Интервю на министър Георги Тодоров за вестник “Строител“
Камарата на строителите в България е дългогодишен партньор на МТИТС
Г-н Тодоров, наскоро посочихте, че докато сте министър, няма да позволите „дори един лев европейско финансиране за жп инфраструктура да не бъде усвоен“. В тази връзка има ли забавяне по големите железопътни проекти, финансирани по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“)?
Да, има чувствително забавяне в голяма част от проектите в жп сектора. Надявам се, че то не е непреодолимо, и ще направим всичко възможно да намалим закъсненията. Причините за това са от различно естество – тежки и продължителни тръжни процедури, обжалвания на всички възможни инстанции, бавни съгласувателни процедури с други ведомства.
Още в първите дни след встъпването си в длъжност прегледах обстойно напредъка по проектите и бях информиран, че има голям брой забавени преписки, свързани с разрешенията за строеж на обектите, които буквално блокират работата на изпълнителните. Като пример ще Ви дам, че има внесени документи в Министерството на регионалното развитие и благоустройството преди повече от година, по които до момента няма отговор. Разговарях с министър Комитова и имам нейното разбиране за максимално ускоряване на процесите.
В следващите два месеца ще стартираме строителните работи на няколко ключови проекта. Вече започна модернизацията на жп участъка Оризово – Михайлово. Предстои изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации от Пловдив до Бургас, както и на нова жп гара в Нова Загора. В ход е проектът за развитие на жп възел София.
По отношение на най-мащабния проект Елин Пелин – Костенец изпълнителите имат пълна готовност за строителство, но тук отново стои въпросът с разрешенията за строеж. В момента, в който има издадено разрешение за съответния участък, започваме работа.
А какво е развитието на пътните проекти?
Изграждането на АМ „Струма“ между Благоевград и Крупник, което включва и тунел „Железница“, продължава с добри темпове. Работи се и по изпълнение на мерките за смекчаване въздействието на трафика върху дивите животни и птици в Кресненското дефиле във връзка с бъдещата реализация на участъка от магистралата Крупник – Кресна. Както знаете, той беше изваден от обхвата на настоящата оперативна програма по обективни причини. На негово място е включено изграждането на АМ „Европа“ в отсечката от Драгоман до София.
Като основни приоритети в работата Ви като служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията посочихте провеждането на честни избори и нормалното функциониране на транспортната система. Как ще обезпечите тези приоритети?
Министерството упражнява правата на държавата в „Информационно обслужване“ – дружеството, което осъществява компютърната обработка на изборните резултати. С последните промени в Изборния кодекс бяха въведени изцяло машинно гласуване в секциите с над 300 избиратели, машинен вот извън страната, възможност за повече от една машина за гласуване в секция. Чувствително бе увеличен броят секции, които ще бъдат разкрити в чужбина. Всичко това налага сериозна промяна във вида на обработваните данни и системите. Екипът на дружеството работи усилено в тази посока.
Към момента са стартирали редица функционалности за гласоподавателите, разработени от „Информационно обслужване“. Сред тях са подаването на електронни заявления за гласуване извън България и по настоящ адрес, както и възможност за онлайн видео излъчване на заседанията на районните избирателни комисии.
Генерална репетиция за вота на 11 юли ще е организирането на частичните местни избори в Благоевград. Те ще се проведат преди тези за Народно събрание и ще бъдат по новите изборни правила.
Защитата от различните видове атаки срещу публичната инфраструктура на Централната избирателна комисия е от изключителна важност за повишаване на доверието в изборния процес. Разпоредил съм екипите на „Информационно обслужване“ да извършват денонощно проследяване на зловредната активност и да имат готовност за реакция. Наредил съм и пълна координация с останалите отговорни държавни органи в областта на информационната сигурност.
Като една от конкретните задачи в областта на транспорта очертахте изготвянето на критерии за превръщане на летателните площадки в аеропорти за международни полети. Разкажете ни повече за тази идея.
В авиационния сектор ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ приоритетно работи по ускоряване подготовката на допълнения в Наредба №20. С промените ще се определят изискванията за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на „международни летища за обслужване на авиация с общо предназначение“. Така някои малки аеропорти, които към настоящия момент са летателни площадки, ако разполагат с подходящо оборудване и отговарят на изискванията съгласно нормативната уредба, ще могат да обслужват международни полети от авиацията с общо предназначение. Освен стандартните норми за сигурност и безопасност на тези летища трябва да са изпълнени и задължителните процедури за осъществяване на граничен и митнически контрол.
