Инфраструктура за достъп от следващо поколение (NGA)

Актуална информация за съществуващата частна и публична инфраструктура и качеството на обслужване при използване на стандартни показатели за "картографиране" на широколентови мрежи, включително за нуждите на секторите, имащи специфични нужди

Широколентовият достъп се припознава от Европейската комисия като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Той се превръща във все по-важен фактор не само за конкурентоспособността на предприятията, но и за подпомагане на социалното приобщаване и дава възможност за развитието и използването на услугите на електронното управление.

Класирането на България по отношение на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2019 г. е незадоволително, въпреки че според Европейската комисия (ЕК), страната ни има сравнително добри резултати в областта на свързаността, особено по отношение на наличието на свръхвисокоскоростни и мобилни широколентови мрежи. България постига значителен напредък и по отношение на развитието на електронното правителство, с все по-голям брой потребители и широко предлагане на цифрови обществени услуги за предприятията.

Покритието с фиксиран широколентов достъп през 2018 г. е 96%, при средно за Европейския съюз (ЕС) 97%, което нарежда страната на 19-то място в тази класация. Разпространението на фиксиран широколентов достъп до интернет обаче е 58%, при средно за ЕС 77%, което поставя страната на последно място в ЕС по този показател. Покритието с достъп от следващо поколение е 75%, което ни нарежда на 23-то място, тъй като средната стойност за този показател в ЕС е 83%. Разпространението на свръхбърз широколентов достъп до интернет е 43%, по-високо от средното за ЕС - 41%, което нарежда страната на 15-то място, заради по-високите показатели на останалите страни членки.

Разпространението на високоскоростна свързаност може да доведе до значително нарастване на брутния вътрешен продукт, заетостта, конкурентоспособността на националните икономики на международната сцена и качеството на живот.

Селските райони, където частният сектор има по-малко стимули да инвестира, остават по-слабо свързани от градовете, а броят на абонатите на свръхвисокоскоростна широколентова интернет връзка значително изостава от целите, заложени в Стратегията за гигабит общество. Предоставянето на интернет и електронни услуги в България е сравнително добро в повечето градски райони. По отношение на скоростта на интернет в по-големите градове страната е на едно от челните места в Европа. Въпреки това в средните и малките градове, както и в отдалечените и слабо населени селски зони, големи области нямат достъп до интернет. Невъзможността пазарните сили да осигурят широколентови услуги своевременно, на достъпни цени, на всички граждани независимо от географското им местоположение на територията на страната, обуславя необходимостта от държавна намеса, за да се защити общественият интерес.

За програмния период 2014-2020 г. по  "Програмата за развитие на селските райони 2014-2020" предвижда да бъдат отпуснати 60 млн. лв. за свързване към Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация на общинските центрове, които попадат в т. нар. "бели или сиви зони", съгласно "Насоки на Общността за прилагане на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи" (Насоките).

С цел формулиране на коректни зони и съгласно заложена мярка "Актуализация на данни за широколентова инфраструктура, която включва информация за наличност и географско разположение на инфраструктурата на операторите по региони." от Националния план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение, МТИТС използва информация от годишните въпросници на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за дейността на предприятията през 2018 г.

Данните бяха подробно анализирани като бяха спазени изискванията на Европейска комисия (ЕК) и Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС). Обобщената информация бе визуализирана като се използваха добрите практики от проекта на ЕК "Mapping of Fixed and Mobile Broadband Services in Europe (SMART 2014/0016)". Изготвената интерактивна карта, както и подробна информация за използваната методика са достъпни на вече функциониращата ЕДИННА ИНФОРМАЦИОННА ТОЧКА в раздел "Актуално" на интернет адрес: https://sipbg.gov.bg.

В съответствие с изискванията на ЕК, МТИТС изготви и изпрати мотивирани запитвания до националния регулаторен орган – КРС и до Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно подготовка и изпълнение на проект по подмярка 7.3 "Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, подобрение и разширяване, пасивна инфраструктура и мерки за достъп до решения чрез широколентова инфраструктура и електронно правителство" във връзка с изготвянето на Information Sheet on State aid to broadband, който може да бъде видян на адрес: 
/sites/default/files/uploads/it/_en_aid_to_broadband_part_iii_5.doc_.pdf.

Мярката отговаря на всички принципи за съвместимостта, описани в Насоките, включително цели от общ интерес, съществуване на неефективност на пазара, целесъобразност и стимулиращ ефект на мярката. Осъществяването на интервенцията е изцяло съобразено със Стратегията за гигабит общество и би имало пряко отражение върху представянето на България по отношение на индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI).

КРС и КЗК се поизнесоха положително относно представената информация и мотиви във връзка с реализацията на проекта. Официалните запитвания и становища са достъпни в таблицата по-долу.

Страницата на България на уебсайта на DG Connect (Digital Single Market), която предоставя обобщение на развитието на широколентовия достъп в страната, е достъпна на адрес: https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/informaciya-za-stranata-republika-blgariya (на български език) и https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/country-information-bulgaria (на английски език).