Интервю на министър Ивайло Московски за в. 24 часа, с министъра разговаря Марияна Бойкова
През октомври обявяваме търг за нови влакове за 350 млн. лв.
За новия жп коридор, който свързва Дунав с Черно и Егейско море, ще търсим финансиране
От концесионера на летище София ще искаме или да бъде модернизиран терминал 1, или да бъде построен терминал 3
- Г-н Московски, появи се нов жп коридор - от Русе, Варна, Бургас до Александруполис, Кавала, Солун. Как стана това?
- Преди повече от година с колегите от гръцкото транспортно министерство обсъждахме да си осигурим скоростен железен път от пристанище Бургас до порт Александруполис. В разговор с еврокомисаря по транспорта Виолета Булц се стигна до заключение, че е хубаво да има максимална интермодалност - да бъдат използвани речен, морски, жп транспорт между двете държави. Така се стигна до този нов транспортен коридор, който да свърже река Дунав с Егейско и Черно море, или започва от Русе и стига до Солун.
- Еврофинансиране ще има ли?
- Ще търсим варианти и от оперативните програми, и от механизма „Свързана Европа". Коридорът може да се финансира по плана „Юнкер" в частта гаранции. Проектът е атрактивен и за привличане на частни инвестиции. Сигурен съм, че ще прояви интерес и Европейската инвестиционна банка.
- Кога ще станат участъците Карнобат-Синдел и Русе-Варна, които са на коридора?
- На междуправителственото заседание през октомври ще подпишем с гръцкия колега меморандум за коридора, после ще го остойностим и ще направим график за изпълнението му. Идеята на гръцките колеги е да се създаде проектна компания.
- Това е начин да се модернизират жп линии в източната част, така ли?
- Не само. България отдавна иска да има достъп до гръцките пристанища, гърците имат интерес да не зависят изцяло от преминаването на Босфора.
- Подписвате с Македония за жп линия, която е идея от миналия век, има ли шанс да стане?
- Така е, от миналия век е. До момента забавянето по европейския коридор №8 (от Бари, Италия, до Бургас и Варна) е заради различните финансови механизми, които използват държавите, през които минава. Италия и България могат да използват структурните фондове на ЕС, докато Албания и Македония използват заемни средства и това е по-бавно. Не случайно целият процес по интеграция на Западните Балкани се обвързва с изграждането на коридор №8 и е хубаво, че комисарят Хан заяви, че ЕК ще търси начин да осигури финансирането му като цяло.
- За нашата част какви срокове си давате?
- Нашата част е жп връзката с Македония. Имаме технически проект за София-Волуяк-Перник-Радомир. За София-Волуяк търгът ще бъде пуснат през септември. За Волуяк-Перник-Радомир нямаме финансиране, ще търсим. Ще възложим проектиране на участъка от Радомир до Гюешево, до края на годината ще бъде готово.
- И ако бъде построена линията до границата, а отсреща няма нищо?
- Това е и основната причина да не търсим финансиране.Участъкът от София до Радомир струва 250 млн. евро,ако ги вложим, а македонската страна нищо не прави, то сме затворили едни големи инвестиции.
- Обсъждахте с министъра на икономиката Емил Караниколов индустриалните зони и интермодалните терминали. Какво се разбрахте?
- Съвпаднаха ни интересите. Ние като политика реализираме интермодални терминали, в Пловдив е изграден, тече процедура за отдаването му на концесия. На финална фаза е проектирането на терминал във Варна, за Русе има технически проект. И за двата идеята е да бъдат изградени и оперирани от частни компании.
- Дойде ли време за Северна България?
- Дойде. И за терминал във Видин намерихме терен, той е граничен с индустриалната зона на Министерството на икономиката. За индустриалната зона в Божурище също ни съвпадат интересите. В нея се очаква да работят 30 000 души, има подходящ терен за терминал. Предстои да възложим предпроектно проучване за него, септември то трябва да приключи и да обявим процедура за изграждането му.
- И жп линия ще правите?
