Интервю на министър Христо Алексиев за banker.bg
Министър Алексиев, още с встъпването си в длъжност обявихте, че ще следите за стриктното изпълнение на подписаните концесионни договори. Лично посетихте летище София, а преди дни разпоредихте обстойна проверка на планираните и реализирани инвестиции от „Соф Кънект“. Имате ли предварителни данни от тази проверка и какво показват те?
- Разпоредил съм да се извършат проверки за изпълнението на задълженията на концесионерите по всички действащи договори за обекти от транспортната инфраструктура. Определени са нарочни комисии за контрол и мониторинг. Към момента фокусът е върху концесиите, които имат най-голямо обществено значение, като приоритетните обективни критерии бяха прогнозна стойност на концесията, обем на плащания на концесионни възнаграждения, скорошни изменения или заявени такива, както и наличие на непазарни условия и пропуски. Този подход доведе приоритетно до преглед първо на концесионните договори за летище София, летищата в Бургас и Варна, пристанище Бургас и жп гара Пловдив. От концесионера на летище София е изискана подробна информация и доказателствени документи за реализацията на планираните инвестиции в обекта от началната дата на концесията, която е 20 април 2021 г. до края на тази година. От последното ми посещение на летището не останах с впечатлението, че нещо съществено се прави за подобряване на нивото на обслужване на пътниците. Не е сериозно международен консорциум, спечелил концесията на столичното летище с най-добрата техническа оферта, до момента само да обяснява какво ще направи, а на практика почти нищо да не е направил за подобряване на обслужването на пътниците – нещо, което се вижда от всички граждани, преминали през столичното летище. Официалната информация от „Соф Кънект“ за жалост потвърди очевидното. Към момента са инвестирани едва 303 000 евро без ДДС, като почти една трета от тях са свързани с консултантски услуги. Оставащите суми са разпределени по множество малки направления, основно тоалетни, асансьори, ремонт на ескалатор и т.н. За мен, това е разочароващо. В първата година от тази толкова важна за националното ни летище концесия са планирани едва 4 млн. евро, което е 0.6 % от цялостната оферта. За една непълна година е разбираема необходимостта от време за сформиране на екип от страна на концесионера, преглед на критична инфраструктура и т.н. Реално инвестираната сума обаче е пренебрежимо малка. Прогнозната стойност на цялата концесия е над 3 млрд. евро, а до момента ние коментираме само ремонт на тоалетни. Недопустимо е! До момента концесионерът на летище София представи Генерален план за развитие на летището, към който имах забележки и го върнах за коригиране. Все още изясняваме техните идеи и предложения. Няма яснота, например, къде ще бъде новата писта, ако се наложи изграждането на такава, а това трябва да бъде заложено в Генералния план.
Очевидно е, че има неизпълнение на договора, според Вас. Какви мерки предприехте?
- Както и „БАНКЕРЪ“ вече анонсира, разпоредих проверка в периода 11-12 ноември, която целеше да установи направените инвестиции и да се запознае със стратегията за наваксване на инвестиционните намерения. Водим активен диалог по Генералния план, за да може в кратък срок да започне реалното изпълнение на дългосрочните инвестиции. Свикахме среща на най-високо ниво с основателя на фонд „Меридиам“, изпълнителния директор на летище Мюнхен и директора на „Соф Кънект“, за да разберем реалното участие на стратегическия летищен оператор за изпълнението на амбициозните цели на консорциума. Поискали сме описание на най-ключовия оперативен персонал на летището, за да сме сигурни, че то е обезпечено с нужните професионалисти и отговаря на първоначално обявените критерии в конкурсната процедура.
Обявихте публично информацията си, че фирми на известния бизнесмен Кирил Домусчиев участват в концесията на летище София. Бихте ли пояснили какво значение има това кой участва в даден договор, ако той се изпълнява стриктно и държавата печели от него?
