Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение в Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви:

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗИДЗГВ) предвижда най-общо две групи промени.

Първата група изменения произтичат от европейски актове и целят синхронизиране на действащото ни законодателство с европейските регламенти в областта на въздухоплаването, а именно Регламент № (ЕС) 965/2012 г. на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 296, 25.10.2012, стр. 1–148) и на последващите негови изменения и допълнения; Регламент (ЕС) № 748/2012 на Комисията от 3 август 2012 година за определяне на правила за прилагане на сертифициране на летателна годност и за опазване на околната среда на въздухоплавателни средства и свързани с тях продукти, части и оборудване, както и за сертифициране на проектантски и производствени организации (OВ L 224, 21.8.2012, стр. 1–85); Регламент (ЕС) № 139/2014 за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (OВ L 44, 14.2.2014, стр. 1–34); Регламент (ЕО) № 300 /2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002 ( OВ L 97, 9.4.2008, стр. 72–84).

Втората група изменения са в областта на авиационната сигурност и целят както прецизиране на съществуващите текстове, така и въвеждане на административнонаказателни разпоредби за нарушения, осъществявани в тази област.

1. По отношение на § 1 относно изменението в чл. 2а, ал. 3:

Изменението се предлага с оглед съгласуване на терминологията, използвана в ЗГВ, с употребяваната  в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, където се използват понятията „извънредно положение, военно положение и/или положение на война“.

2. По отношение на § 2 относно изменението в чл. 7, ал. 3:

С предлаганото изменение ще се уеднакви процедурата за избор на въздушен превозвач за експлоатация на договорена линия с други процедури от Закона за гражданското въздухоплаване, при които е предвидено министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията да определя с наредба условията и реда за извършване на определена дейност, а главният директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ да издава оправомощаващия акт. Подобна практика –  въздухоплавателните власти да издават такъв акт, съществува в редица държави-членки на Европейския съюз.

3. По отношение на § 3 относно изменението в чл.16в:

Целта на промяната е актуализиране на наименованията на регламентите, към които е препращащата разпоредба. Изменението е и в изпълнение на направена препоръка от установено несъответствие № 20059 – клас С, при извършената в ГД „ГВА“ стандартизиционна проверка от Европейската агенция за авиационна безопасност през месец. ноември 2016 г., за това, че в ЗГВ се съдържат препратки към отменени вече регламенти на ЕС. При предстоящата стандартизационна проверка през месец. май 2018 г. ГД „ГВА“ е задължена да докладва пред ЕААБ, че посочените в препоръката изменения в закона, с въвеждане на препратки към действащите регламенти на ЕС, са извършени. В случай на неизпълнение, ЕААБ ще може да предприеме процедура за нарушение на законодателството на ЕС пред Европейската комисия.

4. По отношение на § 4 относно чл. 16г:

4.1. В ал. 2, т. 2 се предвижда обединяване на двете програми в единен документ, тъй като обучението и сертифицирането са два елемента от един и същи процес, като по този начин ще се избегне припокриване на двете дейности. Наименованието на двете действащи понастоящем програми е Национална програма за обучение в областта на сигурността в гражданското въздухоплаване и Национална програма за сертифициране на служители по сигурността, работещи на пунктовете за проверка. Предлага се да се създаде една Национална програма за обучение и сертифициране по сигурност в гражданското въздухоплаване. Също така съгласно Документ 8973/8 „Ръководство по сигурност на гражданското въздухоплаване“ на ИКАО, Глава 8 „Наемане, подбор и обучение“ т. 8.1.1 „Принципи“ ─ Националната програма за обучение трябва да съдържа и процесите по сертифициране на служителите по сигурността и инструкторите. Подобна е практиката в редица държави - членки на Европейския съюз, където обучението и сертифицирането са единен процес, например в Румъния, Полша, Гърция, Германия, скандинавските държави, Франция и др.