- Има една малка отсечка, която трябва да се изгради към индустриалната зона. Метрото приключва в „Обеля", решението ни е на самата метростанция да има нова гара,оттам хората ще се качат на влак до Божурище. По-голямата идея е метрото и железницата да се срещат на входовете на София - от изток, запад и север. Да има рингови гари, които да дават възможност хората от влака да се прекачват на метрото. А не, ако някой идва от изток, да стига до Централна гара и оттам да пътува към „Младост", така ще спестим трафик на хора.
- В транспортната стратегия до 2030 г. ми направи впечатление възможността за частни жп превозвачи в пътническите превози.
- Докато вървят инвестиционни дейности по цялата жп мрежа, а те ще продължат 15 г., едва ли ще има интерес от частни жп превозвачи към превоза на пътници. Аз и не бих отворил с лека ръка пътническите жп превози, защото виждам каква щета е нанесена от колегите от БСП, които с лека ръка либерализираха товарните.
- Премиерът Борисов каза, че приоритет са му новите влакове, а след това военните самолети. Сигнал ли е това за промяна на политиката на държавата към жп транспорта?
- Не мога да кажа държавата да спре да се грижи за военните си самолети, но искрено се надявам железницата да стане малко по-голям приоритет и да получим подкрепа за купуване на нови влакове.
- Как се изразява тази подкрепа?
- В капиталовия трансфер на държавата. Тя всяка година дава по 35 млн. лв. за ремонт и модернизация на подвижния състав. Идеята е да ги съберем за 10 г. напред, ако финансовият министър ги увеличи, ще е още по-добре, и да обявим процедура за нови влакове за 350 млн. лв.
- Кога ще се обяви процедурата?
- Колегите са готови, с два университета правиха анализи - колко интерсити влакове, колко междуградски, колко регионални, колко шинобуса трябват. Към октомври ще пуснем търга за влаковете.
- А колко ще са те?
- Не мога да кажа, чакам доклада, а и това е целта на бъдещия търг - за 350 млн. лв. колко влака ще ни доставят. Ще ги изплатим за 10 г. Ако държавата реши да помогне, добре е дошла. Но засега няма повече пари.
- Дълговете на БДЖ как се вписват в тези намерения?
- Дълговете останаха 393 млн. лв. от над 800 млн. Имам справка кога и как са трупани. Не ми се влиза в спор, но от БСП твърдят, че са управлявали по-добре железницата, което е лъжа. Но да оставим тази тема. Минаха преговорите с другата част от облигационерите, на които БДЖ дължи 150 млн. лв., те искат до месец-два да им бъде платена определена сума, а ние искаме другата да се разсрочи на три вноски за следващата година и да приключим. Парите ще дойдат като безлихвен заем от държавния бюджет, след това колегата Владислав Горанов ще си ги прибере от авансовото плащане по концесията на летище София, която паралелно върви.
- Чух, че Европейската инвестиционна банка ще ви консултира за концесията.
- Да, те предложиха безплатна консултация. Започваме актуализацията на концесионния анализ. Банката ще ни посъветва как да структурираме процедурата. Казал съм, че е задължително да има авансово плащане в размера на разрешената от Брюксел държавна помощ от 224 млн. лв. Шест месеца ще е времето за подаване на оферти. Надявам се концесията да стане през 2018 г. и министърът на финансите Горанов да си вземе парите.
- Летище София не отесня ли?
- Като терминали, да, но като възможности на пистата не е отесняло. Възможностите на пистата позволяват около 10 млн. пътници на година. Трафикът сега е към 5 млн. Като изискване в за концесията на летището ще искаме или да бъде модернизиран терминал 1, или да бъде построен терминал 3.
• Роден е на 19 юли 1972 г.
• Завършил е финансов мениджмънт в Стопанската академия в Свищов и УНСС, специалност „Публични финанси"
• От 1999 до 2002 г. е търговски директор на „Сата", шеф на борда на директорите на „Монтана" и член на надзора на „Аналитик". До 2003 г. е търговски директор на „Балтекс комерс". До 2009 г. е управител на представителството за България на STOLL –Германия
• От юли 2009 до май 2011 г. е зам.-министър на транспорта , информационните технологии и съобщенията
• Министър на транспорта в двата предишни кабинета на Бойко Борисов
• Владее немски и английски