- Всъщност, никога не съм изтъквал в негативен план участието в концесията на един или друг български бизнесмен или свързани с тях компании. Това не е от значение. А дали договорът се изпълнява. Недоумявам каква е причината за тази реакция. По-важното е честно и открито да се изпълняват заложените инвестиции, независимо какво участие има. За съжаление към момента не е видна добавената стойност и на стратегическия оператор, чийто принос е ключов за развитието на летището. Надявам се, че този въпрос ще бъде изчистен на предстоящата среща.
„БАНКЕРЪ“ многократно публикува информации, че откакто пое летище София концесионерът не го стопанисва „с грижата на добър стопанин“, като бави изпълнението на предписания на ГД ГВА относно косенето на площи около летателното поле, почистването на отлаганията от самолетни гуми по полосата за излитане и кацане и пр. И досега не е направено нищо за ремонтирането на важни пътеки за рулиране, обслужващи Северния район на летището и противообледенителните площадки „Изток“, за някои от които има предписания на ГД ГВА отпреди 3-4 години. Бившето държавно ръководство не направи нищо за ремонтирането им, но и „Соф Кънект“ - за първите 16 месеца от подписването на концесионния договор - също не предприе нищо! Как, при положение, че Пътека за рулиране L е затворена, ще се изпълнява предполетната противообледенителна обработка на самолетите в източната част на полосата?
- За косенето и поддържането на площите около летателното поле и почистването на отлаганията от самолетни гуми има издадени писмени предписания от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“, които вече са изпълнени. Съгласно представения от "Соф Кънект" първоначален Генерален план, ремонтът на пътека за рулиране "L" е включен в списъка с незабавни ремонти, които трябва да се извършат в периода 2021-2022 година.
Как бихте могли да заставите концесионера – сам или чрез ГД ГВА, да се погрижи за подобряване на безопасността на полетите на аеропорта?
- ГД ГВА осъществява надзор за изпълнението на изискванията по безопасност чрез планови и извънредни проверки, като част от програмата за надзор на всичките 41 летища (36 летателни площадки и 5 международни летища) в страната, както и на летище София. През тази година са извършени три извънредни проверки на летище София. Инспекторите са установили, че тревата около летателното поле е висока и закрива видимостта на вертикалната сигнализация – знаци и табели. Високата трева може да окаже отрицателно влияние на системата за инструментално кацане. Също така е установено наличие на значителни отлагания от гуми на пистата, които закриват хоризонталната маркировка и са предпоставка за влошаване на спирачния ефект. За констатираните несъответствия са издадени предписания от инспекторите. През декември 2021 г. ще се проведе плановият годишен одит на летище София.
Вашият предшественик отчете като постижение срещите си със свои колеги в опит за разрешаването на огромния проблем с километричните опашки от тежкотоварни автомобили по граничните пунктове. Въпреки това виждаме, че опашките продължават да надхвърлят няколко километра. Как може да се реши кардинално този проблем?
- Въпросът с периодичното образуване на километрични опашки по граничните ни пунктове многократно е поставян пред службите на Европейската комисия. Въпреки че държавите от региона декларират желанието си за справяне с проблема, продължаваме да наблюдаваме километрични колони. Причините за това са различни, като в много от случаите забавянето не е причинено от българските служби. Допълнително забавяне се генерира и от противоепидемичните мерки, предприети в различните страни, както и от обстойните проверки на товарните автомобили за наличие на мигранти. За решаването на този проблем е необходимо да се приложи комплексен подход, който да включва мерки, като осигуряване на 24-часово преминаване на леки и тежкотоварни автомобили през граничните пунктове, едновременно извършване на гранични проверки на повече от едно превозно средство, разделяне на потоците товарни автомобили на превозвачи от ЕС и от трети страни, увеличаване на броя на измервателните уреди за тегло и др. Тези предложения са обсъждани с румънските, турските и гръцките ни колеги. Българската държава поддържа постоянна комуникация с държавите, с най-проблемно преминаване през границите. Опитваме се в разговори да намерим и приложим работещи решения. Активна комуникация имаме и със службите на ЕК, които предложиха да бъде сформирана експертна група между България и Румъния, с участието на представители на ЕК, която да анализира затрудненията при функционирането на Зелените ленти по българо-румънската граница и да предостави препоръки за преодоляването им. В процес на обсъждане е и предложението за установяване на „Зелени ленти“ между Централноевропейското споразумение за свободна търговия (CEFTA), шестте държави от Западните Балкани и държавите членки от ЕС. Българската страна подкрепя това и смятаме, че така ще се оптимизират услугите и ще се намали времето за престой при преминаване на границите. Проведох среща с директора на Постоянния секретар на Транспортната общност Матей Законшек. Двамата се обединихме около виждането, че инициативата за развитие на „зелените ленти“ е от изключително значение за преодоляването на пречките при превоз на стоки и предоставяне на услуги, причинени от Ковид пандемията.