4.2. Със създадената ал. 3 националното законодателство се съобразява с изискването, съдържащо се в т. 11.3.1 „Сертифициране“ от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването (OВ L 299, 14.11.2015, стp. 1–142). Съгласно регламента „лицата, изпълняващи задачите, изброени в точки 11.2.3.1 – 11.2.3.5 преминават процедура по първоначално сертифициране“ като това са „лицата, извършващи проверка на лица, ръчен багаж, пренасяни предмети и регистриран багаж, товари и поща, поща и материали на въздушния превозвач, на стоки, предназначени за полета, и на стоки, предназначени за летищата, превозни средства, контрол на достъпа на летищата, наблюдение и патрулиране.“ Създаването на посочената разпоредба е обвързано със създаването и прилагането на административнонаказателната отговорност - чл. 143, ал. 3, т. 1а. Всички те подлежат на проверка за сигурност.

5. По отношение на § 5 относно изменението в чл. 16е, ал. 1:

Текстът се прецизира с цел преодоляване на несъответствие № 20059, клас С, установено при провелата се през периода 28.11-02.12.2016 г. проверка от Европейската агенция за авиационна безопасност. В рамките на своите правомощия, произтичащи от Регламент за изпълнение (ЕС) № 628/2013 на Комисията от 28 юни 2013 година относно работните методи на Европейската агенция за авиационна безопасност за провеждане на стандартизационни инспекции и контрол на прилагането на правилата, определени в Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 736/2006 на Комисията (OВ L 179, 29.6.2013, p. 46–54), стандартизационната комисия от ЕААБ е установила несъответствие с приложимите стандарти в ЕС. Смисълът на разпоредбата се запазва, като се променя единствено редакцията й с оглед препоръката на ЕААБ.

6. По отношение § 6 относно чл. 16к, ал. 1, т. 7, § 8 относно чл. 16р и § 18 относно т. 73 от § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗГВ:

С въвеждането на понятието „пълноправен контрольор (регулиран агент)“ сред субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, и разписването в закона на неговите задължения се постига изпълнението чл. 14 от Регламент № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002, като легалната дефиниция в т. 73 от § 3 от Допълнителните разпоредби на ЗГВ е съобразена с разпоредбата на чл. 3, т. 26 от Регламент № 300/2008.

7. По отношение на § 7 относно чл. 16о:

7.1. по ал. 2:

Предвижда се промяна в изречение второ, тъй като терминът „гранична зона“ не е приложим съгласно разпоредбите на Регламент (ЕО) № 300/2008. Точка 1.1.2 от приложението към Регламент (ЕО) № 300/2008 определя зоните на летищата, както следва: охраняеми граници; съоръжение за излитане и кацане; зони с ограничен достъп; критични части на зоните с ограничен достъп. Това налага замяна на „гранична зона“ със „зони за сигурност“ на летището. Също така, съгласно действащото законодателство, съгласуването на достъпа до тези зони се извършва от Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и ГД „ГП“. С предложеното допълнение се цели посочване на критериите, по които се извършва съгласуването, които са дефинирани в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, както по отношение на ДАНС, така и по отношение на ГД „ГП“. Във връзка с промяната на критериите на ДАНС, въведени с последното изменение на НПСГВ от 9.06.2017 г., бе констатирано, че критериите на ДАНС и ГД „ГП“ се различават. Това налага промяна в текста на ал. 2, като се дефинират отделни критерии за ГД „ГП“.

Предложената разпоредба цели цялостна проверка на физическите лица, които следва да получат пропуск до зоните за ограничен достъп, да преминат предварителна цялостна проверка, която да се извършва и от органите на ГД „ГП“. Органите на ГД „ГП“ извършват проверката в своите информационни масиви, които са различни в значителна степен от тези на ДАНС, и разполагат с внедрена собствена автоматизирана информационна система за граничен контрол, технологично и логистично свързана със Шенгенската информационна система и информационната система на Интерпол и Европол.

Цялостна проверка се извършва и от ДАНС, която разполага с контакти до информационни системи, различни от посочените. Освен с Европол и Интерпол, институцията разполага с достъп до други бази данни от различни институции и източници.

7.2. по ал. 3:

В изпълнение на изискването на т. 11.1.2 от Регламент № 2015/1998 в т. 11.1.2 от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване се предвижда лицата, наети да осъществяват или да отговарят за осъществяването на проверки, контрол на достъпа или друг вид контрол за сигурност в зони, различни от зоните с ограничен достъп, да са преминали успешно цялостна проверка. С предлаганата ал. 3 се предвижда тази проверка да се извършва от ДАНС по критериите, посочени в Националната програма.

8. По отношение на § 9 относно чл.19, ал. 6:

Целта е актуализиране на наименованието на регламента, към който се препращаща в разпоредбата на закона и който урежда издаването на удостоверения за летателна годност.

9. По отношение на § 10 относно чл. 20, ал. 4:

Посочва се изрично публичния характер на водения от ГД „ГВА“ регистър на гражданските въздухоплавателни средства в Република България, като се пояснява, че информацията се предоставя на заинтересованите лица при спазване на Закона за защита на личните данни и срещу заплащането на такса.

10. По отношение на § 11 относно чл. 25, ал. 1:

Текстът се прецизира като думите „поддържането на летателната годност“ се заменят с „техническото обслужване“, като се привежда в съответствие с Регламент (ЕС) № 1321/2014 на Комисията от 26 ноември 2014 година относно поддържането на летателната годност на въздухоплавателните средства и авиационните продукти, части и устройства и относно одобряването на организациите и персонала, изпълняващи тези задачи, където техническото обслужване е разграничено от поддържане на летателната годност. Съгласно Регламент (ЕС) № 1321/2014 техническото обслужване е различна дейност от поддържане управлението на постоянната летателна годност. Поддържането на летателната годност включва дейности, свързани с непрекъснато осигуряване на съответствие с приложимите изисквания, стандарти и годността на въздухоплавателното средство за полет, докато техническото обслужване включва пряко изпълнение на задачи по поддръжка на въздухоплавателни средства и/или компонентите им през различни периоди, посочени в документите на производителите и одобрени от ГД „ГВА“. Всяка одобрена организация за управление поддържането на постоянната летателна годност на въздухоплавателните средства и/или оператор, авиационен учебен център, има задължението да осигури изпълнението на техническо обслужване на въздухоплавателните средства и/или компоненти, за които отговаря, чрез сключването на договори за техническо обслужване.

11. По отношение на § 12 относно чл. 44, ал. 4:

Целта е да се постигне синхронизация с изискванията на Регламент (ЕС) № 139/2014 за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от регламента, „компетентните органи, които се занимават със сертифицирането и надзора на летищата, летищните оператори и доставчиците на обслужване по управление на перона, следва да постигат съвместимост с изискванията, посочени в приложение II към регламента, до 31 декември 2017 г.“. Със създаването на тази препращаща разпоредба се цели постигане на яснота при установяване на приложимите изисквания спрямо икономическите оператори, осъществяващи дейностите, които попадат в приложното поле на регламента.

12. По отношение на § 13 относно чл. 64, ал. 2 и ал. 8:

Чрез промените се цели съобразяване на националното законодателство относно извършване на високорискови специализирани операции, различни от търговски въздушен превоз, с разпоредбите на европейското законодателство в тази област, а именно: влезлите в сила регламенти за допълнение на Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, а именно: Регламент (ЕС) № 800/2013 на Комисията от 14 август 2013 година за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕС) № 379/2014 на Комисията от 7 април 2014 година за изменение на Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета.

С посочените регламенти се въвеждат нови изисквания по отношение на високорисковите специализирани операции. Тези дейности, съгласно изменената ал. 2 на чл. 64, могат да бъдат извършвани след получаване на разрешение в съответствие с Регламент (ЕС) № 965/2012 или на национално свидетелство за авиационен оператор, като конкретните изисквания, на които следва да отговарят авиационните оператори, са посочени в наредбата по ал. 8.

13. По отношение на § 14 относно чл. 120, ал. 4:

13.1. в т. 1 се въвежда такса за административна услуга – сертифициране на летище за обществено ползване. Таксата се създава във връзка с разпоредбата на чл. 44, ал. 4 от проекта, която предвижда ГД „ГВА“ да сертифицира гражданските летища за обществено ползване при условията и по реда на Регламент (ЕС) № 139/2014 за определяне на изискванията и административните процедури във връзка с летищата в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 44, 14/02/2014).

13.2. с изменението в т. 9 се въвеждат и такси за извършваните административни услуги, свързани с издаване на разрешения и с разглеждане на декларации на авиационни оператори, предвидени в Регламент (ЕС) № 965/2012 на Комисията от 5 октомври 2012 година за определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с въздушните операции в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 296 25/10/2012) и в наредбата по чл. 64, ал. 8.

14. По отношение на § 15 относно чл. 141а, ал. 2:

Актуализира се разпоредба, като се заличава отменен европейски регламент. Изменението е в изпълнение на препоръката при установеното несъответствие № 20059 – клас С, при извършената в ГД „ГВА“ стандартизиционна проверка от Европейската агенция за авиационна безопасност през месец ноември 2016 г., за това, че в ЗГВ се съдържат препратки към отменени вече регламенти на ЕС. Предстои стандартизационна проверка през месец май 2018 г., като ГД „ГВА“ следва да докладва пред ЕААБ дали посочените в препоръката изменения в закона са извършени. В случай на неизпълнение, ЕААБ ще може да предприеме процедура за нарушение на законодателството на ЕС пред ЕК.

15. По отношение на § 16 относно чл. 143 – с предложените промени се постига изпълнение на чл. 21 „Санкции” от Регламент (ЕО) № 300/2008, който изисква държавите-членки да установят правилата за санкции, приложими при нарушения на разпоредбите на регламента: „...предвидените санкции следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.”:

15.1. в ал. 1 се създават т. 20 и т. 21, с които се предвиждат административнонаказателни разпоредби за:

- извършване на полети с безпилотно управляемо въздухоплавателно средство (дрон)  без разрешение (т. 20). Целта на нормата е гарантиране безопасността и сигурността в гражданското въздухоплаване. Понастоящем липсва санкция за  нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал. 5 от Наредба № 2 от 10.03.1999 г. за правилата за полетите, където е регламентирано полетите на дистанционно управляеми ВС да се провеждат след писмено разрешение на ГД „ГВА“ в резервирано въздушно пространство.

- отказване на съдействие от страна на проверяваните субекти при изпълнение на правомощията на инспекторите в ГД „ГВА“ (т. 21), като по този начин се цели обезпечаване на оптималното осъществяване на дейността на инспекторите.

15.2. в ал. 3:

- в т. 1, т. 1а, т. 3 и т. 7 се добавя „пълноправен контрольор (регулиран агент)“, тъй като с промяната в чл. 16к, ал. 1, т. 7 от проекта сред субектите, осигуряващи постигането на сигурността в гражданското въздухоплаване, се добави и този субект. С промяната се предвиждат санкции за този субект за неизпълнението на задълженията му.

Съгласно чл. 14 от Регламент (ЕО) 300/2008 на Европейския парламент и Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002, всяко образувание, от което Националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване изисква да прилага стандарти за сигурност на въздухоплаването, разработва, прилага и поддържа програма за сигурност. Програмата включва разпоредби за вътрешен контрол на качеството, в които се описва как прилагането на тези методи и процедури се контролира от самото образувание. Съгласно т. 6.3.1.2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването и т. 6.3.1.2 от Национална програма за сигурност в гражданското въздухоплаване (НПСГВ) всеки пълноправен контрольор (регулиран агент) е длъжен да представи в ГД „ГВА“ програма за сигурност.

Съгласно чл. 4 от Регламент (ЕО) 300/2008 елемент от общите основни стандарти за опазване на гражданското въздухоплаване от актове на незаконна намеса е обучението на персонала. Съгласно Приложение 6-А от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и Приложение 6-А от НПСГВ, пълноправният контрольор (регулираният агент) е длъжен да гарантира обучение на персонала, ангажиран с проверки и контрол за сигурност.

- в т. 4 се предвижда санкция за неспазване на поставените от ГД „ГВА“ срокове от страна на летищните оператори, авиационните оператори, операторите по наземно обслужване, пълноправните контрольори (регулирани агенти), доставчика на аеронавигационно обслужване, за представяне на план за действие с цел отстраняване на констатирани несъответствия след извършване на инспекционни проверки.

- по предложените за отмяна т. 5 и 6:

Предвидените санкции за летищен оператор, който допусне или разреши нерегламентиран достъп на лице, вещи, предмети или моторно превозно средство в зоните за сигурност на летище, се предлага да отпаднат, а да се регламентира отговорност за служителите, изпълняващи дейности по сигурността. По този начин ще се постигне по-висока ефективност при осъществяването на законоустановените им задължения. С предложеното изменение се очаква повишаване качеството на изпълнението на задълженията на служителите по сигурността на територията на гражданските летища за обществено ползване на територията на страната ни. Санкциите за тези служители са предвидени в новите т. 6 и 7 на ал. 4.

- в т. 8 се предвижда санкция за доставчик на обучение по авиационна сигурност, който извършва своята дейност без свидетелство за авиационен учебен център, без одобрени програми за обучение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и използва инструктори по авиационна сигурност, които не притежават сертификат, издаден от главния директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ за съответната програма за обучение”. Изпълнението на тези задължения за доставчика на обучение по авиационна сигурност произтичат от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и от Национална програма за сигурност в ГВ.

- в т. 8а се регламентира административнонаказателна отговорност за доставчик на обучение, който издаде удостоверителен документ за преминато обучение, без да е спазил реда за издаването му. Изискванията за издаване на удостоверителния документ за преминато обучение са установени в Наредба № 27 от 31.03.2000 г. за авиационните учебни центрове.

- в т. 8б се предлага санкциониране на доставчик на обучение, който допусне лице да премине каквото и да е обучение по сигурността, свързано с достъп до информация, която е недостъпна за широката общественост, преди цялостната проверка преди назначаване на работа да е приключила.

Информацията, която се предоставя чрез обученията по авиационна сигурност, е недостъпна за широката общественост и следва лицата, до които тя достига, да са преминали успешно цялостна проверка (чл. 16о от ЗГВ). Съгласно т. 11.1.5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 и т. 11.1.5 от Национална програма за сигурност в ГВ, цялостните проверки или проверките преди назначаване на работа трябва да са приключили, преди лицето да премине каквото и да е обучение по сигурността, свързано с достъп до информация, която е недостъпна за широката общественост.

Понятието „информация, недостъпна за широката общественост“ не представлява легална дефиниция по смисъла на законодателството по сигурността, възприето в правната уредба на Европейския съюз. Става дума за понятие, насочващо по-скоро към познатото в националната ни правна доктрина понятие за такъв правен институт. Най-общо уредбата на посочения институт се съдържа в чл. 18 от Регламент № 300/2008, както следва: „По правило Комисията публикува мерките, които пряко засягат пътниците. Следните документи обаче се смятат за класифицирани документи на ЕС по смисъла на Решение 2001/844/ЕО, ЕОВС, Евратом: „мерките и процедурите, посочени в чл. 4, параграфи 3 и 4, член 6, параграф 1 и член 7 параграф 1, ако съдържат чувствителна по отношение на сигурността информация“ – мерките и процедурите в чл. 4 са въведени в Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, като значителна част от текстовете съдържат информация от Решение на Комисията С (2015) 8005 за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, съдържащо информация съгласно чл. 18, буква „а“ от Регламент (ЕО) № 300/2008.“

Уредбата на института се съдържа в други актове на ЕС, уреждащи авиационната сигурност. В този смисъл напр. в т. 11.1.5 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/1998 на Комисията от 5 ноември 2015 година за установяване на подробни мерки за прилагането на общите основни стандарти за сигурност във въздухоплаването, се сочи: „Цялостните проверки или проверките преди назначаване на работа трябва да са приключили, преди лицето да премине каквото и да е обучение по сигурността, свързано с достъп до информация, която е недостъпна за широката общественост. Цялостните проверки се повтарят на редовни интервали, ненадвишаващи пет години.“

