Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване

Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Мотиви:

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) включва най-общо четири групи промени, а именно:

І. изменения и допълнения в областта на авиационната безопасност;

ІІ. изменения и допълнения в областта на авиационната сигурност;

ІІІ. изменения и допълнения в областта на административните такси за административни услуги;

ІV. промени в административнонаказателните разпоредби. 

 I. С първата група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в правото на Европейския съюз в областта на авиационната безопасност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.

1. Предложението за промяна в § 1 относно чл. 5, ал. 1 от проекта е редакционно и цели прецизиране на текста. 

2. Предложените промени в § 2 относно чл. 7 се отнасят до назначаването на въздушни превозвачи, извършващи превози по редовни международни линии по силата на международни договори.

С редакцията на чл. 7, ал. 2 от проекта се предлага назначаването на въздушен превозвач за превоз на пътници, багажи, товари и поща по редовни международни линии по силата на международни договори да се извършва със заповед на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В Закона за гражданското въздухоплаване (ЗГВ) и Наредба № 847 от 15.01.2010 г. за въвеждане на национална процедура за достъп до пазара на въздушни превозвачи на Общността, установени в Република България, по въздушни линии, договорени съгласно международни договори на Република България с държави извън Европейския съюз (Наредба № 847/2010 г.) не се посочва изрично кой е органът, извършващ назначаването. Съществуват два начина на назначаване на определения въздушния превозвач – или от Министерския съвет,  или от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съгласно тълкуване от 2002 г. и 2003 г. на Министерството на външните работи е възприето разбирането, че след като страна по спогодбата за въздушен транспорт е правителството, то за Република България назначаването на въздушен превозвач по редовна линия следва да се извършва от Министерския съвет. Спогодбите за въздушен транспорт, сключвани между правителствата на държавите, се изготвят съгласно стандартите и препоръчителните практики на Международната организация за гражданско въздухоплаване (ICAO Doc 9587). В Ръководството на ИКАО за регулиране на международния въздушен транспорт (ІСАО Doc 9626), в Част І, Глава 1.1., се уреждат процесите на националното регулиране в сферата на издаване на разрешения за опериране по въздушни линии, включително редовни. В цитирания акт е посочено, че орган по назначаването са съответните въздухоплавателни власти. Въз основа на извършено проучване на публикуваните в Официален вестник на Европейския съюз (ЕС), аналогични на Наредба № 847/2010 г. национални процедури на останалите държави членки бе установено, че в другите държави членки назначаването не се извършва с акт на правителството. В държавите членки назначаването се извършва от министерството/министъра, отговарящ за въздушния транспорт, или от въздухоплавателната администрация/генералния директор на въздухоплавателната администрация. В допълнение, следва да се отчете обстоятелството, че съгласно чл. 3 на одобрения типов проект на Спогодба за въздушен транспорт между правителството на Република България и правителството на страна извън Европейския съюз като основа за водене на преговори (Протокол № 13 от заседание на Министерския съвет от 2 април 2009 г.) „въздухоплавателните власти на всяка Договаряща страна имат право да назначават един или повече въздушни превозвачи за експлоатация на договорените линии по определените маршрути, както и да оттеглят или променят тези назначения“. В резултат на това назначенията по всички сключени след 2009 г. нови двустранни спогодби с държави извън ЕС се извършват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, а по сключените преди 2009 г. – от Министерския съвет.

Предложената промяна е в съответствие и с чл. 8 от ЗГВ, съгласно който министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията провежда държавната политика в областта на гражданското въздухоплаване и е обосновано назначаването да се извършва с акт на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Запазва се правилото, че назначаване се извършва само, когато такова се изисква по силата на двустранни или многостранни международни договори. В рамките на Европейския съюз пазарът е либерализиран по силата на чл. 15 от Регламент (ЕО) 1008 /2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността. С така предложената редакция ще се определи един орган по назначаване – министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, както и ще се съкрати продължителността на процедурата по назначаване.

Прецизира се и разпоредбата на чл. 7, ал. 3, като се предлага да отпадне текстът „или чрез възлагане, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат“.  Цели се внасяне на яснота относно хипотезата, когато в конкурса се е явил само един кандидат. Терминът „възлагане“ предполага назначаването да се извършва директно, а съгласно националната процедура се извършва „избор“ на кандидат след преценка дали лицето отговаря на поставените условия. В тази връзка се предлага нова ал. 4 на чл. 7, която определя начина, по който се извършва назначаването, когато за участие в конкурса за дадена линия се е явил само един кандидат – по реда и условията на наредбата по чл. 7, ал. 3, т. е. след извършена преценка.