Смятам, че това ще бъде глътка въздух за част от авиационния сектор, тъй като през последните години се наблюдава нарастване на въздухоплавателните средства от общата авиация, които излитат, кацат и престояват за местодомуване на големите аеропорти. С изготвянето на критериите част от международните полети с нетърговска цел, които се извършват за собствени нужди и собствена сметка, ще могат да се прехвърлят на по-малки летища. Към момента готовност за това са обявили обектите в Русе, Лесново, Приморско, Балчик, Казанлък и София-Запад.
Останалите малки аеропорти, които в момента са летателни площадки, ще могат да се класифицират като „летища за обслужване на полети, различни от търговски въздушен превоз, с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса под 5700 кг срещу заплащане или без заплащане, както и за технологични нужди на собственика без заплащане“.
За тази група най-малки летища, на които няма да се извършват международни полети, се предвижда облекчен регистрационен режим.
Друга Ваша важна цел, която обявихте, е намаляването на жертвите по пътищата. Какви са стъпките, които трябва да се направят, за да се постигне това?
Пътната безопасност е съвкупност от множество елементи, които са взаимно свързани. Вярвам, че намаляването на броя на загиналите и ранените при пътнотранспортни произшествия и възпитаване на дисциплина и отговорност ще бъде постигнато със съвместните усилия на държавните институции, неправителствените организации, бизнеса, медиите и цялата общественост.
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията е сред институциите със съществено значение в процеса по управление на пътната безопасност. Няколко са основните теми в МТИТС, по които ще изискам да се ускори работата.
Подготовката и квалификацията на водачите е от изключителна важност за тяхното поведение на пътя и намаляване на пътнотранспортния травматизъм. Ефективното теоретично и практическо обучение на кандидатите е начин за натрупване на дълготрайни знания и умения, които да доведат до намаляване на рисковото им държане на пътя, спазването на правилата, както и толерантното отношение към другите участници в движението. За да постигнем тази цел, е необходимо да се повиши качеството на изпитите, провеждани от ИА „Автомобилна администрация“.
Работи се и по подобряване на техническите прегледи и завишаване ефективността на контрола, като се предотврати нерегламентираната операторска намеса в данните на измервателните уреди. За ограничаването на тази намеса е предвидено въвеждането на централизирана система, в която данните от уредите ще постъпват автоматично. Този проект трябва да приключи до края на годината, като очаквам експертите да направят нужното да няма забавяне при внедряването.
Друг съществен елемент е спазването на изискванията за извършване на превози на пътници и товари, както и правилата за управлението и почивките на професионалните водачи. Очаквам скоро да заработи новата специализирана система на ИА „Автомобилна администрация“, която включва единна информационна система и технически средства за контрол на пътя. Това ще позволи в реално време да се проверява наличната информация за превозните средства, водачите и превозвачите в национални и европейски регистри.
При констатиране на нарушения издаденият акт на момента се вписва в системата и се отпечатва, като чуждите граждани, които нямат адрес в България, веднага ще получават наказателно постановление, без да е необходимо да посещават областните отдели на администрацията. Така ще се намали времето за извършване на проверките, ще се подобри контролната дейност и ще се ограничат корупционните фактори.
Какво е моментното състояние на БДЖ?
Още в началото на моя мандат разпоредих да бъдат прегледани всички договори на дружеството. Назначил съм одит на контракта за охрана на БДЖ, като срокът е 15-дневен, след което очаквам резултатите и становище по проверката. Когато докладите бъдат готови, в зависимост от резултатите ще предприема мерки, като при необходимост ще сезирам и съответните служби.
Също така очаквам от БДЖ да представят проект на нова методология за почистването, тъй като един от основните проблеми в българските железници е занижената хигиена във влаковете. Необходими са бързи и ефективни действия, които да подобрят чистотата и комфорта на пътуване, което да доведе и до увеличаване на пътниците.
Успешно ли се представя България с реализацията по проектите по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). Има ли индикации този инструмент да бъде продължен в следващите години и с какви проекти бихме могли да кандидатстваме?
20 транспортни проекта на обща стойност 526 млн. евро се реализират в настоящия финансов период на МСЕ. Най-голямата част от инвестициите са в железопътния сектор, а сроковете за завършването им са до 2022 г. Два от проектите се считат за рискови от гледна точка на сроковете за изпълнение. Това са „Модернизация на железопътния участък Костенец – Септември“ и „Развитие на железопътен възел София: железопътен участък София – Волуяк“. По отношение на тях МТИТС осъществява ежедневен технически мониторинг и финансов контрол с оглед спазване на крайните срокове по програмата.
