Проектът е публикуван в електронен вид за обществено обсъждане и е на разположение на всички заинтересовани лица в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Мотиви
към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
Целта на предлаганите изменения и допълнения на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ) е въвеждане изисквания на Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17.04.2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ, L 151 от 2019 г.) (Директива (ЕС) 2019/883) в българското законодателство.
Изработването на законопроекта е предвидено като мярка № 78 в Плана за действие за 2021 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз, приет с Решение № 30 на Министерския съвет от 14 януари 2021 г.
Директива (ЕС) 2019/883 отменя Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 година относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари (Директива 2000/59/ЕО) и изменя Директива 2010/65/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно формалностите за даване на сведения за кораби, пристигащи във и/или напускащи пристанищата на държавите членки. Основната цел на Директива 2000/59/ЕО беше да се съвместят интересите относно доброто функциониране на морския транспорт с тези, касаещи опазването на морската среда и прилагането на Международната конвенция за предотвратяване на замърсяването от кораби от 1973 г., изменена с протокол от 1978 г. (конвенцията MARPOL) и с протокол от 1997 г., съставена в Лондон на 2 ноември 1973 г. (ДВ, бр. 12 от 2005 г.), ратифицирана със закон (обн., ДВ, бр. 94 от 2004 г.).
Директива 2000/59/ЕО допринесе за нарастване на обема на предаваните в пристанищните приемни съоръжения отпадъци като гарантира, че корабите дават принос към разходите за тези съоръжения, независимо дали в действителност използват тези съоръжения и имаше основно значение за намаляването на изхвърляните в морето отпадъци, както беше констатирано в оценката на директивата, извършена в рамките на Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (оценка по REFIT).
На следващо място, оценката по REFIT показа още, че Директива 2000/59/ЕО не е била напълно ефективна поради несъответствия с рамката на конвенцията MARPOL и поради това, че държавите членки са прилагали различни начини на тълкуване на ключови понятия от директивата като например адекватността на съоръженията, предварителното уведомяване за отпадъци, задължителното предаване на отпадъци в пристанищни приемни съоръжения и освобождаванията за корабите, извършващи редовни превози. Вследствие оценката по REFIT и с оглед намаляване на административната тежест както за пристанищата, така и за техните ползватели, Директива 2000/59/ЕО беше отменена с Директива (ЕС) 2019/883.
Изискванията на Директива (ЕС) 2019/883 са приведени в пълно съответствие с изискванията на конвенцията MARPOL и е необходимо да бъдат въведени на систематичното им място в българското законодателство.
Във връзка с гореизложеното е подготвен настоящият проект на Закон за изменение и допълнение на ЗМПВВППРБ, който предвижда:
1. Промяна на чл. 103д. С предложението се въвеждат изискванията на чл. 8 „Системи за покриване на разходите“ от Директива (ЕС) 2019/883, като се регламентира в българското законодателство, че експлоатационните разходи на пристанищните приемни съоръжения за приемане и третиране на отпадъците от корабите, различни от остатъците от товари, се покриват чрез събирането на такси от корабите, посещаващи българско пристанище за обществен транспорт и опериращите в такова пристанище кораби. Съответно посочват се принципите при определяне на размера на таксите и се уточнява, че непряката такса покрива непреките административни разходи и значителна част от преките експлоатационни разходи, определени в приложение към Наредба № 9 от 17 октомври 2013 г. за изискванията за експлоатационна годност на пристанищата и специализираните пристанищни обекти (обн., ДВ, бр. 96 от 2013 г., изм., бр. 85 и бр. 103 от 2017 г.). На следващо място с чл. 103д се регламентират случаите на освобождаване на корабопритежател от заплащане на таксата по чл. 103в, ал. 1, т. 2 и се определя кое е лицето, което извършва освобождаването – това е лицето, което събира таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 2 в съответното пристанище.
