Интервю на министър Росен Желязков за вестник 24 часа, с министъра разговаря Марияна Бойкова
При БДЖ досега се грижехме за дружеството, сега ще се грижим за пътниците
- Г-н Желязков, на 20 септември парламентът ви избра за министър на транспорта. Над месец сте в сградата на ул. „Дякон Игнатий". Какво се случи за това време в транспорта, влязохте в него в период на промени?
- Влязох в действащ мандат като програма за управление, приоритети, проекти. В изминалия месец за мен беше важно да гарантирам устойчивост и стабилност на административната среда, на дружествата и предприятията, така че да няма усещането за съществена промяна.
- Да няма трусове?
- Дори и това. А иначе за министерството се случиха няколко съществени неща. Започна проверка от Върховната административна прокуратура на концесията на летище София и беше спряна от КЗК процедурата за доставка на нови влакове. Това са два значителни фактора в нормалното развитие на процесите.
- И какво следва от това?
- Чакаме прокуратурата да се произнесе по проверката, свързана с надзор и законност, същевременно задачата ни по концесията е да я доведем докрай по най-прозрачния, честен и ефективен за държавата начин. Това е нашата задача. Смятам проверката на прокуратурата за положителен фактор, тъй като тя ще изчисти всички факти и обстоятелства около законосъобразното й провеждане и приключване. Защото, от една страна, ние трябва да убедим обществото, че това е единственият правилен начин за опериране на този актив, който ще запази своя държавен характер, но международен оператор да инвестира конкурентоспособно дейността на летището От друга страна, трябва да гарантираме на всички потенциални кандидати - стратегически и икономически оператори, че процедурите в България са честни и почтени и гарантират конкурентност и прозрачност. Това са двете задачи. Това е и смисълът на това партньорство със Световната банка.
- В петък имахте среща с висши представители на Световната банка.
- Да, имах среща с Кристалина Георгиева (главния изпълнителен директор на Световната банка - б.а.), с екипи от Международната финансова корпорация. Говорихме и за летището и засегнахме точно този въпрос. Нямаме право да сбъркаме с концесията. Аз съм сигурен, че и опонентите й нямат икономически аргументи, по-скоро те са политически.
- Подочухме и написах, че около 19 много големи оператори на летища, големи компании проявяват интерес. Вие удължихте срока за подаване на оферти, защо?
- Срокът беше удължен, за да се даде възможност на кандидатите да се запознаят с предложенията в проектодоговора, както и да се вземат предвид всички предложения, които са направени от потенциални кандидати и техните консултанти. Удължаването на срока не е самоцел, а е даване на възможност на кандидатите да се подготвят, както и на тези, които не са имали възможност на предишен етап да се включат, да го направят.
- Ще кажете ли колко са кандидатите?
- Не знаем колко са, ще знаем, когато подадат оферти. Заявените намерения не са достатъчен аргумент, важното е да имаме повече кандидати и те да са надеждни и световноизвестни и доказани икономически оператори. Нашата задача е летище София да стане не просто едно добро летище, а конкурентоспособно предприятие на фона на ситуацията на Балканите с развитието на летищата в Истанбул, Белград, Атина.
- По ваше предложения кабинетът прекрати процедурата за концесията на летище Пловдив, какво следва?
- Следва откриване на нова процедура. Един от мотивите за прекратяването беше разликата в предложенията между първия кандидат, който се отказа, и втория участник в концесионната надпревара. Това дава възможност стартовите условия на следващата процедура да са над тези, които е предложил вторият участник
- Няма да го дадете на община Пловдив?
- На този етап този въпрос не е разглеждан. Искането на общината и прекратяването на процедурата не са свързани.
- КЗК спря процедурата за купуване на нови влакове по жалба на евентуални кандидати. Ще променяте ли нещо в условията?
- Процедурата е спряна според изискванията на закона. Когато някой жалбоподател поиска спирането й това се прави. Искането е направено от китайски оператор. Добре е КЗК да се произнесе, за да даде аргументи за моето бъдещо решение.
- БДЖ като нещо старо, бавно и недотам чисто. Каква е визията ви за държавния превозвач? Още повече че дълговете вече са изплатени.
