Широколентовият достъп се припознава от Европейската комисия като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Цифровото общество и цифровите технологии носят със себе си нови начини за учене, забавление, работа, проучване и изпълнение на амбициите. Те също така носят нови свободи и права и дават възможност на гражданите на Европейския съюз (ЕС) да достигнат отвъд физическите общности, географските места и социалните позиции. Широколентовият достъп до интернет представлява основен елемент на цифровата трансформация. Недискриминационният, достъпен, безопасен и ефективен достъп до интернет трябва да бъде осигурен като услуга в обществен интерес, за да може всеки да участва в икономическия и обществен живот. Без висококачествена и устойчива цифрова инфраструктура, не само ефективното използване на цифрови услуги е ограничено или затруднено значително, но и използването и развитието на технологиите и различните иновационни решения.
Съгласно Доклада за цифровото десетилетие за 2023 г., България е постигнала много голям напредък в областта на фиксираната широколентова свързаност. Връзките с оптични линии до отделните жилища (FTTP) са се подобрили значително дори в сравнение с резултатите от 2022 г. (от 81% на 86%), които вече бяха по-високи от средните за ЕС 56%. Започнато е активно внедряване на мобилни 5G мрежи, а покритието през 2022 г. се е увеличило до 67% Като заключение ЕК препоръчва България да ускори усилията си по отношение на инфраструктурата за свързаност, по-специално като предприеме мерки за стимулиране на използването на гигабитова свързаност и ускоряване на внедряването на 5G.
За целите на проектно предложение П18 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ в област Цифрова свързаност от Стълб 3: Свързана България от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) е извършено картографиране относно предлагането на широколентов достъп до интернет на територията на страната.
Събраните данни представляват актуално картографиране на съществуващата частна и публична инфраструктура и качеството на обслужване при използване на стандартни показатели за „картографирането“ на широколентови мрежи, вкл. за потребностите на секторите, имащи специфични нужди. Картографирането и анализът на комуникационната свързаност и широколентовото покритие в страната са извършени с помощта на уеб ГИС приложение като са използвани данни от Единната информационна точка (ЕИТ), Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и телекомуникационните оператори, за да се определи кои географски райони ще бъдат обхванати от мярката за държавна помощ по проекта.
Горепосочената информация е достъпна в раздел „Широколентов достъп“ на ЕДИННАТА ИНФОРМАЦИОННА ТОЧКА на адрес: https://sipbg.gov.bg/Web/?configUrl=https://sipbg.gov.bg/Web/BaseProject/Configs/config.json.
Картографирането за мобилни мрежи се извършва съгласно подробните насоки за финансиране на широколентовата инфраструктура като част от Насоките на ЕС за прилагане на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разгръщане на широколентови мрежи (2013/C25/01), които изрично реферират към Насоките на Органа на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС/BEREG) за географските проучвания и разгръщането на мрежи.
Фиксирани мрежи
При картографирането са отчетени следните фактори:
- наличие на оптична свързаност до точка на терминиране в населено място;
- обичайните условия на пиковото време[1];
- Packet loss; Jitter; latency; throughput според дефинициите в RFC2544[2] отчитате качествата на услуга с най-висока постижима скорост на пренос на данните[3], която се предоставя понастоящем в мрежата;
- други услуги, които се предоставят до същия краен ползвател със същото качество;
- ограниченията на качеството на услугата за крайния потребител, причинени от параметрите на оборудването за помещението на клиента или мобилното оборудване, които не следва да се вземат предвид;
- условията на околната среда в населеното място въздействат ли върху характеристиките на разпространението на сигнала, смущенията, отраженията и т.н;
- за мобилни мрежи е взета предвид само частта от мобилната мрежа с оптични кабели до базовата станция, най-високият агрегиран спектър (напр. 60 MHz) и най-големият брой паралелни потоци от данни в MIMO[4] (напр. 4x4 MIMO).
Базата данни е изготвена с ниво на разделителна способност 100 м x 100 м [5]. Подробни данни от извършеното картографиране може да намерите тук.
