Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Мотиви:
Съгласно чл. 115м, ал. 1, т. 15 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, в предмета на дейност на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” са включени дейностите по предоставяне на услуги по управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването и речни информационни услуги на корабния трафик. Във връзка с осъществяване на предмета си на дейност и в изпълнение на Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността (OB, L 255 от 2005 г.), изменена с Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. (OB, L 87 от 2009 г.), в периода 2010-2015 г. Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура” създаде и пусна в експлоатация Българската речна информационна система (БУЛРИС). През 2016-2017 г. беше изградена и внедрена и Системата за електронен документооборот на речния транспорт, базирана на концепцията „Single Window” или „Обслужване на едно гише”. И двете посочени системи се основават на системата за автоматична идентификация на корабите и на документите, подавани по електронен път от капитаните (респ. агентите) на корабите. Несамоходните плавателни съдове (шлепове, баржи и др.) обикновено нямат капитан и екипаж и не разполагат с постоянно електрическо захранване, съответно с АИС транспондери. Предвид това, тези съдове остават „невидими“ за БУЛРИС и за Системата за електронен документооборот на речния транспорт и не може да бъде извършвано наблюдение и контрол върху движението им в българския участък на река Дунав и съответно върху операциите по товаренето и/или разтоварването им. Единственият източник на информация за точното местонахождение на несамоходните плавателни съдове, придвижването им от котвена стоянка, понтон или кейово място, както и за товара на тези съдове, е капитанът на маневриращия кораб. Понастоящем в българската нормативна уредба не съществува регламентирано задължение за капитана на състава от кораби да информира бреговите центрове, изградени и поддържани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, или съответните служители в Изпълнителна агенция „Морска администрация“ и в Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на р. Дунав“ за извършването на маневри с несамоходни плавателни съдове, за разтоварените или натоварените от/на тях товари. Липсата на актуална информация за разположението и придвижването на несамоходните плавателни съдове застрашава безопасността на корабоплаването и създава предпоставки за произшествия, засядане на съдове и други инциденти.
Посочените проблеми могат да бъдат разрешени с изграждането и внедряването на нова система във вече съществуващата и функционираща Българска речна информационна система (БУЛРИС), която да проследява движението на несамоходните плавателни съдове в акваториите на българските речни пристанища. За тази цел с § 2 от проекта на постановление се предлага създаването на нова точка 6а в чл. 7, ал. 4 от наредбата, която регламентира системата.
В новия Раздел IIа „Уведомяване при извършване на маневри с несамоходни плавателни съдове“ е установено задължение за капитаните на маневриращите кораби да подават информация в бреговите центрове за управление на корабния трафик преди започване и след завършване на всяка маневра с несамоходен кораб, като са регламентирани данните, които се подават, както и способите за обмен на информация между компетентните институции.
Заключителната разпоредба установява срока, в който следва да бъде разработена и внедрена новата система, като е формулирано и правило, което урежда обществените отношения между задължените лица и компетентните институции до изграждането и въвеждането в експлоатация на системата.
С втората група изменения и допълнения се цели оптимизиране функционирането на бреговите центрове за управление на трафика по река Дунав, както и ефективното ползване на ресурсите, необходими за предоставяне на речните информационни услуги в българския участък на река Дунав. С въвеждането на нови технологични решения при управление на трафика (БУЛРИС и Системата за електронен документооборот на речния транспорт), както и предвид статистиката за посещенията на кораби в българските речни пристанища, отпада необходимостта от функционирането на 1 основен и 8 локални брегови центрове (VTS центрове). Създадената организация на работа и ползването на новите информационни технологии, в това число осъществявания обмен на информация с другите компетентни органи и с ползваните от тях информационни системи, позволява координацията на корабния трафик по реката да бъде ефективно извършвана с един основен и един локален брегови центрове, при непрекъснат режим на работа и без да се нарушават качеството, бързината на обслужване и другите параметри на предоставяните речни информационни услуги. Поради това се предлага да бъде редуциран броят на локалните брегови центрове (VTS центрове), като остане един такъв – в Лом, с район на обслужване на корабния трафик (VTS район) в българския участък на реката от километър 645 до километър 845, 650. В този смисъл са предложенията за изменения в чл. 7, ал. 2 и 3 и чл. 14, ал. 4 и 5 от наредбата.
