Интервю на министър Христо Алексиев за в. Монитор , с министъра разговаря Николета Цветкова
Мотрисите „Сименс" и новият подвижен състав ще са гаранция по заема
- Г-н Алексиев, стана ясен вече инвестиционният пакет на Китайския консорциум CRRC. Докъде стигна работата по него и какво предстои?
- Работи се много интензивно. Имаме по няколко срещи всяка седмица с представителите на консорциума. Вече са уточнени техническите параметри на инвестиционния пакет. Той включва рефинансиране на част от заемите на БДЖ, поръчка на нов подвижен състав и производството и асамблирането му в България. Идеята е базата да има възможност да произвежда нужните влакове и за региона. Техническите детайли вече са почти уточнени. Следващата седмица ще започнат срещи с няколко китайски банки, които ще финансират инвестиционния пакет. На тях вече са изпратени необходимите документи, за да могат да се запознаят с тях.
- Държавата как ще участва в тази инвестиция и ще има ли нужда от нотификация от Брюксел?
- Не се предвижда нито издаване на държавна гаранция, нито заем. Инвестицията ще е под нормата на заем на БДЖ, като той ще се гарантира по два начина. Единият е с активи на БДЖ, а другият е чрез капиталовите плащания, които дружеството получава ежегодно от държавата. Идеята е именно с тях да се изплащат лизинговите вноски, а размерът е 35 млн. лв. Срокът за заема ще е между 10 и 15 години, а направените калкулации от нас показват, че за да се покрият разходите по този лизинг в този период са нужни между 35 и 45 млн. лв. на година. Поискали сме от Министерството на финансите увеличение на капиталовия тpaнсфер с 10-15 млн. лв. Заявили сме, че държавни заеми или гаранции не могат да бъдат дадени. Едната причина е влиянието им на външния дълг на страната. Втората е необходимостта от нотификация от Брюксел, което отнема страшно много време.
- Какви активи ще бъдат заложени за гаранция?
- Едните активи ще са мотрисите „Сименс", защото с част от средствата ще се рефинансира заемът, с който те са купени. Отделно ще бъдат заложени новите 20 мотриси и 15 влака интерсити, които ще бъдат произведени. БДЖ има спешна нужда от мотрисните влакове. По първоначални данни, след сключване на договора ще са нужни поне 12 месеца за произвеждането на първите 5-6. За другите ще са нужни още година или 18 месеца, но когато има нещо готово, то ще може да се пуска в експлоатация. За производството на интерсити влаковете са нужни около 2 години. Но те ще са ни необходими предимно 2020-2021 г., когато ще приключат големите проекти по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура". Тогава ще има жп линии, позволяващи скорост 160-200 км/ч. И ще са нужни новите влакове, които да могат да се движат толкова бързо, като така ще се вдигне и нивото на услугата на железницата. Относно базата, на първо място ще се проверят възможностите за ползване на наличните мощности на БДЖ. Освен това, има много пустеещи територии, които могат да се използват за нови цехове. Железницата има много свободни терени, които в момента не се ползват по предназначение.
- В какви срокове очаквате да приключи сделката?
- Не мога да дам точен и конкретен срок, защото предстоят преговори с няколко банки. Аз съм помолил разговорите да се провеждат с ускорени темпове. Тази инвестиция ще доведе до голяма степен до промяна в плановете и програмата на БДЖ, затова съм апелирал за интензивни преговори. Надявам се възможно най-бързо да приключи сделката, може би ще трябва около 3 месеца. Задължително трябва най-късно до средата на годината тя да е завършена.
- Ще участва ли Световната банка в подготовката на рефинансирането на заема на БДЖ?
- Те ще бъдат привлечени като консултант на министерството. Ще ни окажат помощ за оздравяването на жп сектора и ако е нужно, в подобряване на договора с държавата на превозвача, както и с Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ). И ще съдействат за рефинансирането на заема на железницата. Стигнали сме до обсъждане на заданието, но което ще работи. Може би до 2-3 седмици преговорите ще приключат. Трябва да отбележа още нещо. В момента преговаряме със Сръбските железници, защото имат да ни връщат дълг от 13 млн. лв., който трябва да си вземем. Съгласни сме дори на цесия, но да получим парите веднага, може да се откажем например от лихвите, но да получим главницата веднага. Защото той е от много дълго време и не е ясно дали държавата изобщо ще го вземе, ако не се настоява за това. А и това са свежи пари, които ще влязат в железницата.
- Защо е нужно рамково споразумение за доставка на части за ремонт и какво ще включва то?
- Рамковото споразумение е много подходящо, когато става въпрос за регулярни дейности, каквито са доставките на резервни части за ремонт на подвижен състав. Те няма да са с една фирма, а ще има по няколко компании за различен тип част. Но с подобни договори е много удобно да се работи, когато са нужни спешни доставки. Защото се изпраща оферта към класираните фирми за дадена част и доставката може да се върне много бързо. Така няма да се забавя ремонтът и поддръжката на локомотиви и мотриси, което от своя страна оказва влияние на изпълнението на графика за движение на влаковете. Стойността на доставките не е много висока, но е важно да се правят навреме. А преди да се стигне до рамково споразумение, ще се проведе търг, като вече съм разпоредил да се подготвят документи за процедурата.
- След като прекратихте едно подобно споразумение за ремонти на НК "Железопътна инфраструктура", има ли започнати нови процедури?
- Има няколко важни търга, които трябва да бъдат проведени и те са свързани със спешни ремонти на няколко отсечки. Документация вече е подготвена и до няколко дни трябва да започнат процедурите. Трасетата, по които трябва да започне обновяване, са Стара Загора - Змейово и Люляково - Дъскотна. Те бяха предвидени за ремонт по рамковото споразумение, сега ще се направят търгове и се надяваме да получим по-добри ценови оферти. А проектите ще се финансират с пари от бюджета на железопътната компания, които също са капиталов трансфер.
- По какви други проекти работи още железопътната компания?
- НКЖИ изготви инвестиционна програма за период от 5 години. Идеята е работата на компанията да бъде концентрирана по линии, които имат и за в бъдеще ще имат сериозен товаропоток, а при тях липсва капацитет или скоростите са намалени. Целта се инвестирайки 5 години от държавния бюджет, да се вдигнат параметрите и да се подобри състоянието на тези отсечки. Става въпрос за трасетата Русе - Варна, Карнобат - Синдел и част от линията София - Варна. Всички анализи показаха, че тези направления са най-рентабилни и бизнес ориентирани. За 5 години инвестицията ще е около 500 млн. лв. Разбира се, ще продължи поддръжката на останалите трасета. Генералният директор на компанията ще изготви програма за 18 месеца, използвайки механизацията на НКЖИ и кариерата на компанията да бъде направен ремонт навсякъде, където има намаления на скоростта. Такива отсечки в момента са около 60-70, а откъде ще започнат, ще реши компанията и това ще стане ясно от плана й. За тях ще се работи с парите, които дружеството получава от инфраструктурни такси в размер на около 80 млн. лв. годишно.
***Визитка
- Христо Алексиев има магистърска степен по „Международни икономически отношения" и „Управление на международни проекти" от Университета за национално и световно стопанство. Завършил е и „Политология" в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".
- Бил е в управителния съвет на „Информационно общество 2001", а между 2002 и 2005 г. е експерт в кабинета на министъра на транспорта . От 2007 г. заема поста заместиик-генерален директор в ДП Национална компания „Железопътна инфраструктура". С малки прекъсвания остава на поста до януари 2017 г., когато е назначен за служебен министър на транспорта .
***Ще искаме увеличение на капиталовия трансфер от Министерството на финансите