Целта на проект П18 „Широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура на територията на България“ е подпомагане разгръщането на мрежи с много голям капацитет, включително и 5G свързаност, с фокус към по-слабонаселени и отдалечени селски райони. Проектното предложение включва следните дейности: Дейност 1 – Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове; Дейност 2 – Подобряване на свързаността на периферните слабонаселени и селски райони и разгръщане на мрежи с много голям капацитет (ММГК) и Дейност 3 – Информация и комуникация. Дейност 2 цели да подпомогне разгръщането на ММГК, свързващи общински центрове в по-слабонаселени и отдалечени селски райони, в които вече има изградени мрежи за достъп и/или обхващане на изградени кули на мобилни оператори с оптична свързаност, която би осигурила необходимия капацитет за мрежи за пренос (мобилен „backhaul“) за 5G мобилна свързаност, ако това е по-ефективен начин за осигуряване на покритие до крайния абонат. Както е посочено в Актуализирания национален план за широколентова инфраструктура за достъп от следващо поколение „Свързана България“, съществуват много региони, които нямат връзка с гигабитови мрежи. Постигането на целите на гигабитовото общество няма да бъде възможно без инвестиции в ММГК. Към настоящия момент Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) извършва подготвителни дейности по изготвяне на нотификация за държавна помощ към Европейската комисия.
До 2030 г. България трябва да бъде снабдена със симетрични гигабитови мрежи за достъп в цялата страна. Устойчивата оптична мрежа, комбинирана с универсално достъпна мобилна мрежа, ще позволи на всеки гражданин, всеки бизнес и всяка публична институция да използва възможностите за цифровизация при равни условия в цялата страна. Същевременно следва да се предприемат стъпки за осигуряване на възможност за свързаност до всички общински центрове на държавната опорна мрежа.
В максимална степен ще се преодолее цифровото разделение чрез разгръщане на цифрова свързаност в отдалечените и слабонаселени райони и повишаване на цифровите компетентности на населението, постигайки целите на политическата програма „Цифрово десетилетие“ до 2030 г., а именно гигабитов интернет за всички европейски домакинства и 5G за всички населени места до 2030 г. В резултат на това България ще играе съществена роля в европейския цифров пазар и ще осигури и разшири позицията си на доверен партньор, утвърждаващ европейските ценности на Западните Балкани.
В изпълнение на задълженията си на Национална компетентна служба в областта на широколентовия достъп (Broadband Competence Office – BCO), Министерството на транспорта и съобщенията, организира публична консултация относно инвестиционните намерения в райони попадащи в територии, в които няма мрежи с много голям капацитет, позволяващи скорости от 1 Gbps:
- Наличие на свободни оптични влакна и/или капацитет (Mbps);
2.1. Наличие на свободни влакна, по кой стандарт, отдават ли се под наем и на каква цена;
2.2. Наличие на намерения за разгръщане на ММГК с перспектива 2026 г.;
- Поддържани интерфейси за достъп на ММГК (скорости, тип на интерфейса);
- Наличие на планирано значително модернизиране или разширяване на мрежите с перспектива 2026 г., до скорост на изтегляне (download) от поне 100 Mbps за физически лица и 300 Mbps за юридически лица в населеното място;
- Определяне на обхвата (брой на домакинствата) на предвижданото разгръщане на мрежи с много голям капацитет в съответното населено място;
- Какво качество на услугата до краен потребител е постижимо в съответната мрежа въз основа на оптични кабели до многожилищната сграда (в случай на фиксирани мрежи)/базова станция (в случай на мобилни мрежи).
Призоваваме заинтересованите страни за активно участие и предоставяне на информация по така формулираните позиции.
Срок на допитването: 19.03.2024 г.
Адрес за контакт: EkipEIT@mtitc.government.bg
[1] Пиковото време е времето на деня с типична продължителност от един час, когато натоварването на мрежата обикновено е максимално.
[2] RFC 2544 дефинира специфичен набор от тестове, които могат да се използват за оценка на производителността на оборудването.
[3] Постижимата скорост на преноса на данни е скоростта на данните, която крайният ползвател би измерил с тест за скорост на интернет.
[4] Multiple-Input и Multiple-Output.
[5] Данните за фиксирани мрежи са събрани на ниво адрес, където е възможно, но поради липса на единен адресен регистър и с цел представяне на информация за цялата страна е предприето преизчисляване