3. По отношение § 3 относно допълнението в чл. 8, ал. 5: цели се предприемане на действия във връзка с неприключена наказателна процедура от Европейската комисия, тъй като освен компетентният орган, досега определен по Регламент (ЕС) № 376/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за докладване, анализ и последващи действия във връзка със събития в гражданското въздухоплаване, за изменение на Регламент (ЕС) № 996/2010 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директива 2003/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и на Регламенти (ЕО) № 1321/2007 и (ЕО) № 1330/2007 на Комисията, е необходимо държавата членка да  определи и орган по „културата на справедливост“ по чл. 16, параграф 12 от същия регламент.

4. С предложението за промяна, съдържащо се в § 4 относно чл. 16а, се привеждат текстовете по т. 11 и 15 в съответствие с действащото право на ЕС.

Разпоредбата на чл. 16а, т. 11 от ЗГВ не е променяна от 2004 г. и не е съобразена с действащите европейски норми относно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози. Съгласно действащото европейско законодателство въздушните превозвачи определят свободно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози. Регламент (ЕО) № 1008/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 24 септември 2008 година относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, Глава IV „Разпоредби относно ценообразуването“, чл. 22 „Свобода на ценообразуването“, ал. 1, гласи: „Без да се засяга член 16, параграф 1, въздушните превозвачи от Общността и, при условия на реципрочност, въздушните превозвачи от трети държави, определят свободно тарифите и таксите за вътрешнообщностни въздухоплавателни услуги.“ Регламент (ЕО) № 1008/2008 отменя Регламент (ЕИО) № 2409/92 на Съвета от 23 юли 1992 година относно тарифите на самолетните билети и таксите за услуги за въздушен превоз, като съответно Наредба № 2409 от 19 ноември 2004 г. за изискванията относно тарифите за редовни и чартърни въздушни превози е отменена. Държавите членки на ЕС упражняват контрол по прилагането на Регламент (ЕО) № 1008/2008, гарантират спазването на правилата и определят санкциите в случай на нарушаването. Това е уредено в чл. 143б от ЗГВ, който предвижда налагане на имуществена санкция от 100 до 1000 лв. на въздушен превозвач, който не изпълнява задълженията си за информиране за крайната цена с включените в нея тарифи и такси съгласно чл. 23 от Регламент (ЕО) № 1008/2008. Предложението за отмяна на чл. 16, т. 15 от закона, съгласно която министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията издава наредби за въвеждане на изисквания за безопасност при управление на въздушното движение на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол), е съобразено с обстоятелството, че след приемането на Република България като член на ЕС, приложимото право е уредбата на ЕС, както и приемливите средства за въвеждането на изискванията за безопасност при управление на въздушното движение, издадени от Агенцията за авиационна безопасност към ЕС (EASA).

5. По отношение § 5 относно измененията в чл. 16б:

С предложените допълнения в ал. 1, т. 3 и 17 на чл. 16б се цели конкретизиране на обхвата на приложимото законодателство – като освен националното, като приложимо право се посочват и съответните регламенти на ЕС.

С изменението в ал. 1, т. 3а на чл. 16б се уточнява чие е задължението за издаване на Националната програма за безопасност в гражданското въздухоплаване, като се посочва, че ГД ГВА издава и прилага програмата.

Предложената промяна в ал. 1, т. 5 на чл. 16б е във връзка с Решение № 298 на Министерския съвет от 2 април 2020  г.  С него е приета актуализирана стратегия за развитие на електронното управление в Република България 2019-2025 г., Приложение № 2 към която е Концепцията за регистрова реформа. С Концепцията за регистрова реформа се цели да се оптимизира организацията на регистрите на държавната администрация, така че да се гарантира: поддръжката на регистрите с възможно най - малко разходи, служебният обмен на информация и данни за предоставяне на качествени услуги, възможността за предоставяне на услуги, базирани на регистрите от други административни органи и качеството, пълнотата и сигурността на данните.

В допълнение, съгласно Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) за всеки административен режим трябва да се извършва вписване в публичен регистър. Уреждането със закон е необходимо, за да се осигури съответствие с нивото на регламентация на регулаторните режими. Съгласно изискванията на глава ІІ, раздел ІІ от ЗОАРАКСД всички изисквания, необходими за започването и за осъществяването на дадена стопанска дейност, както и за извършването на отделна сделка или действие, се уреждат със закон. Регистрите, изброени в чл. 16б, ал. 1, т. 5 не са нови и са разписани в различни подзаконови актове по прилагането на закона. В тази връзка е и предложението за предвиждането им на законово ниво.  

