Проект на Наредба за разследване на произшествия по вътрешните водни пътища

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви:

Приемането на проекта на подзаконов акт е продиктувано от липсата на правна регламентация за разследване на произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България и цели определяне на условията и реда за извършване на разследванията.

Съгласно чл. 79а от Кодекса на търговското корабоплаване произшествия с кораби, плаващи по вътрешните водни пътища, се разследват от съответната териториална дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация”, в чийто район на действие е възникнало произшествието. Разследванията се извършват в съответствие с Правилата за речния надзор по Дунава, приети с Постановление № 82 на Министерския съвет от 2013 г. (обн., ДВ, бр. 35 от 2013 г.) и при условия и по ред, определени с наредба на министъра на транспорта и съобщенията. Въз основа на цитираното правно основание е изготвен настоящият проект на наредба. Той е обособен в шест раздела: Раздел I „Общи разпоредби” с чл. 1-3, Раздел II „Категоризация на произшествията” с чл. 4-7, Раздел III „Известяване на произшествия” с чл. 8, Раздел IV „Разследване на произшествия” чл. 9-15, Раздел V „Докладване на произшествия” с чл. 16-21 и Раздел VI „Мерки за недопускане на произшествия” с чл. 22-23. В допълнителна разпоредба са включени определения на понятията: „брегово съоръжение” и „сериозно нараняване”.

Проектът на наредбата предвижда:

1. С чл. 1 и чл. 2 се регламентират обхвата и приложното поле на наредбата, които изцяло са съобразени със законовия текст, съдържащ основанието за издаване на наредбата, а именно: разследване на произшествия по вътрешните водни пътища, възникнали на кораб или между кораби, плаващи по вътрешните водни пътища на Република България или възникнали по вътрешните водни пътища на Европа с кораб, плаващ под българско знаме, след което корабът е пристигнал или е бил провлачен до българско пристанище. В чл. 2 сеа определят  ни произшествията, които са изключени от обхвата на наредбата .

2. С чл. 3 се дефинира понятието „произшествие“ и се посочват вредите, които могат да настъпят при произшествие в резултат на експлоатацията на кораб, плаващ по вътрешните водни пътища. Разпоредбата постига избягване на двусмислие при определяне кое събитие или последователност от събития при експлоатацията на кораба представлява “произшествие”.

3. С чл. 4-7 се регламентират три категории произшествия:(а). много тежко произшествие; (б) произшествие и (в) инцидент, с цел да могат да бъдат отчетени различните настъпили вреди вследствие на всяко едно от тях. В чл. 5-7 се дефинират трите различни категории произшествия.

4. С чл. 8 се урежда реда за известяване за произшествия, като се създава задължение за капитана на кораба или корабопритежателя да уведоми при първа възможност за всяко произшествие най-близкия орган на речния надзор. В резултат на уведомяването за всяко произшествие в дирекция „Речен надзор - Русе” и „Речен надзор – Лом” на Изпълнителна агенция „Морска администрация” се водят книги за произшествията и електронни дневници за произшествията, като по този начин се постига възможност за проследяване на цялата налична информация за произшествията.

5. Предлага се създаване на Раздел IV „Разследване на произшествия” с чл. 9-15, с които се регламентира редът за разследване на произшествия. При разследването се предвижда да бъдат изяснени обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, да се установи причината, лицата, които са отговорни, последствията от произшествието, както и имало ли е нарушение на правилата за корабоплаване. Разпоредбите са съобразени с изискванията на глава пета от Правилата за речния надзор. С чл. 9 се предвижда разграничение между задължителното разследване, на което подлежат много тежките и тежките произшествия и разследването на инциденти, извършвано след предварителна оценка на произшествието. В чл. 10 се определят изискванията към комисията за разследване, в която участват служители, които имат подходяща квалификация и опит. С чл. 11 се регламентира процедурата, която трябва да спази капитана на кораб, който е претърпял произшествие, както и задължителните реквизити, които трябва да съдържат изготвените от капитана документи за произшествието. В чл. 12 са регламентирани действията, които трябва да предприеме капитана на кораб, претърпял произшествие след пристигане в първото българско пристанище и документите, които той следва да изготви. В чл. 13 е предвидено директорът на съответната дирекция „Речен надзор” на Изпълнителна агенция „Морска администрация” да категоризира произшествието и да го регистрира в книгата за произшествия и електронен дневник за произшествия като ползва документите, изготвени от капитана по чл. 11 и 12. В чл. 14 се регламентира редът за назначаване на комисия, задачите, които трябва да постигне комисията и срока, в който да извърши разследването. Създадена е възможност за привличане на външни специалисти от друга дирекция на Изпълнителна агенция „Морска администрация” и разпитване на свидетели на произшествието. С посочените разпоредби се цели и постига установяване на обстоятелствата и причините, довели до дадено произшествие. С чл. 15 се създава правна възможност по искане на администрация от държава, заинтересована страна, когато кораб, плаващ под нейно знаме участва в произшествие, в комисията по разследването със статут на наблюдател да участва и представител от администрацията на заинтересованата страна. С предложението се постига прозрачност и обективност при провеждане на разследването на произшествия с трансграничен ефект.