2. допълването на чл. 104, ал. 3 се усъвършенства разпоредбата от закона, като се отчита обстоятелството, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е юридическото лице, натоварено да управлява държавната собственост в пристанищата за обществен транспорт. Предприятието е и управителен орган на пристанищата по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, който трябва да решава всички въпроси от общ интерес за тях. В това число влиза дейността по осигуряване на приемни съоръжения за отпадъци, сили и средства за борба с нефтени разливи и по отстраняване последствията от аварии в пристанищата, по определяне и събиране на таксите за отпадъци и пристанищна инфраструктура. В чл. 15 от Регламент (ЕС) 2017/352 въпросите във връзка с околната среда са определени като съществени въпроси от компетентността на управителния орган на пристанището. В допълнение, при определянето на таксите по чл. 103в, ал. 1, т. 1 за различните типове кораби, предприятието може да отчита фактори за опазването на морската и речната околна среда, енергийната ефективност или ефективността по отношение на въглеродните емисии от водния транспорт. Поради това, а и с оглед чл. 115м, ал. 4 от ЗМПВВППРБ, където е посочено, че Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ е вътрешен оператор в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/352, когато предоставя някоя от морско-техническите пристанищни услуги по чл. 1, параграф 2, букви „а“, „в“, „д“ и „ж“ от същия регламент в пристанище по чл. 106а от ЗМПВВППРБ, предприятието следва да бъде добавено като лице, което може да предлага въвеждането на регламентираните в чл. 104, ал. 3 стандарти, още повече, че предприятието не само участва, а и изцяло осъществява дейността по въвеждане на международните и европейските стандарти за опазване на околната среда.
3. Диференциране на предвидената санкция, визирана в чл. 121, ал. 3 от ЗМПВВППРБ с оглед степента на обществена опасност на нарушенията на разпоредби на закона или на подзаконовите актове по неговото прилагане, необхванати от конкретни административнонаказателни разпоредби.
4. Отмяна на Параграф 1в и Параграф 1г от Допълнителните разпоредби, което произтича от обстоятелството, че Директива (ЕС) 2019/883 не регламентира визираните в двете разпоредби изисквания за:
а) ежегодно представяне на Европейската комисия на информацията за случаите на освобождаване от заплащане на такси за приемане и обработване на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност (което беше предвидено в чл. 9, параграф 2 от отменената Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари), и
б) тригодишно представяне на Европейската комисия на доклад относно прилагането на разпоредбите за дейността по предаване и приемане на отпадъци - резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъците от товари (което беше предвидено в чл. 17, ал. 1 от отменената Директива 2000/59/ЕО).
5. Прецизиране на понятията за „Отпадъци от кораби”, „Остатъци от товари” и „Пристанищно приемно съоръжение” с цел постигане пълно съответствие с дефинициите, регламентирани в Директива (ЕС) 2019/883. Предлага се и създаване на определение за „Пасивно уловени отпадъци“, като по този начин се въвеждат изискванията на чл. 2, т. 3-6 от Директива (ЕС) 2019/883.
6. Внасяне на необходимите промени в разпоредбите на Кодекса на търговското корабоплаване (КТК), които уреждат основанието за приемане на подзаконовия нормативен акт, който регламентира условията и реда за предаване и приемане на отпадъци от кораби (§ 6, т. 1 от заключителната разпоредба на законопроекта). Освен това се предлага отмяна на чл. 377, ал. 3 от КТК, с която се регламентира наказанието в случай, че капитан на кораб не изпрати или изпрати невярна информация за вида и обема на отпадъците - резултат от корабоплавателна дейност, намиращи се на борда на кораба. Промяната цели отпадане на идентични разпоредби в Кодекса на търговското корабоплаване, свързани с административни нарушения (приети през 2011 г.) и конкретните текстове в глава пета „Административнонаказателни разпоредби“ от Наредбата за организацията за осъществяване на граничен паспортен, митнически, здравен, ветеринарномедицински и фитосанитарен контрол, както и контрол на транспортните средства в пристанищата на Република България, обслужващи кораби от международно плаване (приета с Постановление № 186 на министерския съвет от 2012 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. и доп., бр. 37 от 2014 г. и бр. 12 от 2017 г., изм., бр. 55 от 2017 г., бр. 69 от 2020 г.). Тъй като тази наредба е издадена на основание чл. 101, ал. 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, конкретните административнонаказателни разпоредби в нея предвиждат налагане на наказание в размера по чл. 121, ал. 3 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България.
Лица за контакти:
Eлеонора Караколева - старши експерт, дирекция „МНРК”, ИА „Морска администрация”,
Телефон: 0700 10 145;
e-mail: Eleonora.Karakoleva@marad.bg
Силвина Бакърджиева - Старши експерт в дирекция ППУ, ИА „Морска администрация”,
Телефон: 0700 10 145 ;
e-mail: Silvina.Bakardzhieva@marad.bg