В ал. 1, т. 7 на чл. 16б се прецизира наименованието на органа – доставчик на аеронавигационно обслужване.

С предложената нова т. 19 в ал. 1 на чл. 16б се цели определяне на задълженията и правомощията на авиационните власти за осъществяване на ръководните, надзорните и контролните им функции, описани в Документ 9734 Safety Oversight Manual CE-5 на Международната организация за гражданското въздухоплаване (ИКАО). За постигане на ефективна система за надзор, държавите членки следва да разработват и публикуват технически инструкции, процедури и помощни материали, които да улеснят прилагането на стандартите и препоръчителните практики на ИКАО, въведени в националното законодателство. Предвид пряката приложимост на регламентите на ЕС, Република България следва да гарантира, че за стандартите на ИКАО, които са въведени пряко в европейското законодателство, също са осигурени технически инструкции, процедури и помощни материали, в случай, че такива не са издадени от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз, с цел улесняване на прилагането им. Предложението е във връзка с констатация от проведен одит на ИКАО, по отношение на задълженията на компетентните органи за изпълнение на изискванията за упражняване на ефективен надзор в рамките на авиационната система.

С предложените нови т. 8 и 9 в ал. 3 на чл. 16б се предвиждат нови правомощия за инспекторите, по отношение вземането на проба за употреба на психоактивно вещество на лица, свързани с осигуряване на безопасността. (Това правомощие произтича от разпоредбите на ARO.RAMP.106 от Регламент (ЕС) № 965/2012), както и  на достъп до всички документи, свързани пряко или косвено с нарушение на ЗГВ или приложимите регламенти на ЕС. (Това правомощие произтича от разпоредбите на ORO.GEN.140 от Регламент (ЕС) № 965/2012.)

6. Предложената промяна в § 6 относно чл. 16к от проекта е редакционна и цели прецизиране на използваната терминология.

7. С § 9 относно промените в чл. 32 се цели прецизиране на разпоредбите: с новата ал. 3 се въвежда изискване, което съответства на множество съществуващи разпоредби в Регламент (ЕС) 2018/1139 и регламентите по изпълнението му, като се създава основание за търсенето на административнонаказателна отговорност за неговото неизпълнение. 

8. По отношение § 10 относно чл. 34, ал. 2:

Измененията се налагат поради необходимост от допълнително актуализиране и хармонизиране на действащата разпоредба с изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723 на Комисията от 4 март 2020 година за определяне на подробни правила относно признаването на извършеното от трети държави сертифициране на пилоти и за изменение на Регламент (ЕС) № 1178/2011, с цел постигане на пълно съответствие със същите. Преобразуването и потвърждаването на свидетелства за правоспособност на пилоти, издадени от трети държави се извърша по реда описан в Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723 на Комисията от 4 март 2020 година. Това преобразуване и признаване се извършва след подадено заявление от притежателя на свидетелство за правоспособност на пилот, издадено от трета държава, за да получи свидетелство за правоспособност съгласно Регламент (ЕС) № 1178/2011.

9. С предложената промяна в § 11 относно чл. 39, ал. 1 от проекта се постига хармонизиране на разпоредбата с Регламент (ЕС) № 1178/2011 и Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723 на Комисията от 4 март 2020 година, с оглед постигане на пълно съответствие с изискванията им и отразяване на актуалните условия за придобиване, преобразуване и признаване на свидетелство за правоспособност и свързаните с него квалификации, както и хармонизиране на националните и европейски стандарти и практики. Това преобразуване и признаване се извършва съгласно изискванията на Делегиран Регламент (ЕС) 2020/723 на Комисията от 4 март 2020 година, след подадено заявление от притежателя на свидетелство за правоспособност на пилот, издадено от трета държава, за да получи свидетелство за правоспособност по Регламент (ЕС) № 1178/2011.

10. Предложената промяна в § 12 относно чл. 41, ал. 1 е редакционна с оглед прецизиране на разпоредбата.

11. По отношение § 13 относно създаването на чл. 61а – разпоредбата цели гарантиране на безопасността при извършване на полетите, като се създава и основание за търсене на административнонаказателна отговорност при подобни актове, застрашаващи безопасността.

12. Предложената в § 14 промяна относно чл. 68 е редакционна и цели прецизиране на терминологията на текста.