6. Предлага се създаване на Раздел V „Докладване на произшествия” с чл. 16-21, който е съобразен с Правилата за речния надзор и добрите практики в останалите дунавски държави. С чл. 16 се регламентират изискванията към акта, с който завършва разследването на произшествието, а именно изготвяне на доклад, съдържащ задължителни реквизити и се регламентира начинът на съхранение на доклада от разследване на произшествието. В чл. 17 се посочва, че информацията от докладите може да се използва за целите на разследването и предотвратяването на бъдещи произшествия. С разпоредбата на чл. 18 се регламентира забрана за разгласяване на специфична информация от разследване на произшествие и случаите, когато информацията може да се предостави на компетентен орган. С чл. 19 се регламентира до кои лица се изпраща информация от завършилото разследване, като по този начин ще се постигне информираност на заинтересованите от разследването лица. В разпоредбата на чл. 20 е определен срокът, в който трябва да приключи разследването на произшествието, възможността за неговото удължаване, както и времето за съхранение на доклада за разследването и събраните доказателства и материали във връзка с него. Предложението постига обективно завършване на разследването и проследяемост на произшествията. С чл. 21 се регламентира възможност за извършване на повторно разследване в случай, че са открити нови обстоятелства от съществено значение по приключено разследване - това ще даде възможност за установяване на реалните причини, довели до произшествието.

7. С чл. 22-23 се регламентират задълженията на корабопритежателите, с чиито кораби са настъпили произшествия. В чл. 22 е предвидено корабопритежателите да предприемат, посочените в докладите от разследване, превантивни действия, а в чл. 23 се определя редът и срокът, в който корабопритежателите трябва да уведомят директора на съответната дирекция „Речен надзор” на Изпълнителна агенция „Морска администрация” за изпълнението на превантивните действия. Посочените разпоредби целят подобряване на безопасността на корабоплаването по вътрешните водни пътища.

8. С § 1 е създадена допълнителна разпоредба, съдържаща определения на понятията: „брегово съоръжение” и „сериозно нараняване”. Предложението за дефиниране на понятията е съобразено с приложното поле на наредбата и специфичните обществени отношения, които се предвижда нормативният акт да регламентира.

9. В § 2 е посочено правното основание за издаване на наредбата.

Не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба, като приемането на наредбата не оказва въздействие и върху държавния бюджет.

Предлаганият проект на наредба не е свързан с приемане на мерки на национално ниво с оглед осигуряване изпълнението на регламент или въвеждане на изискванията на директива, поради което не е изготвяна и към този доклад не е приложена таблица за съответствието с правото на Европейския съюз.

На основание чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на наредба, заедно с доклада към него, е публикуван за провеждането на обществени консултации на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерски съвет. На заинтересованите лица е предоставена възможност да се запознаят с проекта на наредба и доклада към него и да представят писмени предложения или становища в 30-дневен срок от публикуването им. Резултатите от проведеното обществено обсъждане са отразени в приложената към този доклад справка.

Лице за контакти:

Силвина Бакърджиева - Главен експерт в „ДППУ“, Изпълнителна агенция „Морска администрация“,
e-mail: Silvina.Bakardzhieva@marad.bg,