I. Министърът на транспорта и съобщенията е централен едноличен орган на изпълнителната власт, който:
- провежда държавната политика в областта на транспорта;
- осъществява държавната политика за развитието и за управлението на безопасността на пътната инфраструктура, съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството и председателя на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“;
- провежда държавната политика в областта на електронните съобщения и цифровата свързаност, така, както е определена в чл. 2, буква м) от Регламент (ЕС) 2021/1153 на Европейския парламент и на Съвета oт 7 юли 2021 година за създаване на Механизъм за свързване на Европа и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1316/2013 и (ЕС) № 283/2014 (ОВ, L 249/2021 от 14 юли 2021 г.)“. ;
Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и представлява Министерството на транспорта и съобщенията.
II. Министърът упражнява правомощията си в съответствие с Конституцията и законите на страната, като:
- провежда държавната инвестиционна политика в транспорта електронните съобщения и цифровата свързаност;
- участва в разработването, организирането, координирането и контрола по изпълнението на държавната политика от неговата компетентност за пълноправно членство на Република България в Европейския съюз;
- участва в определянето и провеждането на политиката за участие в Кохезионния фонд и в Структурните фондове на Европейския съюз, в предприсъединителните програми и проекти на Европейския съюз, в областите от неговата компетентност;
- осъществява двустранното сътрудничество със страните - членки на Европейския съюз, в областите от неговата компетентност;
- участва в провеждането на политиката за присъединяване към организации за колективна сигурност;
- подготвя проекти на международни договори, по които Република България е страна, в областите от неговата компетентност и осигурява изпълнението на международните договори в тези области;
- представлява Република България в международните организации по транспорт, в международните организации в областта на електронните съобщения, във Всемирния пощенски съюз, като и в европейските и регионалните организации и структури на органите на управление на пощенските услуги;
- в областта на правното регулиране – издава нормативни актове, внася за приемане или одобряване от Министерския съвет проекти на нормативни актове, регулиращи транспорта, електронните съобщения и цифровата свързаност, и участва със свои представители в работните групи по хармонизиране законодателството на страната;
- контролира дейността на лицата, получили документи – лицензи, разрешения, сертификати и други, издадени от него или от оправомощени от него длъжностни лица;
- организира и ръководи подготовката на сектори транспорт и съобщения за работа в условия на кризи от военен и невоенен характер, бедствия и заплахи, свързани с националната сигурност;
- разпределя и контролира разходването на предоставените от държавния бюджет финансови средства за транспорт, електронни съобщения и цифрова свързаност;
- контролира дейността на второстепенните разпоредители с бюджет;
- упражнява правата на едноличен собственик на капитала в държавните предприятия и в търговските дружества с държавно участие в капитала в системата на транспорта и съобщенията;
- ръководи лечебните заведения към Министерството на транспорта и съобщенията;
- осъществява подготвителните действия и внася предложения за предоставяне на концесии за обекти – държавна собственост, извършва и други действия, свързани с предоставянето и осъществяването на концесиите, за които е оправомощен със закон или с акт на концедента, при условията и по реда на Закона за концесиите и Правилника за прилагане на Закона за концесиите;
- възлага обществени поръчки в рамките на своята компетентност;
- осъществява други правомощия, възложени му със закон или с постановление на Министерския съвет.
III. Министърът упражнява своите правомощия в областта на транспорта, като:
- разработва стратегия за развитие и преструктуриране на транспорта;
- съвместно с министъра на регионалното развитие и благоустройството предлага на Министерския съвет стратегия за развитие на пътната инфраструктура и средносрочна програма за изпълнението ѝ;
- поддържа и развива международните инициативи, сключва международни договори за изграждането на участъци от трансевропейската пътна мрежа на територията на страната, включително за трансграничните пътни връзки, и сключва международни договори за изграждане и опериране по транспортни коридори;
- създава условия за безопасност в търговското корабоплаване, гражданското въздухоплаване и железопътния транспорт и контролира спазването им;
- организира и контролира технически разследването на авиационни произшествия и сериозни инциденти, произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища и произшествия и инциденти в железопътния транспорт;
- поддържа система за задължително и доброволно докладване на авиационни произшествия и сериозни инциденти, на произшествия в морските пространства и вътрешните водни пътища, на произшествия и инциденти в железопътния транспорт;
- организира контрола по спазването на условията за осъществяване на обществен превоз на пътници и товари и на документите, свързани с превоза;
- определя документите за превоз, условията и реда за одобряване на типовете пътни превозни средства и измененията на тяхната конструкция и изискванията, на които трябва да отговарят водачите;
- издава документи за правоспособност, за техническа годност и национална принадлежност и за право на достъп до пазара в областта на транспорта и контролира изпълнението на задълженията, свързани с тях;
- съдейства за международното представителство на транспортните организации и за участието им в международния транспортен пазар;
- организира дейностите по търсене, спасяване и оказване помощ на нуждаещи се или търпящи бедствие хора, плавателни съдове или въздухоплавателни средства в района за търсене и спасяване, за който Република България отговаря по международните договори;
- контролира разходването на предоставените за транспорта финансови средства от фондове и банкови институции с държавна гаранция;
- издава свидетелства за правоспособност на радиооператорите от въздушната подвижна радиослужба, въздушната подвижна спътникова радиослужба, Световната морска система за бедствия и безопасност на морската подвижна радиослужба и морската подвижна спътникова радиослужба, на радиооператори на радиостанции на плавателни съдове по вътрешни водни пътища;
- осъществява международно координиране на радиочестоти и радиочестотни ленти, както и на радиосъоръженията, които ги използват за нуждите на националната сигурност и отбраната и за радиослужбите въздушна подвижна, въздушна подвижна - спътникова, въздушна радионавигация, въздушна радионавигация - спътникова, морска подвижна, морска подвижна - спътникова, морска радионавигация и морска радионавигация – спътникова.
IV. Министърът упражнява своите правомощия в областта на електронните съобщения и цифровата свързаност, като:
- разработва и внася за приемане от Министерския съвет политика и стратегии в областта на електронните съобщения и цифровата свързаност;
- участва в работата на международните организации по стандартизация и в техническите комитети по стандартизация в Република България, имащи отношение към електронните
- съобщения
- представлява Република България в международните организации в областта на електронните съобщения пощенските услуги и цифровата свързаност;
- осигурява изпълнението на ангажиментите на Република България в областта на управлението на електронните съобщения и цифровата свързаност, свързани с членството ѝ в Европейския съюз и в международни организации;
- , съгласува и/или утвърждава инвестиционни програми и проекти в съответствие с приоритетите в областта на електронните съобщения и цифровата свързаност;
- участва в работата и председателства Съвета по националния радиочестотен спектър или оправомощава за това друго длъжностно лице;
- съгласувано с компетентните органи определя условията и реда за използване на пощенските мрежи и извършване на пощенските услуги при бедствия и при въвеждане на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение" по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.