13. По отношение § 16 относно чл. 122к, ал. 3:

Предложението е в изпълнение на указанията на Европейската комисия, съдържащи се в мотивирано становище № C (2021) 4366 final от 15.07.2021 г. на Европейската комисия по процедура за нарушение (infringement) № 2014/4241 срещу Република България за неправилно прилагане на Директива 2009/12/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно летищните такси и на Регламент (EО) № 1008/2008 относно общите правила за извършване на въздухоплавателни услуги в Общността, въз основа на член 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Според Европейската комисия, страната ни е нарушила разпоредбите на Директива 2009/12/ЕО относно летищните такси в частта възможност за обжалване на решенията на летищния оператор по чл. 1, пар. 2 от директивата. Комисията е счела, че в закона не е ясно дали сдружения на ползватели на летища извън тези на летище София могат да подават такива жалби пред независимия надзорен орган. Твърдението на Европейската комисия е, че действащата разпоредба на чл. 122к, ал. 3 от закона препятства организации като IATA и A4E да подават жалби. В тази връзка с проекта се предлага редакция, с цел избягване на евентуално сезиране на Съда на Европейския съюз за нарушение на правото на ЕС.   

14. Промяната в § 17 относно чл. 139 е редакционна и цели осъвременяване на наименованието на структурата.

15. По отношение § 18 относно промените в чл. 141:

С предложената промяна в ал. 2, т. 1 се цели прецизиране на границите на площта, в рамките на която следва да се осъществява аварийно спасително и противопожарно обслужване,  като се конкретизира, че става въпрос за територията на летището, т.е. в границите на летището, а не за „района“ на летището, което понятие има по-широк смисъл. По този начин не се налагат излишни разходи за осигуряване на противопожарно обслужване извън границите летищата, вкл. летищата за обслужване на въздухоплавателни средства под 5700 kg.

В ал. 2, т. 2 на чл. 141 се прецизира терминологията на текста, като думата „летището“ се заменя с „летищата за обществено ползване“.

Промяната в ал. 2, т. 3 на чл. 141 е във връзка предложените изменения на ал. 2, т. 1 и 2.

С предложената промяна в ал. 3 на чл. 141 се посочват органите, които осъществяват търсенето и спасяването в границите на площите, описани в предходната алинея.

С промяната в ал. 4 на чл. 141 се уточнява органът, отговорен за търсенето и спасяването, както и аварийно-спасителните дейности, извън посочените в ал. 2 площи. Те се осъществяват от ГД ГВА до пристигане на ръководител на операцията на място, определен в Националния план за търсене и спасяване при авиационни  произшествия.

Отмяната на ал. 8 е свързана с настъпилите промени в средствата за комуникация  от технологично естество.

II. С  втората група предложения се цели съобразяване на законовите текстове с настъпили промени в европейското законодателство в областта на авиационната сигурност, като се предлагат и нови разпоредби, свързани с прилагането на текстовете.

1. Предложените с § 7 допълнения на чл. 16о с ал. 7 и 8 са свързани с осигуряване на мерки на национално ниво за изпълнение на изискванията за сигурност, предвидени в приложимите в тази област регламенти.

 С предложената ал. 7 в чл. 16о се цели да се постигане съответствие с т. 1.2.3.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/103 на Комисията от 23 януари 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на изясняване, хармонизиране и опростяване, както и укрепване на някои специфични мерки, свързани със сигурността на въздухоплаването, като се предвижда, че идентификационни карти на членове на екипажи, назначени от въздушни превозвачи от Европейския съюз могат да се издават само на лица, които са преминали успешно задълбочена цялостна проверка. Критериите за задълбочена цялостна проверка са посочени в т. 11.1.3 от Регламент (ЕС) № 2015/1998. Условията и реда за постигане на съответствие с посочената точка от регламента са определени в Приложение 11-А към Глава 11 от Националната програма за сигурност в гражданското въздухоплаване, регламентирана в чл. 11, ал. 2 от ЗГВ. Съгласно Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“  и правилника за неговото прилагане, проверка за право на лице да получи достъп до стратегически обекти и до стратегически дейности се извършва от ДАНС. Терминът „успешна” се съдържа в Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/103. Съгласно т. 11.1.6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/103 цялостните проверки се считат за неуспешни, ако не са завършени удовлетворително всички елементи, посочени съответно в точки 11.1.3 и 11.1.4, или ако в който и да било момент тези елементи не предоставят необходимото ниво на увереност по отношение на надеждността на лицето.