Измененията в чл. 4, ал. 4, т. 1 и в § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата имат за цел Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ да бъде изрично идентифицирано като орган по РИС. Необходимостта от тази разпоредба произтича от факта, че функциите по предоставяне на речни информационни услуги първоначално (до 2008 г.) са били изпълнявани от Изпълнителна агенция „Морска администрация“. С приемането на измененията в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) от 2008 г., те са включени в предмета на дейност на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, като с измененията в ЗМПВВППРБ от 2013 г. тези функции са допълнени с дейностите по изграждане и поддържане на съоръженията, обслужващи българската речна информационна система. Процесът по прехвърляне на функциите, свързани с отговорността за управлението, действието и координацията на речните информационни услуги, безопасното и ефективното им предоставяне, както и взаимодействието с участващите плавателни съдове, завършва с измененията и допълненията в наредбата, приети с Постановление № 242 на Министерския съвет от 04.08.2014 г. След тази дата Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ покрива в пълна степен определението за „орган по РИС“ по смисъла на т. 2.9. от Приложението към Регламент (ЕО) № 414/2007 на Комисията от 13 март 2007 година относно техническите насоки при планирането, въвеждането и оперативното използване на речните информационни услуги (RIS), посочени в член 5 от Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) по вътрешните водни пътища на Общността. С изричното определяне в нормативен акт на компетентността на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ като орган по РИС, ще бъдат преодолени установените затруднения в комуникацията на компетентните български органи с Европейската комисия или с други заинтересовани държави-членки, в това число и при изпълнението на проекти, финансирани със средства от европейски структурни и инвестиционни фондове и целящи хармонизирането на речните информационни услуги в рамките на Европейския съюз.
Третата група изменения и допълнения са насочени към прецизиране на някои от текстовете на наредбата в съответствие с натрупания практически опит при прилагането й и с оглед избягването на неясноти при правоприлагането. Такива са предложените промени в чл. 4, ал. 3, ал. 4, т. 6 и ал. 5; чл. 7, ал. 6, т. 1; чл. 12 и чл. 14, ал. 1.
Проектът на постановление не въвежда изискванията на актове на Европейския съюз, но доколкото с Наредбата са транспонирани разпоредбите на Директива 2005/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно хармонизираните речни информационни услуги (RIS) относно вътрешните водни пътища на Общността, изменена с Регламент (ЕО) № 219/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., е изготвена и се прилага таблица за съответствие с нормите на европейското право, в съответствие с Постановление № 85 на Министерския съвет от 2007 г. за координация по въпросите на Европейския съюз (обн., ДВ, бр. 35 от 2007 г., посл. изм. бр. 39 от 16.05.2017 г.).
В съответствие с чл. 26, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нормативните актове проектът беше публикуван за обществено обсъждане на официалната интернет страница на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и в Портала за обществени консултации. Постъпилите писмени предложения и становища по проекта на постановление са отразени в приложената справка за резултатите от общественото обсъждане.
С оглед обстоятелството, че лицето, задължено да изгради, поддържа и администрира Системата за проследяване движението на несамоходни плавателни съдове в акваториите на българските речни пристанища, е Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, което е търговец – публично предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, изменението в наредбата няма да има пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет, за което в изпълнение на чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „б” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация е приложена финансова обосновка съгласно приложение 2.2.
Лице за контакти:
Тодорка Ковачева - старши експерт в Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура",
тел. 02 8079931,
e-mail: t.kovacheva@bgports.bg