Името на фонда „Меридиъм“ съвсем неотдавна беше свързано и с друг стратегически обект от транспортната инфраструктура на страната - „БМФ - Порт Бургас“. Как ще коментирате това?
- След прегледа на основните концесионни договори, вниманието ми беше привлечено към този актив, тъй като това е единственият договор, по-който не са плащани концесионни възнаграждения от подписването му и чийто срок единствено е удължен до максимално допустимия по закон - 47 години. Допълнително установих липсата на стандартна клауза, предпазваща държавата при евентуално преобразуване на юридическото лице, собственик на концесията. Това доведе до активна кореспонденция с концесионера, който потвърди, че е във финален етап на процедура по продажбата на акционерния капитал на „БМФ - Порт Бургас“! Допълнително установихме, че „Меридиъм“ е един от заинтересованите купувачи в този процес. „БМФ - Порт Бургас“ потвърди, че преговаря с 30 потенциални инвеститори. Държавата се е докарала дотам, че концесионерът преговаря със стратегически инвеститори за неин актив, което означава, че приходите от този инвеститор ще отидат не в държавата, а при концесионера. Това е пълен абсурд! Затова изготвяме правна стратегия, с която да защитим интереса на държавата и да възстановим икономическия баланс, който в момента е изцяло в полза на концесионера.
Искате да кажете, че концесионерът на „БМФ - Порт Бургас“ може да продаде капитала на дружеството без да пита министерството?
- Точно така! И това не е само при този концесионен договор. Това е тъжният резултат от нашия предварителен анализ. Ефективно има риск държавата да загуби контрол върху управлението на актив от национално, стратегическо значение. Още по-шокиращо е, че този огромен правен пропуск е допуснат в повечето останали активни концесионни договори на Министерство на транспорта , информационните технологии и съобщенията.
Трагедия! А ще има ли последствия и наказани?
- В момента фокусът ми е насочен към правната защита на държавата, включително обмислям привличането на международни правни кантори за консултация и защита на държавния интерес. Ако се докаже, че държавата е ощетена необратимо, ще сезирам компетентните органи.
Какви конкретни действия ще предприемете?
- Започнали сме процес по предоговаряне на всички 15 засегнати концесионни договори, за да можем бързо и ефикасно да защитим държавния интерес, който в момента е компрометиран (в системата на МТИТС има общо 18 действащи концесионни договора – бел. авт.). Предлагаме въвеждане на изискването всяка потенциална продажба на компанията концесионер на трето лице да бъде съгласувана и да подлежи на одобрение от министерството. Няма да позволя контрола на стратегически активи да бъде прехвърлен без наше знание и участие – нещо, което наблюдаваме в момента. Допълнително започваме процедура по изменение на договора с „БМФ - Порт Бургас“ с цел да се въведат разумни концесионни плащания към държавата и да се възстанови икономическият баланс. Поканил съм на среща представителите на ръководството на „БМФ - Порт Бургас“, за да договорим измененията по най-ефективния и целесъобразен начин, който отразява последните пазарни развития и динамики в сектора, както и реалният потенциал на пристанището.