Очаква се новият регламент за Механизма за свързване на Европа 2021 – 2027 г. да бъде приет през втората половина на 2021 г. За следващия програмен период се предвижда значителен финансов ресурс за инвестиции в сектор „Транспорт“ – над 38 млрд. евро. Ние сме подготвили дълъг списък с проекти, които ще бъдат подадени за финансиране, в това число модернизация на жп участъците Радомир – Гюешево, Видин – Медковец, Мездра – Медковец, Драгоман – граница с Република Сърбия.
Какви важни проекти предстои да се реализират за подобряване на пристанищната инфраструктура?
През период 2021 – 2027 г. по линия на Програма „Транспортна свързаност“ ще се финансират проекти, свързани с модернизация на терминали и пристанищни съоръжения за натоварване и претоварване, както и реконструкция на пристанища с национално значение. Планирани са инвестиции за развитие и разширение на пристанище Лом и създаване на условия за изграждане на мултимодален терминал, както и развитие и разширение на ново кейово място на пристанище Варна за извършване на мултимодални операции.
Планирано е строителство на съоръжения против заливания на терминал Русе-запад, реконструкция на терминал Лом, реконструкция на пристанищни съоръжения за баластни операции. Предвижда се схема за подпомагане на интермодални оператори.
През периода 2021 – 2027 г. приоритет ще имат и проекти, свързани с модернизирането на информационните системи в транспорта, доставка на мултифункционални плавателни съдове, осъвременяване и изграждане на съоръжения за повишаване на безопасността на транспорта и опазване на околната среда.
Предвижда се доставка на допълнителни мултифункционални плавателни съдове и съоръжения, чрез които ще се допринесе за подобряване на условията за корабоплаване по р. Дунав и ще се предоставят необходимите данни и информация за адекватна намеса в периоди на ниски води за обезпечаване на корабоплаването.
Осигуряването на безопасността и сигурността в морските пространства на България, както и реакцията при инциденти ще бъдат реализирани чрез доставка на многоцелеви аварийно-спасителни и патрулни кораби и специализирано оборудване.
Заложено е още и изграждането на брегови център, който да упражнява общ контрол над корабоплаването в морските пространства на страната по отношение на спазването на международните правила за предпазване от сблъскване на море (COLREG), изпълнението на изискванията към корабите за задължителните докладвания, както и цялостен контрол за предотвратяване на незаконното замърсяване от корабоплаването.
В допълнение на всичко това се планира изпълнението на проекти за строителството на зарядна инфраструктура по българските морски и речни пристанища. Този тип мрежа за алтернативни горива ще допринесе за ограничаване на замърсяването от корабоплаването и спазването на екологичните норми.
Следите ли развитието на казуса с Пакета Мобилност I, който бе гласуван в ущърб на България? Има внесена жалба от нашата страна в Съда на ЕС.
Българската държава е завела три дела пред Съда на Европейския съюз за отмяната, частично или в цялост, на трите законодателни акта от Пакета Мобилност I. МТИТС следи с голямо внимание последващия ход на производството по делата.
По темата продължава да се работи активно както в рамките на групата на единомислещите страни, така и с висши представители на Европейската комисия.
Разпоредбите в тези актове, свързани с правилата за връщането на водача, връщането на превозното средство и командироването, забраната за ползване на седмична почивка на борда на превозното средство и периода на почивка между два каботажни цикъла, категорично водят до крайно неблагоприятни последици за българските предприятия, извършващи международен автомобилен превоз на товари.
България многократно е изразявала своята позиция, че така разписаните текстове са небалансирани и в ущърб на българските транспортни оператори, както и в общ план за операторите от периферните държави членки. Приетите разпоредби водят до дискриминиране на база географско положение, както и до ограничаване на равнопоставения достъп до единния вътрешен пазар.
Европейската комисия направи оценка на въздействието на новите разпоредби върху климата, околната среда и функционирането на единния пазар. Проучванията категорично потвърдиха българската позиция.
Как виждате развитието на партньорството на МТИТС с Камарата на строителите в България?
КСБ като официален представител на строителния бранш у нас е дългогодишен партньор на министерството, което от своя страна възлага и контролира едни от най-големите инфраструктурни проекти в България. Ние разчитаме, че Камарата и занапред ще има активна роля за повишаване на квалификацията на българските строители и постигане на необходимото високо качество в изпълнението на строителните дейности.