- Да, дълговете са изплатени. Може да се каже, че досега се грижехме за дружеството, оттук нататък ще се грижим за пътниците. Това е новината - по-добри условия, по-качествена услуга, по неангажираща време и нерви, по-малко грешки. По-чисти, по-топли вагони през зимата.
- Нелепо е в 21 век влакове да закъсняват, пътници да висят по спирки, да няма локомотиви. Какво ще направите?
- В момента съм изпратил одит в пътнически превози, за да проверя как се спазва графикът за движение на влаковете. Проверява се и Национална компания „Железопътна инфраструктура" за проходимостта на жп линиите. А промяната на пътническите превози е свързана с доставката на нови мотрисни влакове. В момента се изпълнява и поръчка за капиталов ремонт на 227 вагона, за която има осигурени средства и вече започват да излизат ремонтираните вагони. Близките месеци ще се надгради билетопродаващата система, за да не се стига до тези неприятни ситуации с претъпкани с пътници вагони, които една електронна система не може да допусне.
- Знаете ли от колко години пиша за тази система, а тя все не става?
- Аз се надявам до март догодина да е готова.
- Кога прогнозирате, че ще дойде време пътниците да предпочетат влака?
- Миналата година правителството прие интегрирана транспортна стратегия до 2030 г. Предвижданията са, че пътническите превози ще имат лек тренд на спад за сметка на автомобилния транспорт Не казвам, че ще има ръст на автобусния превоз, говоря за леките автомобили, особено на къси и средни дистанции. Главоломното развитие на технологиите, особено със смартавтомобилите, може би ще доведе до още по-голям ръст на превозите с леки коли. Вече се говори за дронове, които да превозват пътници. Тези неща, колкото и да изглеждат невъзможни в момента, трябва да се вземат предвид. Така че целта в железниците е да се изгради и поддържа една оптимална железопътна инфраструктура, която да позволява реализацията на приоритетите -свързаност, възможност за бързо достигане от граница до граница и превозване на пътници и товари до крайни дестинации, както и на дестинации на близко разстояние с този екологосъобразен, лесен и достъпен транспорт. Същото е и за товарните превози.
- Отговаряте за Оперативната програма „Транспорт и транспортна инфраструктура ". Има ли опасност от загуба на пари по големите инфраструктурни проекти - железопътни линии и магистрали?
- Длъжни сме да направим всичко, за да завършим проектите, които сме определили като приоритетни за европейско финансиране, и то е осигурено. Това са жп участъците Елин Пелин-Костенец, Костенец-Септември, Оризово-Михайлово, София-Волуяк, както и проектите за съпътстващата инфраструктура. Това са трасетата, които имат най-голямо натоварване. Най-застрашен в момента е проектът за модернизацията на жп линията Елин Пелин-Костенец, той е и най-големият - около 1 млрд. лв.
- И най-трудният.
- Да, и най-трудният. Там ще водим разговори с ЕК за фазиране на проекта след 2023 г., ако дотогава не успеем да извършим разплащанията. Процедурите, които до края на годината ще бъдат довършени с определяне на изпълнител, по всяка вероятност ще бъдат обжалвани. Въпреки това смятам, че до 2023 г. повечето проекти ще бъдат завършени и разплатени, с изключение на Елин Пелин-Костенец. Колегите от управляващия орган на оперативната програма ще водят разговори с комисията не просто да усвоим парите за каквото и да е, а те да отидат точно за този проект.
- Влязохте в министерството в момент, в който Законът за движение по пътищата се дели на три, предвижда се контролът на пътя да отиде към КАТ, а регистрацията на автомобилите - в Автомобилна администрация. Сервизите се вкарват в регистри, има промени при техническите прегледи. Вие ще коригирате ли нещо във вече оповестените промени?
- Много е важно да видим как ще протече общественото обсъждане. Тези дни проектите за трите закона - за движение по пътищата, за пътните превозни средства и за водачите, ще бъдат публикувани. Един месец ще тече обсъждане, ще има забележки, коментари, предложения. След приемане или не на бележките следва междуведомствено съгласуване, което е около 2 седмици, и тогава законопроектите ще влязат в МС. Това означава, че до края на годината те ще бъдат внесени в парламента, където ще има дебати и промени. Какво се цели с тези три закона? Да видим как е сега - когато имаме пътнотранспортно произшествие, причината обикновено е несъобразена с пътните условия скорост.