С предложената ал. 8 в чл. 16о се цели постигане на съответствие с т. 11.1.2, б „в“ от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2019/1583 на Комисията от 23 септември 2019 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на мерките за киберсигурност, като се предвижда, че лица получават права на администратор или неконтролиран и неограничен достъп до информационни и комуникационни и технологични системи и данни от критично значение, използвани за целите на сигурността на гражданското въздухоплаване само след като успешно са преминали цялостна проверка.

2.  Предложеният с § 8 чл. 16у цели да гарантира пълно съответствие с последното изменение на приложение 17 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване, с което е въведен стандарт 4.9.1 във връзка с прилагане на превантивни мерки за киберсигурност. С чл. 16у се постига и съответствие с изискванията на т. 1.7.1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1583 на Комисията за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/1998 по отношение на мерките за киберсигурност, като се предвижда че летищните оператори, въздушните превозвачи и субектите, определени в националната програма за сигурност на гражданското въздухоплаване, идентифицират и защитават своите информационни и комуникационни технологични системи и данни от критично значение от кибератаки, които могат да засегнат сигурността на гражданското въздухоплаване.

III. В третата група се съдържат изменения и допълнения в частта относно административните такси за извършване на административни услуги.

С предложенията по § 15 относно чл. 120, ал. 4 се предвиждат основания за събиране на такси за извършването на следните административни услуги:

1. С допълнението по т. 1 се предвижда събирането на такси за регистрация и годишна проверка за съответствие на летища. Съгласно промените в чл. 43 (обн., ДВ, бр. 80 от 2021 г.) от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, , системи и съоръжения за наземно обслужване, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, отпада категорията „летателни площадки“ и се въвежда нова група на най-малки „летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане и вертолетни летища“. За тази група летища, предвид оперирането с по-малки въздухоплавателни средства и по-ниска категория на риск, се преминава от режим на издаване на удостоверение за експлоатационна годност към регистрационен режим. Също така на тях няма да се извършва годишна заверка на удостоверение за експлоатационна годност, а годишна проверка за съответствие  с условията,  при които е извършена регистрацията.

2. С допълнението в т. 3 на чл. 120, ал. 4 се създава основание за събиране на такса за вписване/продължаване на валидност/подновяване на квалификационни клас към свидетелства за правоспособност. Става дума за отделни административни производства. За всяко от тях се подава отделно заявление от заявителя, с което той кандидатства за придобиване на квалификация, или продължаване на валидност на квалификация, или подновяване на права на квалификация и квалификационен клас. В зависимост от спецификата на заявеното от кандидата, съответната квалификация се вписва в съществуващо свидетелство за правоспособност или се издава ново. Услугите се предоставят на основание изискванията на Регламент (ЕС) № 178/2011, Регламент за изпълнение (ЕС) № 2018/395 на Комисията от 13 март 2018 година за определяне на подробни правила за въздушните операции с аеростати в съответствие с Регламент (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/358 на Комисията от 4 март 2020 година за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1976 по отношение на свидетелствата за правоспособност на пилоти на планери, Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал и Наредба H-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях.

3. С допълнението в т. 8 на чл. 120, ал. 4 се предвижда събиране на такса за одобряване на курсове за обучение на персонал в доставчик на аеронавигационно обслужване и издаване/продължаване на валидност на сертификат за авиационен учебен център за обучение на персонал в доставчик на аеронавигационно обслужване. Става дума за отделна административна услуга, която започва по заявление на ДАНО и завършва с индивидуален административен акт – одобряване на курс на обучение, респ. издаване/продължаване на срока на валидност на сертификат на авиационен учебен център.

4. С допълнението в т. 20а на чл. 120, ал. 4 се предвижда за доставчици на аеронавигационно обслужване, които не попадат в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/317 на Комисията от 11 февруари 2019 година за определяне на схема за ефективност и за таксуване в Единното европейско небе и за отмяна на регламенти за изпълнение (ЕС) № 390/2013 и (ЕС) № 391/2013 съответно да се събират такси за надзор, тъй като не са включени в плана за ефективност. Необходимо е да се предвиди такса за първоначално сертифициране (преглед на валидност на декларация за способност).

5. С т. 23а на чл. 120, ал. 4 се предвижда основание за събиране на такса за назначаване на 24 битов идентификационен код на транспондер, работещ в режим S-mode. Административната услуга е на основание разпоредбите на Международната организация за гражданска авиация, посочени в глава 3 „Системи за наблюдение“, раздел 3.1.2.5.2.1.2  „IC - код за запитване“ от  Приложение 10 на ИКАО „Аеронавигационни комуникации“, том 4, „Системи за наблюдение и избягване на сблъсък във въздуха“. Тя се извършва и съгласно Регламент № (ЕО) 262/2009 на Комисията от 30 март 2009 година за определяне на изисквания за координираното разпределение и използване на кодове за запитване в режим S за Единното европейско небе и в изпълнение на чл.7, ал. 3 от Регламент за изпълнение  № (ЕС) 1207/2011 на Комисията от 22 ноември 2011 година за определяне на изисквания относно функционирането и оперативната съвместимост на наблюдението в рамките на системата Единно европейско небе, където се посочва, че „държавите членки гарантират, че назначаването на 24-битови адреси на въздухоплавателните средства по ИКАО, оборудвани с транспондери, работещи в режим S, е в съответствие с условията на глава 9 от приложение 10, том 3“.

За да може да функционира транспондерът на въздухоплавателното средство и за да бъде издадено разрешително за ползване на радиостанции на въздухоплавателното средство, е необходимо той да се кодира с назначения от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ 24 битов код. Същият код се използва като основа за кодиране на аварийните предаватели (ELT), които се използват за локализация на местонахождение на ВС в случай на бедствие.

Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ назначава S-mode кодовете и впоследствие контролира въвеждането и излъчването на данни от транспондерите, за да може да се осигури безопасното и ефективно функциониране на наблюдението на въздушното движение съгласно Регламент (ЕО) № 262/2009 на Комисията. Назначаването на S-mode код предхожда процедурата по регистрация на ВС и се извършва  при първоначалното вписване на въздухоплавателното средство в Регистъра на гражданските ВС. Кодът не се променя без разрешение на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Определеният брой кодове на годишна база съвпада с въздухоплавателните средства, които се вписват в Регистъра на гражданските въздухоплавателни средства.

6. С допълнението в т. 24 на чл. 120, ал. 4 се предвижда основание за събиране на такса за издаване на специално разрешение за извършване на полет за летателни апарати без съответствие със сертификат за тип.

В Регламент (ЕС) 2018/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 година относно общи правила в областта на гражданското въздухоплаване и за създаването на Агенция за авиационна безопасност на Европейския съюз и за изменение на регламенти (ЕО) № 2111/2005, (ЕО) № 1008/2008, (ЕС) № 996/2010, (ЕС) № 376/2014 и на директиви 2014/30/ЕС и 2014/53/ЕС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 552/2004 и (ЕО) № 216/2008 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕИО) № 3922/91 на Съвета, е предвидено, че без да се засягат задълженията на държавите членки по Чикагската конвенция, въздухоплавателните средства, обхванати от приложение I към същия регламент и регистрирани в дадена държава членка, могат да бъдат експлоатирани в други държави членки със съгласието на държавата членка, на чиято територия се извършва експлоатацията. Такова въздухоплавателно средство може да бъде обслужвано технически или неговата конструкция може да бъде променяна в други държави членки, при условие че въпросните промени в конструкцията и дейностите по техническото обслужване се извършват под надзора на държавата членка, в която е регистрирано въздухоплавателното средство, и в съответствие с процедурите, установени в националното право на тази държава членка. При извършване на полети с такива въздухоплавателни средства от една държава в друга се издава разрешение за полет. В Приложение I от цитирания регламент са предвидени категориите пилотирани въздухоплавателни средства, за които посоченият регламент не се прилага – такава категория са експерименталните и любителски построените въздухоплавателни средства (т. е. ЛАБС), като за тях се прилага изцяло национално законодателство, с което се урежда реда за сертифицирането им и допускането до експлоатация.

7. С т. 33 на чл. 120, ал. 4 се предвижда основание за събиране на такса за издаване на единен сертификат за оператор на съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139, както и за годишна проверка за съответствие с условията, при които е издаден.

Предложението е във връзка с промените на Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 80 от 2021 г., съгласно които се предвижда издаването от ГДГВА на единен сертификат за оператор на съоръжения за обслужване на пътници за летищата, попадащи в обхвата на Регламент (ЕС) 2018/1139.

IV. В четвъртата група се съдържат предложения за промени в административнонаказателните разпоредби:

1. По отношение § 19 относно промените в чл. 143:

Предложените промени в ал. 1, т. 3 и т. 3а на чл. 143 са във връзка с изисквания на Регламент (ЕС) № 1178/2011, Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал и Наредба № Н-1 от 9.01.2014 г. за регистрация, първоначално определяне, поддържане на летателната годност, експлоатация на свръхлеки въздухоплавателни средства, обучение и издаване на свидетелства за правоспособност на пилотите и контрола върху тях. Според посочените актове управлението, обслужването, осигуряването на въздухоплавателното средство или обслужването на пътниците, следва да се извършва от правоспособен авиационен персонал. Това обстоятелство се удостоверява със свидетелство за правоспособност с вписани в него квалификации, съответно с атестации. Необходимо е тези свидетелства да бъдат валидни. Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011 пилотите трябва по всяко време да носят валидно свидетелство за летателна правоспособност и валидно свидетелство за медицинска годност, когато упражняват правата, произтичащи от свидетелството за летателна правоспособност.

Квалификационните класове и права, които са вписани в дадено свидетелство за правоспособност, са елемент от обема права, предоставени на притежателя на свидетелството, като напр. квалификация да управлява даден тип самолет. Основните права по свидетелството не включват специалните права, които са вписани допълнително в него.

В Наредба № 1 от 16.01.2003 г. за свидетелствата за правоспособност на авиационния персонал са определени длъжностите, при изпълнение на дейностите и функциите, за които се изискват свидетелства за правоспособност. Съгласно Регламент (ЕС) 2018/1139 от пилотите се изисква да притежават свидетелство за правоспособност на пилот и свидетелство за медицинска годност на пилот, необходими за експлоатацията на въздухоплавателни средства, която ще се осъществява. Съгласно Приложение 1 на Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване (Чикагската конвенция), никое лице не може да действа като член на полетния екипаж на въздухоплавателно средство, освен ако не притежава валидно свидетелство за правоспособност, доказващо спазването на спецификациите на приложението и съответстващи на задълженията, които трябва да изпълнява това лице.

С посочените разпоредби се осигурява спазване на изискванията на чл. 16, 21, 22 и 48 от Регламент (ЕС) 2018/1139 и делегираните регламенти по прилагането му.

Предложението за промяна в ал. 1, т. 4 на чл. 143 е във връзка с изискванията на Регламент (ЕС) № 965/2012, както и неговите изменения и допълнения относно извършването на тестове за психоактивни вещества. Целта е недопускане на лице, потенциално намиращо под влияние на психоактивни вещества, да извърши полет, като по този начин ще сериозно ще застраши авиационната безопасност.

Предложената промяна в ал. 1, т. 7 на чл. 143 е във връзка с последните изменения и допълнения на Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр.16 от 2021 г.), касаещи уредбата на летищата. Въведен е регистрационен режим за определена категория летища. Това са летищата, попадащи в обхвата на чл. 43, ал. 2, т. 4 от закона. В тази връзка е предвидена санкция за кацане на несертифицирано или нерегистрирано летище.

С допълването на ал. 1 т. 15 на чл. 143 се цели постигане на изчерпателност на разпоредбата.

С предложението за допълване на ал. 3 с т. 3а, 4а, 7а и 8а и изменението на т. 9 на чл. 143 се цели постигане на съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011. Организациите за обучение са сертифицирани или декларирани. Този факт се удостоверява със сертификат или приета декларация и съответни одобрени програми за обучение от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“. Съгласно изискванията на Регламент (ЕС) № 1178/2011 тези организации подлежат на надзор и текущ контрол от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ с цел потвърждаване на съответствие с приложимите изисквания на цитирания регламент. Предвид спецификата на извършваната от организациите дейност: обучение на авиационен персонал, с предложените изменения се създава допълнителна мярка за въздействие в редките, но потенциално възможни случаи на умишлено действие или бездействие, което би застрашило безопасността (живота и здравето) на инструктори, обучаеми, технически персонал, трети лица и околната среда.

Предложените промени са съобразени с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/1139 – чл. 15, т. 1, б. „б“, чл. 21, чл. 24, чл. 51, чл. 81, Приложение ІV, т. 1, както и на Регламент (ЕС) № 1178/2011 - ARA.GEN.350  и  ARA.CC.200, Подчаст ATO, Раздел І – DTO.

2. С предложението по § 20 относно чл. 143а, ал. 3 се предвижда санкция за неизпълнение на Регламент (ЕС) № 376/2014, което е в съответствие с чл. 21 от Регламент (ЕС) № 376/2014.

3.  С предложеното с § 21 допълване на чл. 144 с т. 18 се цели гарантиране на безопасността на полетите, с въвеждането на изрична санкция за посочените действия.

4. По отношение § 22 относно чл. 147 – с предложението се конкретизира приложимото законодателство на ЕС, неспазването на което би довело до предвидената в нормата санкция. Основният (базов) регламент е Регламент (ЕС) 2018/1139, а останалите са по неговото приложение или са делегирани. С тях се уреждат изискванията към отделните видове въздухоплавателните дейности.

