Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията

Децата са бъдещето на всяка страна. Поради това в цивилизованите държави се прави всичко възможно за нормалното им развитие, а политиката за опазването и съхраняването на живота и здравето им е приоритетна. За съжаление пътнотранспортните злополуки са сред най-честите инциденти, при които загиват и остават инвалиди за цял живот много деца. В това отношение България не прави изключение, даже с всяка измината година проблемът става още по-тревожен поради настъпилия напоследък демографски срив.

По пътищата в Република България през 2000 година са загинали 64 и са ранени 1149 деца до 17 годишна възраст.

Една от най-съществените причини за настъпилите пътнотранспортни произшествия е недоброто поддържане на подходяща инфраструктура, особено в районите около училищата - липсата на предпазни парапети и изкуствени неравности по платното за движение за намаляване на скоростта, подходяща вертикална и хоризонтална маркировка, използването на тротоарите за търговска дейност или паркиране и други. Любимото занимание на децата – карането на велосипед и скейборд, значително повишава риска от злополуки. Не се строят велосипедни алеи, недобросъвестно се стопанисват обезопасените територии за игра - детските площадки. А може би малко са тези, които знаят, че при пътнотранспортно произшествие, вероятността велосипедист да остане невредим е само 4,5%.

Ясно е, че за създаването и поддържането на всички тези условия за сигурност на децата, са необходими много средства, които предвид икономическото състояние, на този етап държавата не може да осигури. Затова, в името на общата цел – “Да запазим децата на пътя”, Националната кампания е насочена към по-активно ангажиране и действеност на общонационалната система за безопасност на движението в страната и на широката общественост, приоритетни нейни задачи са:

• да въздейства на водачите на пътни превозни средства за по-голямо внимание и отговорност към децата в движението;
• да направи съпричастни семейството и най-вече родителите, в усилията за възпитаване на най-правилното и сигурно поведение и пътна култура на децата;
• да се издигне ролята на училището за създаване на трайни умения и навици у подрастващите, които да гарантират здравето и живота им на пътя;
• да обърне внимание на компетентните държавни и общински служби и на неправителствените организации за приоритетно изграждане на обезопасителни пътни съоръжения и принадлежности за местата с интензивно движение на деца – пешеходци и деца - велосипедисти.

1. Повечето фатални инциденти, включващи деца в училищна възраст са в резултат на пътно-транспортни произшествия.
2. През 2000 година по пътищата на страната ни са загинали 64 деца и са ранени 1149. От тях близо 2/3 са на възраст между 10 и 17 години.
3. Много от пътните злополуки с деца, стават в близост до пеше-ходни пътеки, най-вече поради невнимание при използването им, поради погрешно вменена сигурност, че шофьорите са в състояние и са длъжни да спрат, когато пресичат.
4. Повечето инциденти с деца-пешеходци стават близо до дома или училището.
5. През времето когато децата ходят на училище, пътните злопо-луки възникват най- често, когато отиват или се връщат от училище.
6. Нивото на катастрофите с деца се покачва през лятото, когато те са извън контрола на училището и родителите.
7. Децата на възраст между 10 и 17 години, най- често предизвикват произшествия като пешеходци и велосипедисти.
8. В неофициално проучване, родителите на деца от началното училище споделят, че най- много се страхуват децата им да не пострадат на пътя. Докато, големият проблем за родителите на деца от основното училище, са наркотиците.
9. Болшинството от нараняванията на деца на пътя, са вследствие висока скорост. При удар с 50 км в час, последствията са с 30 % по-тежки, отколкото при 40 км в час.
10. Шофьорите е необходимо да правят всичко възможно, около училища и детски заведения или когато около пътя има деца, да управляват с намалена скорост.

Национална кампания за осигуряване безопасността на движението на децата и учениците

2001 година

П Р О Г Р А М А