- в т. 13 се създава санкционна разпоредба за летищен оператор, който не провежда тренировки по практическо отработване на плана си за действие при актове на незаконна намеса. Националният план за действия при актове на незаконна намеса в гражданското въздухоплаване, приет през 2009 г. и актуализиран през 2014 г., предвижда най-малко един път годишно летищните оператори да провеждат пълномащабни учения с цел практическо отработване на действията съгласно плана и не по-малко от два пъти годишно  - тренировки по практическо отработване на отделни елементи от плана.

15.3. изменения в ал. 4:

- с предложената промяна на т. 4 се цели изпълнение на изискванията на т. 1.2.3.5, буква „б“ от Регламент (ЕС) № 1998/2015 г. и т. 1.2.3.5 от НПСГВ, която постановява, че пропуск или идентификационна карта се връщат незабавно на издаващия орган при прекратяване на трудовото правоотношение. Предвидената санкция за невръщане на пропуск или карта ще мотивира своевременното им връщане, като се цели осъществяване на необходимата превенция относно евентуални опити на неоправомощен достъп до летищата и зоните за сигурност в тях.

- с т. 6 и 7 се регламентира административнонаказателна отговорност за всеки служител, допуснал неизпълнение на мерките за сигурност.

16. По отношение на § 17 относно чл. 144, т. 14 – предлага се редакционна поправка на текста с оглед неговото прецизиране и съобразяване с предложената отмяна на т. 59 от § 3 от Допълнителните разпоредби.

17. По отношение на § 18 относно § 3 от Допълнителните разпоредби:

17.1. предлага се отмяна на т. 59, където е дадена легална дефиниция на „значима хардуерна и/или софтуерна промяна на системите за аеронавигационно обслужване“.С отмяната на Регламент (ЕО) № 2096/2005 на Комисията от 20 декември 2005 година за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги, дефиницията в т. 59 от Допълнителните разпоредба е неприложима. В Регламент за изпълнение (ЕС) № 1035/2011 на Комисията от 17 октомври 2011 година за определяне на общи изисквания при доставянето на аеронавигационни услуги и за изменение на Регламент (ЕО) № 482/2008 и Регламент (ЕС) № 691/2010, се предвижда промените да са имащи или нямащи непосредствено отношение към безопасността. Новият Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/373 на Комисията от 1 март 2017 година за определяне на общи изисквания за доставчиците на услуги и надзора при управлението на въздушното движение/аеронавигационното обслужване и други мрежови функции за управление на въздушното движение, за отмяна на Регламент (ЕО) № 482/2008 (OВ L 62, 8.3.2017, стp. 1–126) вече разглежда всички промени, като промени, при които ГД „ГВА“ в рамките на своите надзорни функции, трябва да въведе система за индентифициране на промените, които влияят на способността на доставчиците на аеронавигационно обслужване да изпълняват своите задачи и отговорности по регламента. В тази връзка е и изменението в т. 14 от чл. 144 на закона.

17.2. създава се т. 73, с която се въвежда легалното определение за „пълноправен контрольор“ (регулиран агент), което се съдържа в т. 26 на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 300/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2008 година относно общите правила в областта на сигурността на гражданското въздухоплаване и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2320/2002.

17.3. създава се т. 74, с която се въвежда легална дефиниция за дрон, която е взаимствана от разпоредбата на б. „и“ от Приложение ІІ на Регламент (ЕО) № 216/2008. Самата дефиниция е въведена в проекта на регламент, който се очаква да замени базовия Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване, за създаване на Европейска агенция за авиационна безопасност и за отмяна на Директива 91/670/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1592/2002 и Директива 2004/36/ЕО.

Лице за контакт:

Милена Иванова – старши юрисконсулт в отдел ПИР, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“,
тел.: 02 9371075,
факс: 02 8905337,
e-mail: MIvanova@caa.bg