5. Предложението за промяна в § 23 относно създаването на чл. 150 е свързано с измененията и допълненията в чл. 28 и разпоредбата на чл. 58г от Закона за административните нарушения и наказания (обн., ДВ, бр. 109 от 2020 г.), които влизат в сила от 23.12.2021 г. 

С чл. 150 от законопроекта се предвижда за нарушенията по Закона за гражданското въздухоплаване, актовете по прилагането му и относимите регламенти на ЕС да не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Предложението за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН относно маловажните случаи на административно нарушение е съобразено с обстоятелството, че нарушенията на изискванията на авиационната сигурност и авиационната безопасност се отнасят до обществени отношения, които пряко застрашават живота и здравето на хората и имуществото на трети лица. В този смисъл никое нарушение на изискванията на авиационната безопасност и авиационната сигурност не може да се квалифицира като „маловажно“, тъй като то е от степен на обществена опасност, която не е незначителна. Целта е постигане на максимален предупредителен и възпиращ ефект върху нарушителите на закона и актовете по прилагането му, както и на относимите регламенти на ЕС. Квалифицирането на дадено нарушение като маловажно ще осуети възпиращия и превъзпитателен ефект, който е основният смисъл на наложената санкция. Направеното предложение е в съответствие със законовата възможност по чл. 28, ал. 7 от ЗАНН за неприложимост на института за маловажност, когато в закон е предвидено друго. Изключението следва да бъде приложено по отношение на нарушенията във връзка със сигурността и безопасността в гражданското въздухоплаване, тъй като същите са с висока степен на обществена опасност.

Предложението за неприлагане на чл. 58г от ЗАНН произтича от обстоятелството, че възможността за постигане на споразумение между административнонаказващия орган и извършителя на дадено административно нарушение произтича от вида и характера на нарушението. Видът и характерът на нарушенията на разпоредбите на закона и приложимите регламенти на ЕС са предназначени да възпират ефективно евентуалните нарушители. Определените размери на глобите и имуществените санкции в Закона за гражданското въздухоплаване са предвидени в необходимата степен да възпират извършването на нарушения. Налагането на глоба или имуществена санкция в намалени размери, така, както се предвижда в ал. 8 на чл. 58г от ЗАНН ще доведе до демотивиране на евентуалните извършители да спазват законовите изисквания. Още повече, че нарушенията на закона и приложимите регламенти на ЕС пряко застрашават живота и здравето на едно или повече от едно лица, поради което облекчен режим за налагане на наказания в тези случаи е неподходящ и непропорционален. 

По отношение на разпоредбите на чл. 58г от ЗАНН е необходимо съставянето на АУАН като предпоставка за сключване на споразумение между нарушителя и наказващия орган за приключване на административнонаказателното производство, като в случай, че не се стигне до сключване на споразумение, наказващият орган е длъжен да издаде наказателно постановление. В този случай процедурата няма да се различава по своята същност от досегашния ред нарушителят да бъде търсен отново с оглед връчване на споразумение или наказателно постановление. Предложението е в съответствие със законовата възможност по чл. 58г, ал. 18 от ЗАНН за неприложимост на института за маловажност, когато в закон е предвидено друго.

Предложеният законопроект ще окаже пряко въздействие върху държавния бюджет, предвид разширяване на обхвата на извършените услуги, за които ще се събират такси. Конкретната уредба ще се съдържа в Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където ще бъдат фиксирани стойностите на услугите, на база на прогнозата на които е въздействието върху бюджета.

Предвид горното е изготвена и към този доклад се прилага одобрена финансова обосновка съгласно Приложение № 2.1 към чл. 35, ал. 1, т. 4, б. „а” от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.

Законопроектът не въвежда разпоредби от правото на Европейския съюз, а цели единствено осигуряване на мерки на национално ниво за изпълнение на норми на регламенти на Европейския съюз, поради което не се прилага таблица на съответствие с правото на Европейския съюз. Проектът е съгласуван в Работна група № 9 „Транспортна политика“ към Съвета по европейски въпроси, като е изразено положително становище по него.

Проектът на закон, заедно с мотивите към него, е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Портала за обществени консултации на Министерския съвет, съгласно изискванията на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта по реда на чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, са отразени в приложените към този доклад справки.

Лице за контакти:

Милена Иванова - старши юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“,
email: mivanova@caa.bg,
тел. 02 9371075