- Това е много обтекаема формулировка, при която винаги е виновен шофьорът.
- Тя казва всичко - водачът е трябвало да съобрази пътната настилка, психофизическите си възможности, техническото състояние на автомобила, поведението на останалите участници в произшествието. Един е виновен и това е адресатът на акта. В момента се опитваме да диференцираме обстоятелствата, така щото да може да се носи отговорност от тези, които са ги причинили - за пътя отговаря АПИ или общината, по отношение на превозното средство това са сервизите, пунктовете за технически прегледи, самият водач. По отношение на уменията на водачите - те трябва да се установят още при полагането на изпита, за което предвиждаме въвеждането на видеоказуси, с които ще тестваме реакцията на кандидатите за водачи и възприемането на ситуации, които реално се случват на пътя.
- Да не предвиждате психоизпити за всички водачи, включително и на леки автомобили?
- Не. Говорим само за допълнителен елемент от теоретичния изпит, като ще бъдат намалени изпитните въпроси и ще бъдат добавени видеоситуации. при които изпитваните ще трябва да демонстрират реакция и съобразителност По отношение на психологическите изследвания те остават само за професионалните водачи и за тези, които са загубили правата си като водачи. Съвместно с Института за изследване на населението и човека към БАН работим за разработване на нови методики. Целта е да се актуализира съществуващата, така че по-ефективно да се изследва психологическата годност на водачите. Да се измерват характеристики, които са предпоставка за рисково и агресивно поведение на пътя.
- Какво ще направите по пакета за мобилност и интересите на българските превозвачи?
- Темата за конкурентоспособност-та на българските превози е важна, защото това е един от малкото сектори, които са на водещи позиции в Европа. Ако щете, заради традиции, умения, психофизическа издръжливост на водачите, добре развит мениджмънт и маркетинг. Тези предпоставки доведоха до бурното развитие на международните ни товарни превози, особено в рамките на ЕС. Това обаче поражда у европейски страни търсене на начини за ограничаване на инвазията ни в този сектор. За съжаление, политиките в съюза невинаги търсят общия интерес, а този на мнозинството.
- По-скоро интереса на големите и влиятелните.
- Те са мнозинството. По време на българското председателство не беше постигнат общ подход, по време на австрийското, което тече в момента, предложенията не са удовлетворяващи за нас. Ние сме обявили твърда позиция, но трябва да си даваме ясна сметка, че или формираме достатъчно малцинство, с което да блокираме и да въздействаме върху текстовете, или оставаме изолирани. Още с встъпването си в длъжност написах едно недипломатично писмо до министрите на транспорта в държавите-членки на ЕС, изпратих го и на комисаря по транспорт. В него обърнах внимание, че надали европейската солидарност предполага заличаване на цял сектор и че това гарантира намаляването на БВП на държавата. В момента тази икономическа дейност формира между 15 и 20% от него на годишна база. Тепърва предстои тактическата битка по време на неформалната среща на министрите на транспорта тази седмица, както и на съвета на министрите през декември. Между двете събития предстои сериозен разговор с партньорите, които са в нашия икономически, географски и бизнес алианс.
*** CV • Роден на 5 април 1968 г.
• Магистър е по право от СУ „Свети Климент Охридски", адвокат е по гражданско и търговско право • От 1994 до 1999 г. е заемал различни позиции в Столична община, бил е зам.-кмет на „Лозенец", главен секретар на общината
• От 2011 до 2013 г. е председател на УС на Института по публична администрация
• От 2009 до 2013 г. е главен секретар на Министерския съвет
• 2014-2016 г. е съветник на министър-председателя по въпросите на държавната администрация и електронното управление
• От 30 септември 2016 г. е председател на Държавна агенция „Електронно управление"
• От 15 януари 2018 г. е председател на КРС
• На 20 септември парламентът го избра за министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията