за безопасността се осъществява чрез инспекции и одити.
Измененията в Приложение № 12 са свързани с факта, че от обхвата на лиценза за обработка на товари и поща отпада изискването за наличие на помещение, оборудвано и обезопасено за радиоактивни товари. Практиката показва, че това изискване за лицензиране не следва да се налага на наземните оператори, които не обработват радиоактивни товари.
Измененията в Приложение № 14 са свързани с изменението, отнасящо се до лиценза за летищен оператор. Той ще се издава занапред като безсрочен, като отпада изискването за годишни заверки, съобразно принципа, който е заложен в Регламент 139/2014, а именно: издаване на безсрочен сертификат и надзор на безопасността чрез инспекции и одити.
Новото Приложение № 15 се отнася до летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. Понастоящем тези летища следва да изготвят две различни Ръководства за управление на едно и също летище - едно съобразно с Регламент ЕС 2018/1139 и второ - според националните изисквания. Въвеждането на това приложение обединява в едно изискванията на Регламент ЕС 2018/1139 и националната уредба.
Новото Приложение № 16 се отнася до летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139. За тях ще се издава единен сертификат на оператор на летищни съоръжения за обслужване на пътници.
Новото Приложение № 17 се отнася до летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, за които се изисква Декларация за съответствие на доставчика на услуги за управление на перона.
С Приложение № 18 се установява образец на Декларация, чиито реквизити отразяват изискванията на чл. 41, ал. 1, т. 8 от наредбата.
Новото Приложение № 19 отнася за летищата по чл. 43, ал. 2, т. 4 от ЗГВ, които досега бяха със статут на летателни площадки. Декларацията е част от процедурата по регистрация, така, както ще бъде уредена с предлаганите изменения в наредбата.
С Приложение № 20 се въвежда образец на Регистъра на системи и съоръжения за обслужване на пътници, обслужване и осигуряване на ВС, съгласно изискванията на чл. 41, ал. 1, т. 11 от наредбата, така, както са описани в предлаганите тук нейни изменения и допълнения.
С предлаганите изменения се цели в националната уредба да бъдат осигурени мерки на национално ниво за изпълнение на Регламент (ЕС) 2018/1139 и правилата за неговото прилагане, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 139/2014, от една страна, и да се предвидят условия за ефективното изпълнение на задълженията на надзорния орган по осигуряване на безопасността, от друга.
Предложеният проект на наредбата не оказва пряко/или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба. С него единствено се създават условия за подобряване събираемостта на публичните държавни вземания, каквито са таксите за извършване на проверките по чл. 10, т. 9, 10 и 14.
Предлаганият проект на наредба не е свързан с въвеждане на изисквания на актове на вторичното право на Европейския съюз, поради което не е изготвяна и към този доклад не се прилага таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.
Проектът на наредбата е публикуван на електронната страница на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на ГД „ГВА“, както и на портала за обществени консултации, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове.
Лице за контакт:
Милена Иванова – старши юрисконсулт в отдел ПО, ГД „ГВА“,
Телефон 02/9371075,
е-mail: mivanova@caa.bg